Права пропорционалност и нейната графика – задачи и тест | 9. клас
Права пропорционалност и нейната графика
Теория и основни методи
1. Кога зависимостта е права пропорционалност
Да купиш два пъти повече от една и съща стока при постоянна цена означава да платиш два пъти повече. Тук единичната цена остава една и съща. Подобна зависимост има между пътя и времето при постоянна скорост.
Функция от вида \(y=kx\), където \(k\) е постоянно ненулево число, се нарича права пропорционалност. Числото \(k\) е коефициентът на пропорционалност.
В този урок използваме условието \(k\ne0\). При \(k=0\) получаваме константната функция \(y=0\); разглеждаме я отделно и не я наричаме права пропорционалност. Без допълнително ограничение областта е \(D=\mathbb R\). При конкретна задача може да е дадена по-малка област.
Например \(y=3x\), \(y=-\frac12x\) и \(y=\pi x\) са прави пропорционалности. Зависимостта \(y=3x+2\) не е, защото добавеното число 2 пречи отношението да е постоянно.
За преговор: Функция и дефиниционно множество — 9. клас.
2. Постоянно отношение и намиране на коефициента
Ако \(y=kx\) и \(x\ne0\), делим двете страни на \(x\) и получаваме \(\frac yx=k\). Обратно, ако за всички ненулеви допустими \(x\) отношението \(y/x\) е едно и също число \(k\), то \(y=kx\) за тези аргументи. Ако и нулата е допустима, отделно трябва да е изпълнено \(y(0)=0\).
Изразът \(y/x\) няма смисъл при \(x=0\). Стойността на самата функция тогава е напълно определена: \(f(0)=k\cdot0=0\).
Една точка \(A(x_0;y_0)\) с \(x_0\ne0\) определя коефициента: \(k=y_0/x_0\). Например от \(A(2;-6)\) следва \(k=-3\). Само точката \(O(0;0)\) не определя \(k\): през нея минават всички такива графики.
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас.
3. Графиката минава през началото
Графиката на \(y=kx\) върху всички реални аргументи е права, която минава през \(O(0;0)\). За построяването ѝ са достатъчни началото и още една точка с ненулева абсциса. Избираме удобен аргумент, пресмятаме стойността и прокарваме правата през двете точки.
Преди да нанесем точките, избираме и означаваме мащабите на осите. В чертежите тук една числова единица има еднаква дължина по двете оси. Ако областта е ограничена, чертаем само съответната част от правата.
За преговор: Декартова координатна система — 6. клас.
4. Знакът на коефициента и квадрантите
При \(k>0\) числата \(x\) и \(y=kx\) имат еднакъв знак: положителните аргументи дават точки в I квадрант, а отрицателните — в III. При \(k<0\) знаците са противоположни и графиката е във II и IV квадрант. Началото \(O\) лежи върху осите и не принадлежи на квадрант.
Не пренасяме автоматично отрицателни стойности в практически модел: отрицателен купен обем или отрицателно изминало време обикновено няма смисъл. Първо разглеждаме математическата функция, после ограниченията на конкретния модел.
5. Растене и намаляване — защо правилото е вярно
Функцията \(f(x)=kx\) е растяща при \(k>0\) и намаляваща при \(k<0\). Под „растяща“ разбираме строго растяща: от \(x_1<x_2\) следва \(f(x_1)<f(x_2)\).
Нека \(x_1<x_2\), следователно \(x_2-x_1>0\). Разликата на стойностите е \(f(x_2)-f(x_1)=k(x_2-x_1)\). Тя е положителна при \(k>0\) и отрицателна при \(k<0\). Именно това дава съответната посока на неравенството.
Например при \(y=-2x\) увеличаването на \(x\) от 1 на 3 променя \(y\) от −2 на −6. Стойността намалява, въпреки че абсолютната ѝ стойност нараства.
За преговор: Линейни неравенства — 7. клас.
6. Промяна на коефициента и симетрия
При едни и същи мащаби и един и същ положителен аргумент по-големият положителен коефициент дава по-висока точка. Правите остават различни, макар всички да минават през началото. Самото преминаване през \(O\) не показва кой е коефициентът.
За всеки аргумент \(f(-x)=k(-x)=-kx=-f(x)\). Затова от точка \((x;y)\) на графиката получаваме и точката \((-x;-y)\). Двете са симетрични спрямо началото. Не бива да сменяме знака само на едната координата.
7. От таблица към формула и обратно
За да попълним таблица при известен \(k\), умножаваме всеки аргумент по \(k\). Ако е дадена стойност \(y\), решаваме \(kx=y\). При проверка на таблица сравняваме отношенията \(y/x\) във всички колони с ненулев аргумент и проверяваме отделно колоната \(x=0\), ако има такава.
| x | −2 | 0 | 3 |
|---|---|---|---|
| y = −2x | 4 | 0 | −6 |
Тези три двойки са съгласувани с правилото \(y=-2x\). Таблица с няколко двойки сама по себе си не доказва, че неизвестна функция има същото правило за всички реални числа. За цялата формула е нужно условие, че зависимостта е права пропорционалност, или друго достатъчно описание.
8. Ограничена област и множество от стойности
Когато \(x\in[a;b]\), при \(k>0\) получаваме \(y\in[ka;kb]\), а при \(k<0\) — \(y\in[kb;ka]\). Отрицателното число обръща реда. Ако край на областта е изключен, съответната крайна стойност също е изключена.
Например за \(y=-2x\), \(x\in[-1;3)\), най-голямата стойност е 2 при \(x=-1\), а стойностите се доближават до −6, без да я достигат. Множеството от стойности е \((-6;2]\); най-малка стойност няма.
При \(D=\mathbb R\) и \(k\ne0\) множеството от стойности е \(\mathbb R\): за всяко число \(y\) можем да вземем \(x=y/k\).
За преговор: Функция и дефиниционно множество — 9. клас.
9. Практически модели и мерни единици
При постоянна скорост \(v\) изминатият път е \(s=vt\). При постоянна единична цена \(c\) общата цена е \(C=cm\). При постоянна плътност \(\rho\) масата е \(m=\rho V\). Във всеки пример коефициентът има свой смисъл и мерна единица.
Преди заместване уеднаквяваме единиците. Ако скоростта е в km/h, а времето е в минути, пишем \(s=(v/60)t\). Нулевото време може да описва началния момент; положителен закупен обем изисква \(V>0\). Когато има ограничен запас, задаваме и горна граница.
В геометрията \(S=ah/2\) е права пропорционалност между лицето и основата само ако височината \(h\) е постоянна. При квадрат \(P=4a\) е права пропорционалност, но \(S=a^2\) не е.
10. Проверка на резултата и типични грешки
- Провери дали формулата е точно \(y=kx\) с постоянен \(k\ne0\). Наличието само на буквата \(x\) не е достатъчно.
- Намери \(k\) чрез една известна двойка с \(x\ne0\); после замести в останалите условия.
- Не използвай \(y/x\) при \(x=0\) и не намирай коефициент само от \(O(0;0)\).
- Разграничавай коефициента \(k\) от стойността на \(y\). При \(x=1\) те са равни, но при друг аргумент обикновено са различни.
- За \(k<0\) обръщай реда на крайните стойности и посоката на неравенството при деление.
- Нанасяй точка като наредена двойка: първо абсцисата, после ординатата.
- Не продължавай графиката извън зададената област и не заменяй отворен край с плътна точка.
Моделът зад задачата
Когато изграждаме модел, първо проверяваме какво остава постоянно. При еднородна тел това е масата за единица дължина; при равномерно движение — скоростта; при покупка без допълнителна такса — единичната цена.
Една проверка с два пъти по-голям аргумент е полезна: при права пропорционалност резултатът също е два пъти по-голям. Тя може да отхвърли грешен модел, но сама не доказва формулата за всички аргументи. Например такса за доставка, промяна на скоростта или отстъпка след определено количество изискват друго описание.
25 решени задачи
Проследи избора на модел и обосновката на всяка стъпка. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1Кои от зависимостите \(y=4x\), \(y=4x-1\), \(y=-\frac35x\), \(y=x^2\) и \(y=0\) са прави пропорционалности според приетото условие \(k\ne0\)?
1. Търсим форма \(y=kx\) с постоянен ненулев коефициент. Първата има \(k=4\), а третата — \(k=-3/5\).
2. Втората има добавен член −1; четвъртата съдържа квадрат на аргумента. Последната е константна и има \(k=0\), което тук е изключено.
Отговор: \(y=4x\) и \(y=-\frac35x\).
2Дадено е \(f(x)=-\frac32x\). Намери \(f(-4)\), \(f(0)\) и \(f(2/3)\).
1. Заместваме всеки аргумент на мястото на \(x\): \(f(-4)=(-3/2)(-4)=6\).
2. Нулевият аргумент дава \(f(0)=0\). Накрая \(f(2/3)=(-3/2)(2/3)=-1\).
Отговор: \(6;\ 0;\ -1\).
За преговор: Умножение и деление на рационални числа — 6. клас.
3Права пропорционалност \(y=kx\) минава през \(A(-4;10)\). Намери \(k\) и формулата.
1. Точката е от графиката, затова \(10=-4k\).
2. Абсцисата е ненулева и можем да разделим: \(k=10/(-4)=-5/2\).
Отговор: \(k=-5/2\), \(y=-\frac52x\).
За преговор: Линейни уравнения — 7. клас.
4За права пропорционалност е известно \(f(6)=9\). Намери \(f(-2)\) и аргумента, за който \(f(x)=12\).
1. От \(6k=9\) намираме \(k=3/2\), следователно \(f(x)=3x/2\).
2. Тогава \(f(-2)=-3\). Уравнението \(3x/2=12\) дава \(x=8\).
Отговор: \(f(-2)=-3\); \(x=8\).
5Попълни стойностите на \(y=-2x\) за \(x=-3,-1,0,2,5\).
1. Умножаваме всеки аргумент по −2. Два отрицателни множителя дават положително произведение.
2. Получаваме последователно \(6,2,0,-4,-10\).
Отговор: \(6;\ 2;\ 0;\ -4;\ -10\).
6В таблица са дадени двойките \((-2;6)\), \((1;-3)\), \((4;-12)\). Съгласувани ли са тези двойки с една права пропорционалност? Определят ли сами функцията за всички реални аргументи?
1. Отношенията са \(6/(-2)=-3\), \((-3)/1=-3\), \((-12)/4=-3\). Двойките са съгласувани с \(y=-3x\).
2. Ако е дадено, че функцията е права пропорционалност, коефициентът е определен. Само три таблични двойки не определят неизвестна функция за всички останали аргументи.
Отговор: Да, съгласувани са с \(y=-3x\); без допълнително условие не определят функция върху цялата \(\mathbb R\).
7Построй графиката на \(y=x/2\).
1. Първата точка е \(O(0;0)\). Избираме \(x=4\), за да получим цяла ордината: \(y=2\).
2. Нанасяме \(A(4;2)\) и прокарваме правата през \(O\) и \(A\). Допустими са всички реални аргументи, затова не ограничаваме графиката до отсечката \(OA\).
Отговор: Правата през \(O(0;0)\) и \(A(4;2)\).
За преговор: Декартова координатна система — 6. клас.
8Кои точки \(A(2;-6)\), \(B(-1;3)\), \(C(0;1)\) и \(D(-2;-6)\) са от графиката на \(y=-3x\)?
1. За \(A\): \(-3\cdot2=-6\); за \(B\): \(-3\cdot(-1)=3\). И двете точки удовлетворяват формулата.
2. При \(x=0\) стойността е 0, а не 1. При \(x=-2\) е 6, а не −6. Точките \(C,D\) не принадлежат.
Отговор: \(A\) и \(B\).
9Определи квадрантите на графиките \(y=\frac74x\) и \(y=-0{,}6x\).
1. Първият коефициент е положителен: координатите имат еднакви знаци. Получаваме I и III квадрант.
2. Вторият е отрицателен: координатите имат противоположни знаци. Получаваме II и IV квадрант. Общата им точка \(O\) не е в квадрант.
Отговор: Първата — I и III; втората — II и IV; и двете съдържат \(O\).
10Функцията \(f(x)=-4x/5\) растяща ли е? Сравни \(f(-3)\) и \(f(2)\).
1. Коефициентът \(-4/5\) е отрицателен, следователно функцията е намаляваща.
2. От \(-3<2\) следва \(f(-3)>f(2)\). Проверка: стойностите са \(12/5\) и \(-8/5\).
Отговор: Намаляваща; \(f(-3)>f(2)\).
11За \(f(x)=-2{,}5x\) намери аргументите, за които \(f(x)>5\).
1. Решаваме \(-2{,}5x>5\).
2. Делим на отрицателното число −2,5 и обръщаме знака: \(x<-2\). При \(x=-2\) стойността е 5 и равенството не влиза.
Отговор: \(x\in(-\infty;-2)\).
За преговор: Линейни неравенства — 7. клас.
12Построй графиката на \(y=-2x\) при \(x\in[-2;3)\) и намери множеството от стойности.
1. В левия край \(f(-2)=4\). За десния край пресмятаме граничната ордината по формулата: \(-2\cdot3=-6\). Аргументът 3 е изключен от областта, затова не записваме \(f(3)\) като функционална стойност.
2. Функцията намалява. Затова стойностите вървят от включеното 4 към недостигнатото −6: \(y\in(-6;4]\).
Отговор: Част от правата с плътен край \((-2;4)\) и празен край \((3;-6)\); \(y\in(-6;4]\).
13Права пропорционалност минава през началото и има \(f(5)=0\). Възможно ли е това при \(k\ne0\)?
1. От \(f(5)=5k=0\) следва \(k=0\).
2. Това противоречи на условието \(k\ne0\). Константната функция \(y=0\) има свойството, но не е права пропорционалност според използваното определение.
Отговор: Не; условието би изисквало \(k=0\).
14Покажи, че за \(f(x)=kx\), \(k\ne0\), е изпълнено \(f(-x)=-f(x)\).
1. Заместваме противоположния аргумент: \(f(-x)=k(-x)\).
2. По правилото за знаците \(k(-x)=-(kx)=-f(x)\). Равенството важи и при \(x=0\), когато двете страни са 0.
Отговор: \(f(-x)=-f(x)\) за всеки реален \(x\).
15Покажи, че за два ненулеви аргумента \(x_1,x_2\) на \(f(x)=kx\), \(k\ne0\), е вярно \(f(x_1)/f(x_2)=x_1/x_2\).
1. Понеже \(k\ne0\) и \(x_2\ne0\), знаменателят \(f(x_2)=kx_2\) е ненулев.
2. Тогава \(\frac{f(x_1)}{f(x_2)}=\frac{kx_1}{kx_2}=\frac{x_1}{x_2}\). Не използваме отношението при нулев знаменател.
Отговор: Равенството следва чрез съкращаване на ненулевото \(k\).
16Автомобил се движи с постоянна скорост 72 km/h. Изрази пътя \(s\) в km като функция на времето \(t\) в min за първите 45 min. Намери \(s(25)\).
1. Преобразуваме скоростта: \(72/60=1{,}2\) km/min. Затова \(s(t)=1{,}2t\).
2. Областта е \(0\le t\le45\). При \(t=25\) получаваме \(s=30\) km.
Отговор: \(s(t)=1{,}2t\), \(t\in[0;45]\); \(s(25)=30\) km.
17От еднородна тел 12 m имат маса 420 g. Изрази масата \(m\) в g на дължина \(l\) в m и намери дължината на парче с маса 157,5 g. Наличната тел е 20 m.
1. Масата на 1 m е \(420/12=35\) g. Следователно \(m(l)=35l\).
2. За действително парче \(0<l\le20\). От \(35l=157{,}5\) намираме \(l=4{,}5\) m, което е допустимо.
Отговор: \(m(l)=35l\), \(l\in(0;20]\); дължината е 4,5 m.
18Триъгълник има постоянна височина 4 cm към основа \(a\). Изрази лицето \(S\) като функция на \(a\) и намери основата при лице 18 cm².
1. Използваме \(S=ah/2\). При \(h=4\) получаваме \(S(a)=2a\).
2. За неизроден триъгълник \(a>0\). От \(2a=18\) получаваме \(a=9\) cm.
Отговор: \(S(a)=2a\), \(a>0\); основата е 9 cm.
19При постоянна цена 4,80 лв./kg изрази цената \(C\) на \(m\) kg стока. Права пропорционалност ли остава зависимостта, ако към всяка покупка се добавя такса 1 лв.?
1. Без такса \(C=4{,}8 m\), \(m>0\), е права пропорционалност с коефициент 4,8 лв./kg.
2. С такса формулата е \(C=4{,}8 m+1\). Например при 1 kg цената е 5,8 лв., а при 2 kg е 10,6 лв.; втората не е два пъти първата.
Отговор: Без такса: да, \(C=4{,}8 m\); с такса: не, \(C=4{,}8 m+1\).
20Точката \(A(3p;p+2)\) е от графиката на \(y=-2x\). Намери \(p\) и провери координатите.
1. Заместваме координатите: \(p+2=-2\cdot3p=-6p\).
2. Получаваме \(7p=-2\), тоест \(p=-2/7\). Тогава \(A(-6/7;12/7)\) и \(-2(-6/7)=12/7\).
Отговор: \(p=-2/7\); \(A(-6/7;12/7)\).
21★ Повишена трудностНамери всички цели \(a\), за които \(y=\frac{2a+12}{a-1}x\) е права пропорционалност с отрицателен целочислен коефициент.
1. Изискваме \(a\ne1\). Преобразуваме коефициента: \(k=2+\frac{14}{a-1}\). За целочислен \(a\) числото \(k\) е цяло точно когато \(a-1\) дели 14.
2. При положителен делител \(k>2\), затова търсим отрицателните делители \(-1,-2,-7,-14\). Те дават съответно \(k=-12,-5,0,1\).
3. Отрицателни са само първите два случая: \(a-1=-1\) или \(a-1=-2\). Нулевият коефициент не е допустим.
Отговор: \(a=0\) или \(a=-1\).
За преговор: Линейни неравенства — 7. клас.
22★ Повишена трудностПрава пропорционалност \(f\) е намаляваща и изпълнява \(f(f(2))=18\). Намери формулата и множеството от стойности при \(x\in[-2;5]\).
1. Записваме \(f(x)=kx\) и \(k<0\). Получаваме \(f(2)=2k\), а после \(f(f(2))=k(2k)=2k^2\).
2. От \(2k^2=18\) следва \(k=\pm3\). Намаляването избира \(k=-3\).
3. В краищата \(f(-2)=6\) и \(f(5)=-15\). Понеже функцията намалява, множеството от стойности е \([-15;6]\).
Отговор: \(f(x)=-3x\); множество от стойности \([-15;6]\).
За преговор: Квадратен корен и свойства — 8. клас.
23★ Повишена трудностСтраните на триъгълник се отнасят като \(2:3:4\), а периметърът е \(P\) cm. Изрази страните като функции на \(P\). Намери \(P\), ако сборът на двете по-малки страни надвишава третата с 6 cm.
1. Общият брой части е \(2+3+4=9\). Страните са \(a=2P/9\), \(b=P/3\), \(c=4P/9\), при \(P>0\).
2. Условието дава \(a+b-c=(2+3-4)P/9=P/9=6\), следователно \(P=54\) cm.
3. Страните са 12 cm, 18 cm и 24 cm. Проверяваме \(12+18>24\), така че триъгълникът е неизроден.
Отговор: \(a(P)=2P/9\), \(b(P)=P/3\), \(c(P)=4P/9\); \(P=54\) cm, страни 12 cm, 18 cm, 24 cm.
24★ Повишена трудностРастяща права пропорционалност минава през \(A(2;a+1)\) и \(B(a-1;8)\). Намери \(a\) и коефициента.
1. От първата точка \(k=(a+1)/2\). За втората \(8=k(a-1)\). Съчетаваме: \(16=(a+1)(a-1)=a^2-1\).
2. Получаваме \(a^2=17\), тоест \(a=\pm\sqrt{17}\). При растяща функция \(k>0\), така че \(a+1>0\).
3. Отрицателният корен е по-малък от −1 и дава отрицателен \(k\). Остава \(a=\sqrt{17}\), \(k=(1+\sqrt{17})/2\). Заместването във второто условие дава \((17-1)/2=8\).
Отговор: \(a=\sqrt{17}\), \(k=(1+\sqrt{17})/2\).
За преговор: Квадратен корен и свойства — 8. клас.
25★ Повишена трудностДва материала имат плътности 3 g/cm³ и 7 g/cm³. Смесват се така, че обемите им да са в отношение 1:3, като общият обем е сборът на двата обема. Изрази общата маса \(m\) като функция на общия обем \(V\). Намери двата обема при обща маса 90 g.
1. При отношение 1:3 първият обем е \(V/4\), а вторият — \(3V/4\), с \(V>0\).
2. Масите са съответно \(3V/4\) и \(7\cdot3V/4=21V/4\). Общата маса е \(m(V)=24V/4=6V\).
3. От \(6V=90\) намираме \(V=15\) cm³. Двата обема са \(15/4=3{,}75\) cm³ и \(45/4=11{,}25\) cm³.
4. Проверка: масите са 11,25 g и 78,75 g и сборът им е 90 g. Коефициентът 6 g/cm³ зависи и от плътностите, и от фиксираното отношение на обемите.
Отговор: \(m(V)=6V\), \(V>0\); обеми 3,75 cm³ и 11,25 cm³.
30 задачи за самостоятелна работа
Реши задачата, преди да отвориш отговора. Използвай насоката при затруднение. Задачи 26–30 са с повишена трудност.
Кои от \(y=-7x\), \(y=7/x\), \(y=0{,}2x\), \(y=x-2\) са прави пропорционалности?
Отговор и насока
Отговор: \(y=-7x\) и \(y=0{,}2x\).
Насока: Потърси форма \(y=kx\) с постоянен ненулев коефициент.
За \(f(x)=\frac34x\) намери \(f(-8)\), \(f(0)\), \(f(4/3)\).
Отговор и насока
Отговор: \(-6;\ 0;\ 1\).
Насока: Заместването и умножението дават всяка стойност.
За \(f(x)=-2{,}4x\) намери аргумента при \(f(x)=12\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-5\).
Насока: Реши \(-2{,}4x=12\) чрез деление на ненулевия коефициент.
Графиката на \(y=kx\) съдържа \(A(5;-15)\). Намери \(k\).
Отговор и насока
Отговор: \(k=-3\).
Насока: Използвай \(k=y/x\), защото абсцисата е ненулева.
За права пропорционалност е дадено \(f(-6)=9\). Намери формулата и \(f(8)\).
Отговор и насока
Отговор: \(f(x)=-3x/2\); \(f(8)=-12\).
Насока: Първо намери \(k\) от \(-6k=9\).
За \(y=3x\) попълни стойностите при \(x=-2,-1,0,1,4\).
Отговор и насока
Отговор: \(-6;\ -3;\ 0;\ 3;\ 12\).
Насока: Умножи всеки аргумент по 3.
За \(y=-x/4\) намери аргументите при \(y=2,0,-3\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-8;\ 0;\ 12\).
Насока: Изрази \(x=-4y\).
Съвместими ли са двойките \((2;5)\), \((4;10)\), \((-2;-5)\) с една права пропорционалност?
Отговор и насока
Отговор: Да, с \(y=2{,}5x\).
Насока: Сравни трите отношения \(y/x\).
Съгласувани ли са двойките \((1;3)\), \((2;6)\), \((3;10)\) с една права пропорционалност?
Отговор и насока
Отговор: Не.
Насока: От първите две двойки намери коефициента и провери третата.
Построй \(y=-x\), като посочиш две различни точки от графиката.
Отговор и насока
Отговор: Например \(O(0;0)\) и \(A(2;-2)\); правата през тях.
Насока: Използвай началото и ненулев аргумент. Графиката е цяла права.
Кои точки \(A(3;2)\), \(B(-6;-4)\), \(C(0;2)\) са от \(y=2x/3\)?
Отговор и насока
Отговор: \(A\) и \(B\).
Насока: Заместването на абсцисата трябва да даде точно ординатата.
В кои квадранти е графиката на \(y=-\sqrt2\,x\)?
Отговор и насока
Отговор: II и IV, както и началото върху осите.
Насока: Коефициентът е отрицателен; началото не е в квадрант.
Растяща или намаляваща е \(y=\pi x\)?
Отговор и насока
Отговор: Растяща.
Насока: Определи знака на \(\pi\).
За \(f(x)=-\frac73x\) сравни \(f(-2)\) и \(f(1)\).
Отговор и насока
Отговор: \(f(-2)>f(1)\).
Насока: Намаляваща функция обръща реда на аргументите.
Реши \(f(x)\le6\), ако \(f(x)=-3x\).
Отговор и насока
Отговор: \(x\ge-2\).
Насока: При деление на −3 посоката на неравенството се обръща.
За преговор: Линейни неравенства — 7. клас.
Намери множеството от стойности на \(y=2x\) за \(x\in[-3;4]\).
Отговор и насока
Отговор: \([-6;8]\).
Насока: Коефициентът е положителен; редът на краищата се запазва.
Намери множеството от стойности на \(y=-x/2\) за \(x\in(-4;6]\).
Отговор и насока
Отговор: \([-3;2)\).
Насока: Намаляваща функция: включеният десен край дава долната включена стойност.
За \(y=5x\) при \(x\in(0;2)\) има ли най-малка и най-голяма стойност?
Отговор и насока
Отговор: Няма нито една от двете; стойностите са \((0;10)\).
Насока: Крайните стойности 0 и 10 не се достигат.
Велосипедист се движи с 18 km/h. Изрази пътя в km чрез времето \(t\) в min и намери пътя за 40 min.
Отговор и насока
Отговор: \(s=0{,}3t\), \(t\ge0\); 12 km.
Насока: Преобразувай скоростта от km/h в km/min.
Лента 8 m струва 6,40 лв. Намери цената на 5,5 m при същата цена за метър.
Отговор и насока
Отговор: 4,40 лв.
Насока: Един метър струва \(6{,}40/8\) лв.
Еднородно тяло с обем 4 cm³ има маса 10 g. Намери масата при обем 7 cm³.
Отговор и насока
Отговор: 17,5 g.
Насока: Плътността е постоянният коефициент \(10/4\) g/cm³.
Страната на квадрат е \(a\) cm. Кои зависимости са прави пропорционалности: \(P(a)\) и \(S(a)\)?
Отговор и насока
Отговор: Само \(P(a)=4a\), при \(a>0\); \(S(a)=a^2\) не е.
Насока: Използвай формулите за периметъра и лицето.
Триъгълник има постоянна височина 6 cm. Намери основата, ако лицето е 27 cm².
Отговор и насока
Отговор: 9 cm.
Насока: \(S=3a\), следователно реши \(3a=27\).
За коя стойност на \(p\) точката \(A(p+1;3p-2)\) лежи на \(y=2x\)?
Отговор и насока
Отговор: \(p=4\).
Насока: Замести координатите: \(3p-2=2(p+1)\).
Вярно ли е \(f(x_1+x_2)=f(x_1)+f(x_2)\) за \(f(x)=kx\)? Обоснови.
Отговор и насока
Отговор: Да: \(k(x_1+x_2)=kx_1+kx_2\).
Насока: Приложи разпределителното свойство; няма деление на аргумент.
Намери целите \(a\), за които \(y=\frac{a+5}{a-1}x\) има отрицателен целочислен коефициент.
Отговор и насока
Отговор: \(a=-2,-1,0\).
Насока: Преобразувай \(k=1+6/(a-1)\). Разгледай отрицателните делители на 6 и изключи \(k=0\).
Растяща права пропорционалност изпълнява \(f(f(3))=12\). Намери \(f\) и стойностите ѝ за \(x\in[-1;4)\).
Отговор и насока
Отговор: \(f(x)=2x\); множество от стойности \([-2;8)\).
Насока: От вложеното заместване получи \(3k^2=12\), после използвай знака на \(k\).
Страните на триъгълник се отнасят като 3:4:5. Изрази ги чрез периметъра \(P\) и намери \(P\), ако разликата между най-голямата и най-малката страна е 8 cm.
Отговор и насока
Отговор: \(a=P/4\), \(b=P/3\), \(c=5P/12\); \(P=48\) cm.
Насока: Разликата на съответните части е \(2P/12\); провери неравенството на триъгълника.
Намаляваща права пропорционалност съдържа \(A(1;a-2)\) и \(B(a+2;5)\). Намери \(a\) и коефициента.
Отговор и насока
Отговор: \(a=-3\), \(k=-5\).
Насока: От първата точка \(k=a-2\); от втората \(5=(a-2)(a+2)\). Избери корена с \(k<0\).
Два материала с плътности 2 g/cm³ и 8 g/cm³ се смесват в обемно отношение 2:1, при събиращи се обеми. Изрази масата чрез общия обем и намери двата обема при маса 60 g.
Отговор и насока
Отговор: \(m(V)=4V\), \(V>0\); общ обем 15 cm³, отделни 10 cm³ и 5 cm³.
Насока: Разпредели общия обем на 3 части. Намери масите на двете съставки и ги събери.
Онлайн тест
Права пропорционалност и нейната графика
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Върни се към подходящото правило или продължи към свързана тема.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар