Съкратена формула за корените – задачи и тест | 8. клас
Съкратена формула за корените на квадратното уравнение
Теория и основни методи
1. Кога съкратената формула е удобна?
В общата формула \(x_{1,2}=\frac{-b\pm\sqrt{b^2-4ac}}{2a}\) понякога числителят и знаменателят имат общ множител 2. Когато \(b\) е четно цяло число, е удобно от самото начало да работим с половината му.
\(k=\frac b2\), тоест \(b=2k\). Уравнението се записва като \(ax^2+2kx+c=0\) при \(a\ne0\).
Не сменяме неизвестното: \(x\) остава неизвестно, а \(k\) е ново име за половината от дадения коефициент \(b\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас.
2. Съкратена дискриминанта
\(D_1=k^2-ac\). Тя не е същото число като \(D\) от общата формула.
Числата \(D\) и \(D_1\) имат един и същ знак. Ако едното е нула, и другото е нула.
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас; Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас.
3. Извеждане на формулата
Заместваме \(b=2k\) в общата формула. При \(D_1\ge0\) използваме \(\sqrt{4D_1}=2\sqrt{D_1}\):
Съкращаваме целия числител и знаменателя. Затова в крайния знаменател стои \(a\), а не \(2a\).
За преговор: Основно свойство на дробите — 5. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
4. Трите случая за реалните корени
При \(D_1>0\) има два различни реални корена \(x_{1,2}=\frac{-k\pm\sqrt{D_1}}a\). При \(D_1=0\) има един двоен корен \(x=-\frac ka\). При \(D_1<0\) няма реални корени.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас.
5. Знаците на b, k и −k
За \(b=-18\) получаваме \(k=-9\), а \(-k=9\). Квадратът е \(k^2=(-9)^2=81\). Не заменяме отрицателното \(k\) с положително, преди да сме го повдигнали на квадрат.
Тук \(D_1=36-20=16\) и \(x=\frac{6\pm4}{2}\), тоест корените са 1 и 5.
За преговор: Умножение и деление на рационални числа — 6. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Линейни уравнения — 7. клас.
6. Предварително опростяване на коефициентите
Ако всички коефициенти имат общ ненулев множител, можем да го отстраним. Например \(6x^2-24x+18=0\) е еквивалентно на \(x^2-4x+3=0\). По-малките коефициенти намаляват сметките.
След деление на ненулево число корените се запазват, но стойностите на дискриминантите обикновено се променят. Знакът им и броят на корените се запазват.
За преговор: Изнасяне на общ множител — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Основно свойство на дробите — 5. клас.
7. Дробна половина на коефициента
Формулата е вярна и когато \(b\) не е четно цяло число. Винаги можем да положим \(k=b/2\). Например при \(b=3\) имаме \(k=\frac32\). В такъв случай съкратената формула може да не е по-удобна.
Твърдението „съкратената формула е невъзможна при нечетно b“ е невярно. По-точно е: при четно цяло b тя обикновено спестява дробни сметки.
За преговор: Обикновени дроби — 5. клас; Деление на обикновени дроби — 5. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
8. Уравнения с корени и дроби в коефициентите
При \(b=4\sqrt3\) имаме \(k=2\sqrt3\) и \(k^2=12\). При десетични коефициенти можем първо да умножим по 10, 100 или друго ненулево число.
След получаване на корените извеждаме квадратните множители под радикала и съкращаваме дробите. Например \(\frac{4\pm\sqrt{12}}2=2\pm\sqrt3\).
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Превръщане на обикновени и десетични дроби — 5. клас; Основно свойство на дробите — 5. клас.
9. Средна стойност на двата корена
При \(D_1>0\) двете стойности се получават от \(-k/a\) чрез прибавяне и изваждане на едно и също число. Средата между корените е \(-k/a\), а разстоянието между тях е \(2\sqrt{D_1}/|a|\).
Разликата на двата записа със знаците плюс и минус е \(2\sqrt{D_1}/a\). Разстоянието е абсолютната стойност на тази разлика, затова знаменателят става \(|a|\).
За преговор: Рационални числа, числова ос и модул — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас; Линейни уравнения — 7. клас.
10. Избор на метод и проверка
При ясно видим общ множител или точен квадрат използваме по-краткия път. За останалите уравнения избираме общата или съкратената формула според коефициентите.
Преди крайния отговор проверяваме: правилно ли е взето \(k=b/2\); използваме ли \(D_1=k^2-ac\); стои ли \(a\) в знаменателя; опростени ли са радикалите и дробите? При параметър първо отделяме стойностите, за които \(a=0\).
За преговор: Изнасяне на общ множител — 7. клас; Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас.
Един и същ резултат с по-малки числа
При \(3x^2-12x+5=0\) общата формула използва \(D=84\), а съкратената — \(D_1=21\). Двете пресмятания са свързани с \(84=4\cdot21\). Получаваме еднакви корени: \(x=2\pm\frac{\sqrt{21}}3\). Съкратената формула е удобен избор на запис, а не различен метод с различни решения.
За допълнително четене: Какво е алгоритъм?
25 решени задачи
Проследи избора на метод и всяко преобразуване. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1Намерете \(k=b/2\) за \(b=-18\), \(b=14\), \(b=3{,}6\), \(b=\sqrt2\) и \(b=0\).
1. Делим всяка стойност на 2, като запазваме нейния знак.
2. Получаваме последователно \(-9\), \(7\), \(1{,}8\), \(\frac{\sqrt2}{2}\) и 0.
3. Стойността \(k\) не е непременно цяло число.
Отговор: \(-9;\ 7;\ 1{,}8;\ \frac{\sqrt2}{2};\ 0\).
За преговор: Деление на обикновени дроби — 5. клас; Превръщане на обикновени и десетични дроби — 5. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
2Решете със съкратената формула \(3 x^{2} - 16 x + 5=0\).
1. Записваме \(a=3,\ k=\frac b2=-8,\ c=5\).
2. \(D_1=(-8)^2-(3)\cdot(5)=49\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(-8)\pm\sqrt{49}}{3}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=\frac{1}{3}\;\text{или}\;x=5\).
Отговор: \(x=\frac{1}{3}\;\text{или}\;x=5\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
3Решете със съкратената формула \(5 x^{2} + 12 x - 9=0\).
1. Записваме \(a=5,\ k=\frac b2=6,\ c=-9\).
2. \(D_1=(6)^2-(5)\cdot(-9)=81\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(6)\pm\sqrt{81}}{5}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=-3\;\text{или}\;x=\frac{3}{5}\).
Отговор: \(x=-3\;\text{или}\;x=\frac{3}{5}\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
4Решете със съкратената формула \(- 2 x^{2} + 14 x - 20=0\).
1. Записваме \(a=-2,\ k=\frac b2=7,\ c=-20\).
2. \(D_1=(7)^2-(-2)\cdot(-20)=9\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(7)\pm\sqrt{9}}{-2}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=2\;\text{или}\;x=5\).
Отговор: \(x=2\;\text{или}\;x=5\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
5Решете със съкратената формула \(4 x^{2} - 20 x + 25=0\).
1. Записваме \(a=4,\ k=\frac b2=-10,\ c=25\).
2. \(D_1=(-10)^2-(4)\cdot(25)=0\).
3. Има един двоен корен \(x=-\frac ka=\frac{5}{2}\).
Отговор: Един двоен корен \(x=\frac{5}{2}\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
6Решете със съкратената формула \(3 x^{2} + 6 x + 8=0\).
1. Записваме \(a=3,\ k=\frac b2=3,\ c=8\).
2. \(D_1=(3)^2-(3)\cdot(8)=-15\).
3. Получихме \(D_1<0\), следователно няма реални корени.
Отговор: Няма реални корени.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
7Решете със съкратената формула \(x^{2} - 6 x + 1=0\).
1. Записваме \(a=1,\ k=\frac b2=-3,\ c=1\).
2. \(D_1=(-3)^2-(1)\cdot(1)=8\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(-3)\pm\sqrt{8}}{1}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=3 - 2 \sqrt{2}\;\text{или}\;x=2 \sqrt{2} + 3\).
Отговор: \(x=3 - 2 \sqrt{2}\;\text{или}\;x=2 \sqrt{2} + 3\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
8Решете със съкратената формула \(2 x^{2} - 4 x - 7=0\).
1. Записваме \(a=2,\ k=\frac b2=-2,\ c=-7\).
2. \(D_1=(-2)^2-(2)\cdot(-7)=18\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(-2)\pm\sqrt{18}}{2}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=1 - \frac{3 \sqrt{2}}{2}\;\text{или}\;x=1 + \frac{3 \sqrt{2}}{2}\).
Отговор: \(x=1 - \frac{3 \sqrt{2}}{2}\;\text{или}\;x=1 + \frac{3 \sqrt{2}}{2}\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
9Решете със съкратената формула \(7 x^{2} + 10 x + 2=0\).
1. Записваме \(a=7,\ k=\frac b2=5,\ c=2\).
2. \(D_1=(5)^2-(7)\cdot(2)=11\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(5)\pm\sqrt{11}}{7}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=- \frac{5}{7} - \frac{\sqrt{11}}{7}\;\text{или}\;x=- \frac{5}{7} + \frac{\sqrt{11}}{7}\).
Отговор: \(x=- \frac{5}{7} - \frac{\sqrt{11}}{7}\;\text{или}\;x=- \frac{5}{7} + \frac{\sqrt{11}}{7}\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
10Решете със съкратената формула \(\frac12x^2-3x+1=0\).
1. Записваме \(a=\frac{1}{2},\ k=\frac b2=- \frac{3}{2},\ c=1\).
2. \(D_1=(- \frac{3}{2})^2-(\frac{1}{2})\cdot(1)=\frac{7}{4}\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(- \frac{3}{2})\pm\sqrt{\frac{7}{4}}}{\frac{1}{2}}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=3 - \sqrt{7}\;\text{или}\;x=\sqrt{7} + 3\).
Отговор: \(x=3 - \sqrt{7}\;\text{или}\;x=\sqrt{7} + 3\).
За преговор: Обикновени дроби — 5. клас; Основно свойство на дробите — 5. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас.
11Решете със съкратената формула \(0{,}3x^2-1{,}8x+1{,}5=0\).
1. Умножаваме по 10 и делим на 3. Получаваме \(x^2-6x+5=0\).
2. Записваме \(a=1,\ k=\frac b2=-3,\ c=5\).
3. \(D_1=(-3)^2-(1)\cdot(5)=4\).
4. Има два различни реални корена:
5. \(x_{1,2}=\frac{-(-3)\pm\sqrt{4}}{1}\).
6. Опростяваме и получаваме \(x=1\;\text{или}\;x=5\).
Отговор: \(x=1\;\text{или}\;x=5\).
За преговор: Превръщане на обикновени и десетични дроби — 5. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Изнасяне на общ множител — 7. клас.
12Решете със съкратената формула \(2x^2+4\sqrt2\,x+1=0\).
1. Записваме \(a=2,\ k=\frac b2=2 \sqrt{2},\ c=1\).
2. \(D_1=(2 \sqrt{2})^2-(2)\cdot(1)=6\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(2 \sqrt{2})\pm\sqrt{6}}{2}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=- \sqrt{2} - \frac{\sqrt{6}}{2}\;\text{или}\;x=- \sqrt{2} + \frac{\sqrt{6}}{2}\).
Отговор: \(x=- \sqrt{2} - \frac{\sqrt{6}}{2}\;\text{или}\;x=- \sqrt{2} + \frac{\sqrt{6}}{2}\).
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас; Основно свойство на дробите — 5. клас.
13Решете със съкратената формула \(\sqrt3\,x^2-8x+4\sqrt3=0\).
1. Записваме \(a=\sqrt{3},\ k=\frac b2=-4,\ c=4 \sqrt{3}\).
2. \(D_1=(-4)^2-(\sqrt{3})\cdot(4 \sqrt{3})=4\).
3. Има два различни реални корена:
4. \(x_{1,2}=\frac{-(-4)\pm\sqrt{4}}{\sqrt{3}}\).
5. Опростяваме и получаваме \(x=\frac{2 \sqrt{3}}{3}\;\text{или}\;x=2 \sqrt{3}\).
Отговор: \(x=\frac{2 \sqrt{3}}{3}\;\text{или}\;x=2 \sqrt{3}\).
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас; Основно свойство на дробите — 5. клас.
14Решете със съкратената формула \((x+2)^2-3(x-1)^2=7\).
1. След разкриване на скобите \(x^2+4x+4-3x^2+6x-3=7\).
2. Стандартният вид е \(-2x^2+10x-6=0\).
3. Записваме \(a=-2,\ k=\frac b2=5,\ c=-6\).
4. \(D_1=(5)^2-(-2)\cdot(-6)=13\).
5. Има два различни реални корена:
6. \(x_{1,2}=\frac{-(5)\pm\sqrt{13}}{-2}\).
7. Опростяваме и получаваме \(x=\frac{5}{2} - \frac{\sqrt{13}}{2}\;\text{или}\;x=\frac{\sqrt{13}}{2} + \frac{5}{2}\).
Отговор: \(x=\frac{5}{2} - \frac{\sqrt{13}}{2}\;\text{или}\;x=\frac{\sqrt{13}}{2} + \frac{5}{2}\).
За преговор: Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
15Решете със съкратената формула \((3x-2)(x+2)=2x+5\).
1. Разкриваме произведението: \(3x^2+4x-4=2x+5\).
2. Привеждаме до \(3x^2+2x-9=0\).
3. Записваме \(a=3,\ k=\frac b2=1,\ c=-9\).
4. \(D_1=(1)^2-(3)\cdot(-9)=28\).
5. Има два различни реални корена:
6. \(x_{1,2}=\frac{-(1)\pm\sqrt{28}}{3}\).
7. Опростяваме и получаваме \(x=- \frac{2 \sqrt{7}}{3} - \frac{1}{3}\;\text{или}\;x=- \frac{1}{3} + \frac{2 \sqrt{7}}{3}\).
Отговор: \(x=- \frac{2 \sqrt{7}}{3} - \frac{1}{3}\;\text{или}\;x=- \frac{1}{3} + \frac{2 \sqrt{7}}{3}\).
За преговор: Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
16Решете със съкратената формула \(\frac{x^2-2x}{3}+\frac{x^2+2x}{6}=4\).
1. Умножаваме по 6: \(2x^2-4x+x^2+2x=24\).
2. Получаваме \(3x^2-2x-24=0\).
3. Записваме \(a=3,\ k=\frac b2=-1,\ c=-24\).
4. \(D_1=(-1)^2-(3)\cdot(-24)=73\).
5. Има два различни реални корена:
6. \(x_{1,2}=\frac{-(-1)\pm\sqrt{73}}{3}\).
7. Опростяваме и получаваме \(x=\frac{1}{3} - \frac{\sqrt{73}}{3}\;\text{или}\;x=\frac{1}{3} + \frac{\sqrt{73}}{3}\).
Отговор: \(x=\frac{1}{3} - \frac{\sqrt{73}}{3}\;\text{или}\;x=\frac{1}{3} + \frac{\sqrt{73}}{3}\).
За преговор: Обикновени дроби — 5. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
17Решете със съкратената формула \((x+2)^3-x(x^2+4)=28\).
1. След разкриване членовете от трета степен се унищожават:
2. \(6x^2+8x+8=28\).
3. Делим на 2 след прехвърляне: \(3x^2+4x-10=0\).
4. Записваме \(a=3,\ k=\frac b2=2,\ c=-10\).
5. \(D_1=(2)^2-(3)\cdot(-10)=34\).
6. Има два различни реални корена:
7. \(x_{1,2}=\frac{-(2)\pm\sqrt{34}}{3}\).
8. Опростяваме и получаваме \(x=- \frac{\sqrt{34}}{3} - \frac{2}{3}\;\text{или}\;x=- \frac{2}{3} + \frac{\sqrt{34}}{3}\).
Отговор: \(x=- \frac{\sqrt{34}}{3} - \frac{2}{3}\;\text{или}\;x=- \frac{2}{3} + \frac{\sqrt{34}}{3}\).
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас.
18При \(x^2-16x+28=0\) е взето \(k=8\). Обяснете грешката и намерете корените.
1. Половината от −16 е −8, затова \(k=-8\).
2. Правилната съкратена дискриминанта е \(D_1=(-8)^2-28=36\).
3. \(x=8\pm6\) дава 2 и 14.
4. Ако се използва грешното \(k=8\), ще се получат −2 и −14, които не удовлетворяват уравнението.
Отговор: Корените са 2 и 14.
За преговор: Умножение и деление на рационални числа — 6. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас.
19Решете \(2x^2+8x+6=0\) и обяснете защо в съкратената формула не делим на 4.
1. Тук \(a=2,k=4,c=6\) и \(D_1=16-12=4\).
2. Съкратената формула дава \(x=\frac{-4\pm2}{2}\), следователно −3 и −1.
3. В знаменателя стои \(a=2\). Множителят 2 от общата формула вече е съкратен при извеждането; повторното му включване би променило корените.
Отговор: \(x=-3\;\text{или}\;x=-1\).
За преговор: Основно свойство на дробите — 5. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
20Решете \(x^2-10x+16=0\) с двете формули и сравнете дискриминантите.
1. За общата формула \(D=100-64=36\) и \(x=\frac{10\pm6}{2}\), тоест 2 и 8.
2. За съкратената формула \(k=-5\), \(D_1=25-16=9\) и \(x=5\pm3\).
3. И двете дават 2 и 8. Дискриминантите не са равни: \(D=4D_1\).
Отговор: Корените са 2 и 8; \(D=36\), \(D_1=9\).
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
21★ Повишена трудностЗа кои реални \(m\) уравненията \(x^2-6x+5=0\) и \(2x^2-2mx+m+1=0\) имат общ корен? Намерете общия корен за всяка стойност.
1. За първото уравнение \(k=-3,D_1=9-5=4\), затова корените му са 1 и 5. Друг общ корен е невъзможен.
2. Числото 1 е корен на второто точно когато \(2-2m+m+1=0\), тоест \(m=3\).
3. Числото 5 е корен на второто точно когато \(50-10m+m+1=0\), тоест \(m=\frac{17}{3}\).
4. Стойностите на параметъра са различни, така че при никоя от тях и двата корена не са общи.
Отговор: \(m=3\): общ корен 1; \(m=\frac{17}{3}\): общ корен 5.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Множества и операции с тях — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
22★ Повишена трудностЗа кои реални \(k\) уравнението \((k-1)x^2+2kx+k+3=0\) има точно едно реално решение? Намерете го.
1. Първо отделяме \(k=1\). Уравнението става \(2x+4=0\) с единствено решение \(x=-2\).
2. За \(k\ne1\) уравнението е квадратно. За точно един различен реален корен е необходимо и достатъчно \(D_1=0\).
3. \(D_1=k^2-(k-1)(k+3)=3-2k\), затова \(k=\frac32\). Тази стойност е различна от 1.
4. Двойният корен е \(x=-\frac{k}{k-1}=-3\).
Отговор: \(k=1\): \(x=-2\); \(k=\frac32\): \(x=-3\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
23★ Повишена трудностДокажете, че \((h^2+1)x^2-4hx+4=0\) няма реални корени за никое реално \(h\).
1. Водещият коефициент е \(a=h^2+1>0\) за всяко реално \(h\), затова уравнението винаги е квадратно.
2. Имаме \(k=-2h\) и \(c=4\).
3. \(D_1=(-2h)^2-4(h^2+1)=4h^2-4h^2-4=-4\).
4. Съкратената дискриминанта е отрицателна независимо от \(h\).
Отговор: Няма реални корени за никое реално \(h\).
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
24★ Повишена трудностЗа кои реални \(k\) корените на \(x^2-2kx+12=0\) са различни реални числа на разстояние 4 един от друг?
1. Тук \(a=1\), \(D_1=k^2-12\). При два различни реални корена разстоянието е \(2\sqrt{k^2-12}\).
2. Изискваме \(2\sqrt{k^2-12}=4\), следователно \(k^2-12=4\) и \(k=\pm4\).
3. При \(k=4\) корените са 2 и 6. При \(k=-4\) са −6 и −2. И в двата случая са реални, различни и на разстояние 4.
Отговор: \(k=4\) или \(k=-4\).
За преговор: Рационални числа, числова ос и модул — 6. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Линейни уравнения — 7. клас.
25★ Повишена трудностРешете \(|2x^2-8x+3|=3\).
1. Решаваме \(2x^2-8x+3=3\) или \(2x^2-8x+3=-3\).
2. Първото уравнение е \(2x(x-4)=0\) и дава 0 и 4.
3. Второто е \(2x^2-8x+6=0\). За него \(k=-4\), \(D_1=16-12=4\) и \(x=\frac{4\pm2}{2}\), тоест 1 и 3.
4. Обединяваме корените от двата случая.
Отговор: \(x\in\{0;\ 1;\ 3;\ 4\}\).
За преговор: Уравнения с модул — 7. клас; Изнасяне на общ множител — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас.
30 задачи за самостоятелна работа
Реши задачата, преди да отвориш отговора. Използвай насоката при затруднение. Задачи 26–30 са с повишена трудност.
Решете \(2 x^{2} - 10 x + 8=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=1\;\text{или}\;x=4\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(3 x^{2} + 8 x - 3=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=-3\;\text{или}\;x=\frac{1}{3}\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(4 x^{2} - 12 x + 5=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=\frac{1}{2}\;\text{или}\;x=\frac{5}{2}\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(5 x^{2} - 18 x + 9=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=\frac{3}{5}\;\text{или}\;x=3\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(- 3 x^{2} + 10 x - 3=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=\frac{1}{3}\;\text{или}\;x=3\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(x^{2} + 14 x + 49=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: Един двоен корен \(x=-7\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(9 x^{2} - 12 x + 4=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: Един двоен корен \(x=\frac{2}{3}\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(2 x^{2} + 4 x + 7=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: Няма реални корени.
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(x^{2} - 8 x + 3=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=4 - \sqrt{13}\;\text{или}\;x=\sqrt{13} + 4\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(3 x^{2} - 2 x - 5=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=-1\;\text{или}\;x=\frac{5}{3}\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(2 x^{2} + 6 x + 1=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=- \frac{3}{2} - \frac{\sqrt{7}}{2}\;\text{или}\;x=- \frac{3}{2} + \frac{\sqrt{7}}{2}\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(7 x^{2} - 4 x - 2=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=\frac{2}{7} - \frac{3 \sqrt{2}}{7}\;\text{или}\;x=\frac{2}{7} + \frac{3 \sqrt{2}}{7}\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(\frac{3 x^{2}}{5} - \frac{12 x}{5} + \frac{9}{5}=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=1\;\text{или}\;x=3\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(\frac{x^{2}}{4} - x + \frac{1}{2}=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=2 - \sqrt{2}\;\text{или}\;x=\sqrt{2} + 2\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \(2 x^{2} - 2 \sqrt{3} x - 1=0\) със съкратената формула.
Отговор и насока
Отговор: \(x=- \frac{\sqrt{5}}{2} + \frac{\sqrt{3}}{2}\;\text{или}\;x=\frac{\sqrt{3}}{2} + \frac{\sqrt{5}}{2}\).
Насока: Намерете k = b/2 и D₁ = k² − ac. Следете знака на −k.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Решете \((2x+1)^2-(x-1)^2=11\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=- \frac{\sqrt{42}}{3} - 1\;\text{или}\;x=-1 + \frac{\sqrt{42}}{3}\).
Насока: След привеждане коефициентът пред x е четен.
За преговор: Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Обикновени дроби — 5. клас.
Решете \((x+3)(x-1)=2x+5\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=- 2 \sqrt{2}\;\text{или}\;x=2 \sqrt{2}\).
Насока: След привеждане уравнението е непълно; разрешено е да използвате по-краткия метод.
За преговор: Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Обикновени дроби — 5. клас.
Решете \(\frac{x^2-4x}{3}+\frac{x^2+4x}{6}=2\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=\frac{2}{3} - \frac{2 \sqrt{10}}{3}\;\text{или}\;x=\frac{2}{3} + \frac{2 \sqrt{10}}{3}\).
Насока: Умножете по 6.
За преговор: Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Обикновени дроби — 5. клас.
Решете \((x+1)^3-x(x^2-3)=10\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-3\;\text{или}\;x=1\).
Насока: Членовете от трета степен се унищожават.
За преговор: Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Обикновени дроби — 5. клас.
Решете \((x-2)^2=2x+4\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=0\;\text{или}\;x=6\).
Насока: Разкрийте квадрата и приведете.
За преговор: Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас; Обикновени дроби — 5. клас.
За \(3x^2-14x+8=0\) намерете \(D\) и \(D_1\) и проверете връзката между тях.
Отговор и насока
Отговор: \(D=100\), \(D_1=25\); \(D=4D_1\).
Насока: Вземете k = −7; не смесвайте двата вида дискриминанта.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Може ли със съкратената формула да се реши \(x^2+5x+1=0\)? Намерете корените.
Отговор и насока
Отговор: Да, с \(k=\frac52\). Корените са \(x=\frac{-5\pm\sqrt{21}}2\).
Насока: Не е необходимо k да е цяло число, за да е вярна формулата.
За преговор: Обикновени дроби — 5. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Намерете коефициента c, ако \(2x^2-8x+c=0\) има двоен корен, и намерете този корен.
Отговор и насока
Отговор: \(c=8\); двойният корен е 2.
Насока: Използвайте D₁ = 0.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
В \(4x^2+12x+5=0\) ученик дели \(-6\pm4\) на 8. Поправете решението.
Отговор и насока
Отговор: Знаменателят в съкратената формула е 4. Корените са \(-\frac52\) и \(-\frac12\).
Насока: Проверете дали е смесена общата формула със съкратената.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Намерете k за \(b=-2\sqrt7\) и пресметнете \(k^2\).
Отговор и насока
Отговор: \(k=-\sqrt7\); \(k^2=7\).
Насока: Половината запазва отрицателния знак; квадратът го премахва.
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
За кои реални \(m\) уравненията \(x^2-8x+12=0\) и \(x^2-mx+m+2=0\) имат общ корен?
Отговор и насока
Отговор: \(m=6\): общ корен 2; \(m=\frac{38}{5}\): общ корен 6.
Насока: Намерете двата корена на първото уравнение и заместете всеки от тях във второто.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Множества и операции с тях — 6. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
За кои реални \(k\) уравнението \((k+2)x^2+2kx+k-1=0\) има точно едно реално решение? Намерете го.
Отговор и насока
Отговор: \(k=-2\): \(x=-\frac34\); \(k=2\): \(x=-\frac12\).
Насока: Разгледайте отделно k = −2. При останалите стойности използвайте D₁ = 0.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас; Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас; Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
Докажете, че \((t^2+2)x^2-6tx+9=0\) няма реални корени за никое реално t.
Отговор и насока
Отговор: \(a=t^2+2>0\) и \(D_1=9t^2-9(t^2+2)=-18<0\).
Насока: Проверете най-напред, че уравнението винаги е квадратно.
За преговор: Степенуване с естествен показател — 6. клас; Квадрат на сбор и квадрат на разлика — 7. клас.
За кои реални k корените на \(x^2-2kx+7=0\) са различни реални числа на разстояние 6?
Отговор и насока
Отговор: \(k=4\) или \(k=-4\).
Насока: Разстоянието между корените е 2√(k² − 7). Проверете получените k.
За преговор: Рационални числа, числова ос и модул — 6. клас; Степенуване с естествен показател — 6. клас; Линейни уравнения — 7. клас.
Решете \(|x^2-8x+7|=7\).
Отговор и насока
Отговор: \(x\in\{0;\ 4-\sqrt2;\ 4+\sqrt2;\ 8\}\).
Насока: Решете две уравнения: изразът под модула е 7 или −7.
За преговор: Уравнения с модул — 7. клас; Изнасяне на общ множител — 7. клас; Линейни уравнения — 7. клас.
Онлайн тест
Съкратена формула за корените на квадратното уравнение
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Върни се към подходящото правило или продължи към свързана тема.
Следващ урок: Квадратни уравнения с параметър.
Източници и допълнително четене
- 1. З. Паскалева, М. Алашка и Р. Алашка. „Книга за ученика. Математика, 8. клас“. София: „Архимед 2“, 2017 — раздел „Квадратни уравнения“, с. 46–59. Използвана за учебния обхват и равнищата на трудност.
- 2. К. Коларов, П. Петков, М. Петкова, П. Арнаудов и Л. Арнаудова. „Сборник задачи по алгебра VII–XII клас“. Под научната редакция на С. Манолов. Добрич: „Интеграл“, 14. издание, 2008 — глава 8, с. 77–94. Използван за ориентация в разновидностите на задачите.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар