Умножение с 10, 100 и 1000 – задачи и тест | 4. клас
Умножение с 10, 100 и 1000
Разреди и нули · бързо пресмятане · числови изрази и текстови задачи · 25 решени, 30 самостоятелни, 15 тестови задачи
Продължаваме след урок №14 за умножение на многоцифрено с едноцифрено. Преговорът на умножението с 1, 10 и 0 (2. клас) и разредното представяне на числата до 1 000 (3. клас) ще помогне да разберем новото правило. Всички завършени уроци са подредени в каталога по математика за 1.–4. клас.
📘 Теория
1. От десет единици към една десетица
Когато умножаваме положително естествено число по 10, получаваме десет пъти по-голямо число. За 0 произведението остава 0. Например 34 · 10 = 340. Припомни си десетиците до 100 (1. клас), събирането и изваждането до 10 (1. клас) и умножението като събиране на равни събираеми (2. клас).
При 34 · 10 трите десетици стават три стотици, а четирите единици — четири десетици. Това е причината произведението да завършва на нула: в разреда на единиците няма единици.
2. Умножение по 100 и по 1 000
Умножение по 100 премества всяка цифра с два разреда към по-висока стойност, а умножение по 1 000 — с три разреда. Например 27 · 100 = 2 700 и 27 · 1 000 = 27 000.
Опирай се на двуцифрените числа (1. клас), стотици, десетици и единици (3. клас) и класове и разреди (4. клас). Разредът е свързан с мястото на цифрата, а не само с нейното изписване.
3. Защо можем да дописваме нули?
За естествените числа (1, 2, 3, …) правилото е: при умножение с 10, 100 или 1 000 преписваме множимото и дописваме отдясно съответно 1, 2 или 3 нули. Така 206 · 100 = 20 600.
Това е кратък начин да изразим промяната на разредите. Провери го с разлагане на многоцифрено число: 206 = 200 + 6, а 206 · 100 = 20 000 + 600 = 20 600.
4. Ако множимото вече завършва с нули
Съществуващите нули не се изтриват. Например 450 · 100 = 45 000: отначало числото завършва с една нула, а от умножението се добавят още две. При 3 000 · 10 = 30 000 нулите стават четири.
Върни се към умножението с 10 (2. клас) и сравни с подреждането на многоцифрени числа (4. клас). Умножението по 10 и по 100 не разменя местата на цифрите.
5. Особените случаи с 0 и с 1
Нулата, умножена по което и да е от числата 10, 100 и 1 000, дава 0. Единицата дава самия множител: 1 · 1 000 = 1 000.
Числото 0 се изучава отделно от положителните естествени числа. Припомни си числото 0 (1. клас) и умножението с 1 и 0 (2. клас).
6. Разместително свойство: редът на множителите
Можем да разменим местата на множителите: 37 · 100 = 100 · 37 = 3 700. Същото важи и за умножение с 10 или 1 000.
Това е разместителното свойство на умножението (2. клас). Не го бъркай с изваждането на многоцифрени числа, при което разменянето на умаляемото и умалителя променя действието.
7. Последователно умножение с 10 и 100
10 · 100 = 1 000. Затова 28 · 10 · 100 = 28 · 1 000 = 28 000. Можем да групираме множителите по удобен начин, когато пресмятаме само произведение.
Ако има и едноцифрен множител, използвай писменото умножение от урок №14 и умножението на трицифрено число с едноцифрено (3. клас). Например 125 · 8 · 100 = 1 000 · 100 = 100 000.
8. Числови изрази и скоби
Първо пресмятаме в скобите: 36 · (40 + 60) = 36 · 100 = 3 600. Също така (84 − 74) · 1 000 = 10 000.
При израз без скоби умножението е преди събирането: 37 · 100 + 250 = 3 700 + 250 = 3 950. Припомни си реда на действията в числови изрази (3. клас), събирането на многоцифрени числа без преминаване (4. клас) и текстовите задачи с две пресмятания (2. клас).
9. Сравняване на произведения и числови закономерности
Едно и също число може да получим по различни начини: 63 · 100 = 630 · 10 = 6 300. Сравни обаче 63 · 100 и 64 · 100: първото е по-малко.
Умножението помага да откриваме гранични случаи: 999 · 1 000 = 999 000, но 1 000 · 1 000 = 1 000 000. Използвай сравняването на числа до 1 000 и сравняването на многоцифрени числа.
10. Намиране на неизвестно число и проверка
В равенството □ · 100 = 46 000 търсим число, което при умножение със 100 дава 46 000. Това число е 460, защото 460 · 100 = 46 000.
По подобен начин в 73 · □ = 7 300 неизвестният множител е 100. Припомни си неизвестния множител (2. клас), връзката между умножение и деление и неизвестното делимо (3. клас). Намираме неизвестното чрез наблюдение на разредите, а верността на отговора проверяваме с умножение.
11. Практически задачи: опаковки и мерни единици
Ако в една кутия има 24 молива, в 100 еднакви кутии има 24 · 100 = 2 400 молива. Това надгражда текстовите задачи с едно пресмятане (1. клас), задачите „пъти повече“ (2. клас) и текстовите задачи с три пресмятания (3. клас). За сравнение виж „с повече“ и „с по-малко“ (1. клас): „10 пъти повече“ и „с 10 повече“ не означават едно и също.
Умножението по 1 000 помага и за превръщане на километри в метри: 1 км = 1 000 м, затова 18 км = 18 000 м. Припомни си милиметър и километър (3. клас), дециметър и метър (2. клас). За мерните единици за маса виж грам и тон (3. клас) и килограм (1. клас).
12. Най-чести грешки и разумна проверка
Грешка е да запишем 53 · 100 = 530, защото сме добавили само една нула. Верният резултат е 5 300. Също така 405 · 10 не е 4 500 — цифрата 0 в множимото не се разменя с другите цифри. Правилно е 4 050.
Проверявай броя на нулите и разредната стойност. При смесени изрази използвай също събирането с преминаване (4. клас) и изваждането с преминаване (4. клас) за междинните пресмятания. Сравни и с алгоритъма за умножение от предходния урок.
✍️ Решени задачи — 25
Първо опитай самостоятелно. Отвори решението, за да видиш обяснение на всяко действие. Задачи 21–25 изискват допълнително разсъждение.
При умножение по 10 всяка цифра се премества с 1 разред наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме една нула.
Пресмятане: 34 · 10 = 340. Последователността на цифрите се запазва.
Цифрата 3 преминава от разреда на десетиците към стотиците, а 4 — от единиците към десетиците.
Проверка чрез разлагане: (30 + 4) · 10 = 300 + 40 = 340. Отговор: 340.
При умножение по 100 всяка цифра се премества с 2 разреда наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме две нули.
Пресмятане: 56 · 100 = 5 600. Последователността на цифрите се запазва.
В 5 600 има точно две нови крайни нули, получени от умножението по 100.
Проверка чрез разлагане: (50 + 6) · 100 = 5 000 + 600 = 5 600. Отговор: 5 600.
При умножение по 1 000 всяка цифра се премества с 3 разреда наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме три нули.
Пресмятане: 7 · 1 000 = 7 000. Последователността на цифрите се запазва.
Проверка по разреди: 7 единици, умножени по 1 000, дават 7 000 единици. Отговор: 7 000.
При умножение по 10 всяка цифра се премества с 1 разред наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме една нула.
Пресмятане: 206 · 10 = 2 060. Последователността на цифрите се запазва.
Нулата в 206 обозначава, че няма десетици. При умножението тя остава между цифрите 2 и 6, но преминава в разреда на стотиците.
Проверка чрез разлагане: (200 + 6) · 10 = 2 000 + 60 = 2 060. Отговор: 2 060.
При умножение по 100 всяка цифра се премества с 2 разреда наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме две нули.
Пресмятане: 430 · 100 = 43 000. Съществуващите нули се запазват и към тях се добавят новите.
В 430 вече има една крайна нула, а при умножението по 100 се добавят още две. В 43 000 има общо три крайни нули.
Проверка чрез разлагане: (400 + 30) · 100 = 40 000 + 3 000 = 43 000. Отговор: 43 000.
При умножение по 10 всяка цифра се премества с 1 разред наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме една нула.
Пресмятане: 3 020 · 10 = 30 200. Съществуващите нули се запазват и към тях се добавят новите.
Междинната нула в 3 020 показва липса на стотици; след умножението по 10 тя продължава да стои между цифрите 3 и 2 (вече в разреда на хилядите). Получаваме 30 200.
Проверка чрез разлагане: (3 000 + 20) · 10 = 30 000 + 200 = 30 200. Отговор: 30 200.
При умножение по 1 000 всяка цифра се премества с 3 разреда наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме три нули.
Пресмятане: 74 · 1 000 = 74 000. Последователността на цифрите се запазва.
При умножението по 1 000 цифрата 7 преминава от десетиците към десетките хиляди, а 4 — от единиците към хилядите. И двете цифри са в класа на хилядите.
Проверка чрез разлагане: (70 + 4) · 1 000 = 70 000 + 4 000 = 74 000. Отговор: 74 000.
При умножение по 100 всяка цифра се премества с 2 разреда наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме две нули.
Пресмятане: 1 500 · 100 = 150 000. Съществуващите нули се запазват и към тях се добавят новите.
В 1 500 има две крайни нули. Двете нули, добавени при умножението по 100, правят общо четири крайни нули в 150 000.
Проверка чрез разлагане: (1 000 + 500) · 100 = 100 000 + 50 000 = 150 000. Отговор: 150 000.
При умножение по 10 всяка цифра се премества с 1 разред наляво в позиционния запис. Затова към числото дописваме една нула.
Пресмятане: 89 · 10 = 890. Последователността на цифрите се запазва.
Използваме и разместителното свойство: 10 · 89 = 89 · 10.
Проверка чрез разлагане: (80 + 9) · 10 = 800 + 90 = 890. Отговор: 890.
Основно свойство: 0 · 1 000 = 0. Ако имаме 0 групи с по 1 000 предмета, общият брой е 0.
Проверка: 0 групи по 1 000 предмета дават общо 0 предмета. Отговор: 0.
При произведение на три числа можем първо да умножим последните два множителя: 10 · 100 = 1 000.
Получаваме 125 · 1 000 = 125 000. Можем да проверим и последователно: 125 · 10 = 1 250 и 1 250 · 100 = 125 000.
Отговор: 125 000.
Първо пресмятаме сбора в скобите: 20 + 80 = 100.
След това 30 · 100 = 3 000. Ако пресметнем произведението преди скобите, нарушаваме реда на действията. Виж реда на действията (3. клас).
Отговор: 3 000.
Най-напред намираме разликата: 96 − 86 = 10.
Тогава 10 · 1 000 = 10 000. Важно е да отличаваме „умножавам по 1 000“ от „прибавям 1 000“.
Отговор: 10 000.
Първо умножаваме: 28 · 100 = 2 800 и 36 · 10 = 360.
После събираме 2 800 + 360 = 3 160. Не събираме 100 и 10, защото двата множителя принадлежат на различни произведения.
Отговор: 3 160.
Пресмятаме поотделно: 63 · 100 = 6 300 и 630 · 10 = 6 300.
Двете произведения са равни. Това се вижда и по разредите: и в двата случая цифрите 6 и 3 се намират в разредите на хилядите и стотиците.
Отговор: 63 · 100 = 630 · 10.
Търсим число, към чийто запис трябва да се добавят две нули, за да получим 47 000. Това е 470.
Проверка чрез умножение: 470 · 100 = 47 000. Използваме обратната връзка от неизвестен множител (2. клас).
Отговор: □ = 470.
Сравняваме множимото 72 с произведението 72 000. Вдясно са добавени три нули, затова множителят е 1 000.
Проверка: 72 · 1 000 = 72 000.
Отговор: □ = 1 000.
Броят на кашоните е 10, а във всеки има по 48 тетрадки. Общият брой намираме с умножение: 48 · 10 = 480.
Проверка: 10 групи по 48 тетрадки са 480 тетрадки. Припомни си текстови задачи с едно пресмятане.
Отговор: 480 тетрадки.
Знаем, че 1 км = 1 000 м. Затова броят на метрите е 1 000 пъти броя на километрите.
Пресмятаме: 25 · 1 000 = 25 000. Виж мерните единици за дължина (3. клас).
Отговор: 25 000 м.
Първо намираме общия брой части: 45 · 100 = 4 500.
Изваждаме използваните: 4 500 − 250 = 4 250. Проверяваме: 4 250 + 250 = 4 500.
Отговор: 4 250 части.
В първия случай 1 000 · 1 000 = 1 000 000, а във втория 999 · 1 000 = 999 000.
Изваждаме: 1 000 000 − 999 000 = 1 000. По-кратко: множимите се различават с 1, а са умножени по един и същи множител 1 000.
Отговор: с 1 000.
Записваме двете произведения: 257 · 100 = 25 700 и 34 · 10 = 340.
Събираме по разреди: 25 700 + 340 = 26 040. Отговорът не е 25 734: цифрите в произведенията са в различни разреди.
Проверка чрез разлагане: 25 700 + 340 = 25 700 + 300 + 40 = 26 000 + 40 = 26 040. Отговор: 26 040.
Умножението по 100 добавя две нули, без да променя реда на цифрите в множимото. За да получим 37 500, множимото трябва да бъде 375.
Значи в квадратчето стои цифрата 7. Проверка: 375 · 100 = 37 500.
Отговор: □ = 7.
За първите пакети: 100 · 24 = 2 400 картички. За вторите: 10 · 75 = 750 картички.
Събираме двата резултата: 2 400 + 750 = 3 150. Не можем да умножим (100 + 10) по (24 + 75), защото пакетите са различни.
Проверка: 3 150 − 750 = 2 400. Отговор: 3 150 картички.
Първо умножаваме 125 · 8 = 1 000 — случай от умножението с едноцифрено число (урок №14).
После 1 000 · 1 000 = 1 000 000. Това е много по-кратко от умножаване на всички числа в дълъг ред.
Проверка чрез разлагане: 125 · 8 = (100 + 20 + 5) · 8 = 800 + 160 + 40 = 1 000; следователно 125 · 8 · 1 000 = 1 000 · 1 000 = 1 000 000. Отговор: 1 000 000.
📝 Самостоятелна работа — 30 задачи
Реши задачите в тетрадката, преди да отвориш отговорите. За всяка задача е даден отговор или кратко пояснение. Последните пет задачи са с повишена трудност.
Покажи отговора
Отговор: 470. При умножение по 10 добавяме една нула вдясно. Проверка чрез разлагане: (40 + 7) · 10 = 400 + 70 = 470.Покажи отговора
Отговор: 8 100. При умножение по 100 добавяме две нули вдясно. Проверка чрез разлагане: (80 + 1) · 100 = 8 000 + 100 = 8 100.Покажи отговора
Отговор: 9 000. При умножение по 1 000 добавяме три нули вдясно. Проверка по разреди: 9 единици, умножени по 1 000, дават 9 000 единици.Покажи отговора
Отговор: 3 050. При умножение по 10 добавяме една нула вдясно. Проверка чрез разлагане: (300 + 5) · 10 = 3 000 + 50 = 3 050.Покажи отговора
Отговор: 20 700. При умножение по 100 добавяме две нули вдясно. Проверка чрез разлагане: (200 + 7) · 100 = 20 000 + 700 = 20 700.Покажи отговора
Отговор: 60 000. При умножение по 1 000 добавяме три нули вдясно. Проверка по разреди: 60 единици, умножени по 1 000, дават 60 000 единици.Покажи отговора
Отговор: 30 400. При умножение по 10 добавяме една нула вдясно. Проверка чрез разлагане: (3 000 + 40) · 10 = 30 000 + 400 = 30 400.Покажи отговора
Отговор: 105 000. При умножение по 1 000 добавяме три нули вдясно. Проверка чрез разлагане: (100 + 5) · 1 000 = 100 000 + 5 000 = 105 000.Покажи отговора
Отговор: 80 000. При умножение по 100 добавяме две нули вдясно. Проверка по разреди: 800 единици, умножени по 100, дават 80 000 единици.Покажи отговора
Отговор: 780. При умножение по 10 добавяме една нула вдясно. Проверка чрез разлагане: (70 + 8) · 10 = 700 + 80 = 780.Покажи отговора
Отговор: 9 900. При умножение по 100 добавяме две нули вдясно. Проверка чрез разлагане: (90 + 9) · 100 = 9 000 + 900 = 9 900.Покажи отговора
Отговор: 201 000. При умножение по 100 добавяме две нули вдясно. Проверка чрез разлагане: (2 000 + 10) · 100 = 200 000 + 1 000 = 201 000.Покажи отговора
Отговор: 0. Когато единият множител е 0, произведението е 0.Покажи отговора
Отговор: 1 000. При умножение по 1 000 добавяме три нули вдясно. Проверка: 1 · 1 000 = 1 000: един път взетият множител е самият множител.Покажи отговора
Отговор: 325 000. При умножение по 1 000 добавяме три нули вдясно. Проверка чрез разлагане: (300 + 20 + 5) · 1 000 = 300 000 + 20 000 + 5 000 = 325 000.Покажи отговора
Отговор: 73 000. 10 · 100 = 1 000, следователно 73 · 1 000 = 73 000.Покажи отговора
Отговор: 1 600. 70 + 30 = 100; следователно 16 · 100 = 1 600.Покажи отговора
Отговор: 10 000. 146 − 46 = 100; тогава 100 · 100 = 10 000.Покажи отговора
Отговор: 4 990. 47 · 100 = 4 700 и 29 · 10 = 290. Сборът е 4 990.Покажи отговора
Отговор: 52 · 100 = 520 · 10. Всяко от произведенията е 5 200.Покажи отговора
Отговор: □ = 753. 753 · 10 = 7 530.Покажи отговора
Отговор: □ = 1 000. 42 · 1 000 = 42 000.Покажи отговора
Отговор: 3 700 части. 37 · 100 = 3 700.Покажи отговора
Отговор: 86 000 м. 1 км = 1 000 м, следователно 86 · 1 000 = 86 000.Покажи отговора
Отговор: 650 марки. 25 · 10 = 250, 4 · 100 = 400 и 250 + 400 = 650.Покажи отговора
Отговор: 1 000 000. 999 · 1 000 = 999 000, след което прибавяме 1 000.Покажи отговора
Отговор: 3 767. 3 500 + 260 + 7 = 3 767.Покажи отговора
Отговор: 125. 125 · 100 = 12 500; за най-близкото предишно число 124 · 100 = 12 400, което е по-малко от 12 500.Покажи отговора
Отговор: □ = 6. Преди дописаните две нули трябва да стоят цифрите 468; проверка: 468 · 100 = 46 800.Покажи отговора
Отговор: 1 000 000. 125 · 8 = 1 000 и 10 · 100 = 1 000. Значи произведението е 1 000 · 1 000 = 1 000 000.✅ Онлайн тест — 15 въпроса
Отбележи един верен отговор на всеки въпрос. След натискане на „Провери отговорите“ ще получиш резултат от 0 до 60 точки и самооценка. Един и същ тест се оценява един път в този браузър; отговорите се запазват локално, когато браузърът позволява.
🎥 Видеоуроци
🔗 Свързани уроци
За по-дълбока връзка между темите прегледай десетиците до 100 (1. клас), разместителното свойство (2. клас), неизвестния множител (2. клас), умножението на сбор (3. клас), числовите изрази и реда на действията (3. клас), класове и разреди (4. клас), разлагането на числа (4. клас). При решаване на текстови задачи използвай и правата и косвената форма (3. клас).
📚 Учебни ресурси и методически ориентири
Всички задачи, числови данни, решения и схеми в този урок са новосъставени за страницата. Типовете упражнения са подбрани след справка с актуалната програма и с български методически издания. Изброените ресурси служат за тематична ориентация, а не са източник на преписани задачи.
- МОН — учебни програми за IV клас. Официална отправна точка за програмното съдържание.
- Издателство „Архимед“ — „Книга за ученика по математика за 4. клас“. Тематично подредени допълнителни задачи с три нива на трудност.
- „Бит и техника“ — книга за учителя, математика за 4. клас. Методически идеи за разредите и приложните задачи.
Запишете се за урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 4. клас
- ›НВО по математика след 7. клас
- ›НВО по математика след 10. клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Усвояване на текущия учебен материал от 1. до 12. клас
- ›Индивидуална работа според пропуските на ученика
- ›Подготовка по конкретни теми и домашни работи
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар