Транслация – задачи и тест | 8. клас
Транслация
Теория и основни методи
1. Какво означава транслация
В този урок ще използваме вектори, за да пренасяме фигури и да откриваме по-кратки решения на геометрични задачи.
Нека е даден вектор \(\vec v\). На всяка точка \(X\) съпоставяме единствената точка \(X′\), за която \(\overrightarrow{XX′}=\vec v\). Това преобразувание се нарича транслация, или успоредно пренасяне, с вектор \(\vec v\). Пишем \(t_{\vec v}(X)=X′\).
Векторът задава едновременно направление, посока и дължина на преместването. Затова не стига отсечките \(XX′\) да са равни и успоредни: насочените отсечки трябва да са и еднопосочни. При ненулев вектор прекарваме през \(X\) права със същото направление като носещата права на избран негов представител. Ако \(X\) лежи на носещата права, използваме самата нея. След това отлагаме по тази права дължината на вектора в указаната посока.
При \(\vec v=\vec0\) всяка точка остава на мястото си: \(X′=X\). Това е тъждественото преобразувание. При \(\vec v\ne\vec0\) няма неподвижни точки, защото \(X′=X\) би означавало \(\vec v=\overrightarrow{XX}=\vec0\).
За преговор: Вектори — основни понятия — 8. клас; Събиране и изваждане на вектори — 8. клас.
2. Защо транслацията е еднаквост
Ако \(A′=t_{\vec v}(A)\) и \(B′=t_{\vec v}(B)\), то \(\overrightarrow{A′B′}=\overrightarrow{AB}\). В частност \(A′B′=AB\): транслацията запазва разстоянията и е еднаквост.
Проследяваме последователно пътя от \(A′\) до \(B′\) през \(A\) и \(B\):
Доказателството важи и когато четирите точки са на една права. Не е нужно да ги обявяваме за върхове на неизроден успоредник.
Запазват се колинеарността, редът на точките върху права, средите на отсечки, големините на ъглите, успоредността и перпендикулярността. Образът на \(\triangle ABC\) е \(\triangle A′B′C′\) с точно това съответствие на върховете. Съответните му страни и ъгли са равни; периметърът и лицето също се запазват.
За преговор: Събиране и изваждане на вектори — 8. клас.
3. Образ на отсечка, лъч и права
За образа на отсечка е достатъчно да пренесем двата ѝ края. Получаваме отсечката \(A′B′\), равна на \(AB\). Образът на лъча \(AB\) е лъчът \(A′B′\), със запазена посока по съответните успоредни прави.
При \(\vec v\ne\vec0\) образът на права \(l\) е права \(l′\), успоредна или съвпадаща с \(l\). По-точно: ако направлението на \(l\) е същото като направлението на \(\vec v\), то \(l′=l\). В останалите случаи \(l′\) и \(l\) са различни успоредни прави. При \(\vec v=\vec0\) всяка права съвпада с образа си.
Образите на две различни точки на \(l\) определят \(l′\), а векторът между тях е равен на първоначалния. Затова правите имат едно и също направление. Ако \(l′\) има обща точка с \(l\), двете прави съвпадат; тогава преместването на която и да е точка на \(l\) става по самата права. Обратно, преместване по направлението на \(l\) оставя всичките ѝ точки върху нея, а обратното преместване показва, че получаваме цялата права.
Да се пренесе една права върху себе си не означава да остане неподвижна всяка нейна точка. При ненулево преместване нито една точка не е неподвижна. За отсечка или триъгълник въпросът е друг: ненулева транслация не може да ги пренесе изцяло върху самите тях.
4. Образ на окръжност
Образът на окръжността \(k(O;r)\) е окръжността \(k′(O′;r)\), където \(O′=t_{\vec v}(O)\).
Ако \(X\in k\), то \(O′X′=OX=r\), следователно \(X′\in k′\). Обратното преместване с \(-\vec v\) връща всяка точка на \(k′\) върху \(k\). Значи образът е цялата окръжност.
При \(r>0\) и \(d=|\vec v|\) двете окръжности съвпадат за \(d=0\); пресичат се в две точки за \(0<d<2r\); допират се външно за \(d=2r\); нямат общи точки за \(d>2r\). Радиусите са равни, затова различни такива окръжности не могат да са една вътре в друга.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
5. Обратна транслация и последователни премествания
Преместване първо с \(\vec u\), после с \(\vec v\), е равносилно на една транслация с \(\vec u+\vec v\). Действително, ако \(X\to X′\to X″\), то \(\overrightarrow{XX″}=\overrightarrow{XX′}+\overrightarrow{X′X″}=\vec u+\vec v\).
Следователно обратната на \(t_{\vec v}\) е \(t_{-\vec v}\). Две последователни транслации могат да се разменят, защото \(\vec u+\vec v=\vec v+\vec u\). Сумарното преместване е нулево точно когато векторите са противоположни.
От \(|\vec u|=3\) и \(|\vec v|=4\) не следва, че \(|\vec u+\vec v|=7\). Това става само при еднакви направление и посока. При противоположни посоки по една права сумарното преместване е с дължина \(1\), а при перпендикулярни направления — с дължина \(5\), по Питагоровата теорема.
За преговор: Събиране и изваждане на вектори — 8. клас; Умножение на вектор с число — 8. клас.
6. Как избираме подходящото пренасяне
Първо търсим кои две точки трябва да съвпаднат. Ако искаме \(C\) да отиде в \(D\), векторът е точно \(\overrightarrow{CD}\), а не \(\overrightarrow{DC}\). После пренасяме цялата нужна фигура с този вектор.
Нека \(ABCD\) е изпъкнал трапец с \(AB\parallel CD\), основи \(AB=a\), \(CD=b\) и височина \(h>0\). Пренасяме \(A\) в \(A′\) с вектор \(\overrightarrow{CD}\). Тогава \(A′,A,B\) са в този ред, \(AA′=b\), \(A′B=a+b\), а \(A′D=AC\).
Триъгълникът \(A′BD\) има същата височина към правата \(AB\) и същото лице като трапеца:
Така двата диагонала на трапеца стават две страни на един триъгълник. Можем да използваме неравенствата за страни, равнобедрен или правоъгълен триъгълник, без да въвеждаме тригонометрия.
За преговор: Трапец — свойства и задачи — 8. клас; Средна отсечка на трапец — 8. клас.
7. Построение с предварително зададен вектор
Често се търсят точки \(X\in F\) и \(Y\in G\), за които \(\overrightarrow{XY}=\vec v\). Вместо да местим и двете точки наслуки, връщаме втората фигура:
Всяко решение дава точка \(X\) в това сечение, защото обратният образ на \(Y\in G\) е \(X\). Обратно, всяка точка от сечението определя подходящо \(Y\). След построението проверяваме и допълнителните условия — например дали страните на търсения триъгълник не лежат на една права.
При две прави решенията са едно, нито едно или безброй според това дали правите след връщането се пресичат, са различни успоредни или съвпадат. При две окръжности може да има нула, едно, две или безброй решения; последният случай е само при съвпадение.
За преговор: Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
Как пренасянето съкращава един маршрут
Представете си две успоредни линии на план, между които има задължително преместване с точно зададен вектор — например пренасяне на детайл между две работни позиции. Ако началото на това преместване се избира свободно, целият маршрут изглежда като начупена линия. Връщаме последната отсечка с противоположния вектор. Тогава двата променливи участъка вече имат общ край и можем да приложим неравенството за страните на триъгълник.
Идеята е разработена в решена задача 24. Условието за противоположните полуравнини гарантира, че най-краткият маршрут действително минава през разрешената права. Без тази проверка чертежът може да предлага път, който задачата не допуска.
25 решени задачи
Проследи построението и обосновката на всяка стъпка. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1Точката \(A′\) е образ на \(A\) при транслация с вектор \(\vec v\). Дадено е \(|\vec v|=6\text{ cm}\). Намерете \(AA′\) и посочете какво още е нужно, за да построите \(A′\).
1. По определение \(\overrightarrow{AA′}=\vec v\), затова \(AA′=6\text{ cm}\).
2. Само дължината не определя образа: трябва да знаем също направлението и посоката на вектора. При зададен целия вектор точката \(A′\) е единствена.
Отговор: \(AA′=6\text{ cm}\); нужни са още направлението и посоката.
За преговор: Събиране и изваждане на вектори — 8. клас.
2За две различни точки \(A\) и \(B\) е зададена транслацията \(t\), която пренася \(A\) в \(B\). Къде се пренася \(B\)?
1. Векторът е \(\overrightarrow{AB}\). Строим \(C=t(B)\) така, че \(\overrightarrow{BC}=\overrightarrow{AB}\).
2. Точките \(A,B,C\) са на една права в този ред и \(AB=BC\). Следователно \(B\) е средата на \(AC\).
Отговор: В точка \(C\) на лъча \(AB\), за която \(BC=AB\) и \(C\ne A\).
3Може ли транслация да размени две различни точки \(P\) и \(Q\)?
1. Ако \(t(P)=Q\), векторът трябва да е \(\overrightarrow{PQ}\). Ако едновременно \(t(Q)=P\), той трябва да е \(\overrightarrow{QP}=-\overrightarrow{PQ}\).
2. Равенството \(\overrightarrow{PQ}=-\overrightarrow{PQ}\) дава \(2\overrightarrow{PQ}=\vec0\), т.е. \(P=Q\), в противоречие с условието.
Отговор: Не. Две различни точки не могат да бъдат разменени от транслация.
За преговор: Умножение на вектор с число — 8. клас.
4Транслация пренася \(A\) в \(A′\) и \(B\) в \(B′\). Ако \(AB=9\text{ cm}\), намерете \(A′B′\) и сравнете векторите \(\overrightarrow{A′B′}\) и \(\overrightarrow{AB}\).
1. Транслацията запазва не само дължината, но и вектора между съответните точки.
2. Следователно \(A′B′=AB=9\text{ cm}\) и \(\overrightarrow{A′B′}=\overrightarrow{AB}\).
Отговор: \(A′B′=9\text{ cm}\); двата вектора са равни.
5При ненулева транслация права \(l\) минава в себе си. Неподвижна ли е всяка нейна точка? Как е разположен векторът спрямо \(l\)?
1. Съвпадението на образа с правата означава, че образите на точките отново са върху \(l\). То не изисква отделните точки да съвпадат с образите си.
2. Векторът има направлението на \(l\). Понеже е ненулев, за всяка точка \(X\) е изпълнено \(X′\ne X\).
Отговор: Няма неподвижни точки; векторът е с направлението на \(l\).
6Дадена е права \(g\) и ненулев вектор \(\vec v\), чието направление не е направлението на \(g\). Постройте образа \(g′\).
1. Избираме точка \(A\in g\) и построяваме \(A′\) с \(\overrightarrow{AA′}=\vec v\).
2. През \(A′\) прекарваме права \(g′\parallel g\). Това е търсеният образ.
3. Правите са различни: ако \(A′\) беше на \(g\), ненулевият вектор \(\overrightarrow{AA′}\) щеше да има нейното направление.
Отговор: Правата през \(A′\), успоредна на \(g\); тя е различна от \(g\).
7В квадрат \(ABCD\) върховете са записани последователно. Намерете образите на \(A\), \(D\) и отсечката \(AD\) при \(t_{\overrightarrow{AB}}\).
1. По определение \(A\) се пренася в \(B\).
2. В квадрата \(\overrightarrow{DC}=\overrightarrow{AB}\), затова \(D\) се пренася в \(C\).
3. Отсечката с краища \(A,D\) се пренася в отсечката с краища \(B,C\).
Отговор: \(A\mapsto B\), \(D\mapsto C\), \(AD\mapsto BC\).
8Образът на триъгълник с периметър \(37\text{ cm}\) и лице \(42\text{ cm}^2\) е получен чрез транслация. Намерете периметъра и лицето на образа.
1. Транслацията е еднаквост. Трите страни на образа са равни на съответните първоначални страни.
2. Триъгълниците са еднакви, затова имат равни периметри и лица.
Отговор: Периметър \(37\text{ cm}\) и лице \(42\text{ cm}^2\).
9Точката \(M\) е средата на \(AB\), а \(A′,B′,M′\) са образите им при една транслация. Ако \(AB=14\text{ cm}\), намерете \(A′M′\) и \(M′B′\).
1. Средата се пренася в средата: от реда \(A,M,B\) получаваме реда \(A′,M′,B′\), а равните части остават равни.
2. Следователно \(A′M′=M′B′=\tfrac12 AB=7\text{ cm}\).
Отговор: \(A′M′=M′B′=7\text{ cm}\).
За преговор: Медиани и медицентър на триъгълник — 8. клас.
10При транслация \(\triangle ABC\) преминава в \(\triangle KLM\), като \(A\mapsto K\), \(B\mapsto L\), \(C\mapsto M\). Дадени са \(\angle A=47^\circ\) и \(\angle B=68^\circ\). Намерете \(\angle KML\).
1. Ъгълът при \(M\) съответства на ъгъла при \(C\), а не на ъгъла при \(A\).
2. \(\angle C=180^\circ-47^\circ-68^\circ=65^\circ\).
Отговор: \(\angle KML=65^\circ\).
11Окръжност с радиус \(4\text{ cm}\) се пренася с вектор с големина \(6\text{ cm}\). Колко общи точки има с образа си?
1. Образът е окръжност със същия радиус. Разстоянието между двата центъра е \(6\text{ cm}\).
2. За две окръжности с радиуси \(4\) и \(4\) имаме \(|4-4|=0<6<8=4+4\). Следователно се пресичат в две точки.
Отговор: Две общи точки.
За преговор: Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
12С каква големина трябва да е ненулевият вектор, за да се допират външно окръжност с радиус \(3{,}5\text{ cm}\) и нейният образ?
1. Двата радиуса са равни на \(3{,}5\text{ cm}\). При външно допиране разстоянието между центровете е сборът им.
2. Това разстояние е големината на вектора: \(|\vec v|=3{,}5+3{,}5=7\text{ cm}\).
Отговор: \(|\vec v|=7\text{ cm}\).
За преговор: Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
13Последователно извършваме транслации с вектори \(\overrightarrow{AB}\) и \(\overrightarrow{BC}\). Коя една транслация има същото действие?
1. По правилото на триъгълника \(\overrightarrow{AB}+\overrightarrow{BC}=\overrightarrow{AC}\).
2. При всяка начална точка крайното преместване е този сбор.
Отговор: Транслацията с вектор \(\overrightarrow{AC}\).
За преговор: Събиране и изваждане на вектори — 8. клас.
14Два последователни вектора имат общо направление, противоположни посоки и големини \(11\text{ cm}\) и \(4\text{ cm}\). Определете общото преместване.
1. При противоположни посоки големините се изваждат: \(11-4=7\text{ cm}\).
2. Посоката на сбора е посоката на по-дългия, първи вектор.
Отговор: Преместване с \(7\text{ cm}\) в посоката на първия вектор.
15Две последователни транслации са с перпендикулярни вектори с големини \(5\text{ cm}\) и \(12\text{ cm}\). Намерете разстоянието между началната и крайната точка.
1. Подреждаме векторите последователно. Те са катети на правоъгълен триъгълник; общото преместване е хипотенузата.
2. По Питагоровата теорема \(d=\sqrt{5^2+12^2}=\sqrt{169}=13\text{ cm}\).
Отговор: \(13\text{ cm}\).
16Как да възстановим фигурата след транслация с вектор \(\vec v\)? Докажете, че действието е обратимо.
1. Прилагаме транслацията с противоположния вектор \(-\vec v\).
2. За всяка точка \(X\), пренесена в \(X′\), получаваме общ вектор \(\vec v+(-\vec v)=\vec0\). Крайната точка е отново \(X\).
3. Същото важи и при обратния ред на двете премествания.
Отговор: Обратната транслация е \(t_{-\vec v}\).
За преговор: Умножение на вектор с число — 8. клас.
17В правоъгълна координатна система \(A(2;-3)\) се пренася в \(A′(7;1)\). Намерете образа на \(B(-4;5)\).
1. По хоризонтала преместването е \(7-2=5\), а по вертикала е \(1-(-3)=4\).
2. Прилагаме същите две промени към \(B\): \(B′(-4+5;5+4)=(1;9)\).
Отговор: \(B′(1;9)\).
18В изпъкнал трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), са дадени \(AB=16\text{ cm}\), \(CD=6\text{ cm}\), \(AC=17\text{ cm}\), \(BD=19\text{ cm}\). Ако \(A′=t_{\overrightarrow{CD}}(A)\), намерете периметъра на \(\triangle A′BD\).
1. След пренасянето \(A′B=AB+CD=22\text{ cm}\), а \(A′D=AC=17\text{ cm}\). Третата страна е \(BD=19\text{ cm}\).
2. Следователно \(P=22+17+19=58\text{ cm}\).
Отговор: \(58\text{ cm}\).
19Изпъкнал трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), има лице \(54\text{ cm}^2\). Точката \(A′\) е образът на \(A\) при транслация с вектор \(\overrightarrow{CD}\). Намерете \(S_{A′BD}\).
1. Основата на новия триъгълник е \(AB+CD\), а височината към нея е височината \(h\) на трапеца.
2. Затова \(S_{A′BD}=\tfrac12(AB+CD)h=S_{ABCD}=54\text{ cm}^2\).
Отговор: \(54\text{ cm}^2\).
20Докажете, че ненулева транслация не може да пренесе една отсечка \(AB\), \(A\ne B\), върху самата нея.
1. Нека това е възможно. Средата \(M\) на \(AB\) се пренася в средата на образа.
2. Образът е същата отсечка и има същата единствена среда \(M\). Значи \(t(M)=M\).
3. Получихме неподвижна точка при ненулева транслация, което е невъзможно.
Отговор: Това е невъзможно. Средата би била неподвижна точка.
21★ Повишена трудностДадени са окръжности \(k_1(O_1;r_1)\), \(k_2(O_2;r_2)\), с положителни радиуси, и ненулев вектор \(\vec v\). Постройте всички отсечки \(XY\), за които \(X\in k_1\), \(Y\in k_2\) и \(\overrightarrow{XY}=\vec v\). Изяснете броя на решенията.
1. Построяваме \(O_2^*=t_{-\vec v}(O_2)\) и окръжността \(k_2^*(O_2^*;r_2)\). Това е обратният образ на \(k_2\).
2. Избираме всяка обща точка \(X\) на \(k_1\) и \(k_2^*\). Построяваме \(Y=t_{\vec v}(X)\). По обратимостта \(Y\in k_2\), а векторът е търсеният.
3. Обратно, във всяко решение точката \(X\) е обратният образ на \(Y\), следователно лежи и на двете окръжности. Няма други решения.
4. Поставяме \(d=O_1O_2^*\). При \(|r_1-r_2|<d<r_1+r_2\) има две решения. При \(d=r_1+r_2\) или \(d=|r_1-r_2|>0\) има едно. При \(d>r_1+r_2\), \(d<|r_1-r_2|\), както и при \(d=0\), \(r_1\ne r_2\), няма решения.
5. При \(d=0\) и \(r_1=r_2\) окръжностите съвпадат и решенията са безброй. Понеже \(\vec v\ne\vec0\), винаги \(X\ne Y\).
Отговор: Началата \(X\) са точно точките на \(k_1\cap k_2^*\); броят е \(0,1,2\) или безброй според описаните случаи.
За преговор: Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
22★ Повишена трудностСборът на основите на изпъкнал трапец е \(14\text{ cm}\), а диагоналите му са \(13\text{ cm}\) и \(15\text{ cm}\). Намерете лицето му.
1. Пренасяме единия диагонал, както в теорията. Нека полученият триъгълник е \(UVW\), където \(U=A′\), \(V=B\), \(W=D\), \(UV=14\), \(UW=13\), \(VW=15\), в сантиметри. Неговата височина към \(UV\) е височината на трапеца.
2. Нека \(H\) е петата на перпендикуляра от \(W\) към правата \(UV\). Първо установяваме, че \(H\) е вътре в \(UV\). Ако е преди \(U\), включително \(H=U\), и \(HU=t\ge0\), от двата правоъгълни триъгълника би следвало \(VW^2-UW^2=(14+t)^2-t^2\ge196\). Но действителната разлика е \(225-169=56\). Противоречие.
3. Ако \(H\) е след \(V\), включително \(H=V\), аналогично би следвало \(UW^2-VW^2\ge196\), което също е невъзможно. Следователно \(U,H,V\) са в този ред.
4. Полагаме \(UH=x\) и \(WH=h\). Питагоровата теорема дава \(x^2+h^2=169\) и \((14-x)^2+h^2=225\). След изваждане: \(196-28x=56\), откъдето \(x=5\).
5. Тогава \(h^2=169-25=144\), т.е. \(h=12\text{ cm}\). Лицето на трапеца е \(S=\tfrac12\cdot14\cdot12=84\text{ cm}^2\).
Отговор: \(84\text{ cm}^2\).
23★ Повишена трудностНека \(a>b>0\), \(c>0\), \(d>0\). Докажете, че съществува изпъкнал трапец с основи \(a,b\) и бедра \(c,d\) точно когато \(|c-d|<a-b<c+d\).
1. Нека първо трапецът \(ABCD\) съществува, с \(AB=a\), \(CD=b\), \(AD=c\), \(BC=d\). Пренасяме \(D\) с вектор \(\overrightarrow{CB}\) в \(E\). Тогава \(E\in AB\), \(AE=a-b\), \(DE=BC=d\). Получаваме неизродения \(\triangle ADE\) със страни \(c,d,a-b\).
2. Строгите неравенства за страните на триъгълник дават \(|c-d|<a-b<c+d\).
3. Обратно, ако тези неравенства са изпълнени, построяваме триъгълник \(ADE\) със страни \(AD=c\), \(DE=d\), \(AE=a-b\). Върху лъча \(AE\), след \(E\), отлагаме \(EB=b\). През \(D\) построяваме \(DC\parallel AB\), еднопосочна с \(AB\), и \(DC=b\).
4. Четириъгълникът \(EBCD\) е успоредник, затова \(BC=DE=d\). Полученият \(ABCD\) е изпъкнал трапец с положителна височина и нужните страни. Равенство в някое от условията би дало колинеарни \(A,D,E\) и нулева височина, затова не е допустимо.
Отговор: Условието е необходимо и достатъчно: \(|c-d|<a-b<c+d\).
24★ Повишена трудностДадени са права \(g\), ненулев вектор \(\vec v\), чието направление е различно от направлението на \(g\), и правата \(h=t_{\vec v}(g)\). Точките \(A\) и \(B^*=t_{-\vec v}(B)\) лежат в различни отворени полуравнини спрямо \(g\). Постройте \(X\in g\), \(Y\in h\), така че \(\overrightarrow{XY}=\vec v\), а \(AX+XY+YB\) да е най-малък.
1. Връщаме \(B\) в \(B^*\). За всяка допустима двойка \(X,Y\) отсечката \(YB\) се пренася в \(XB^*\), следователно \(YB=XB^*\), а \(XY=|\vec v|\).
2. Значи дължината на маршрута е \(AX+XB^*+|\vec v|\). От неравенството за триъгълник \(AX+XB^*\ge AB^*\).
3. Равенство има точно когато \(X\) е върху отсечката \(AB^*\). Условието за полуравнините гарантира една-единствена пресечна точка \(X=AB^*\cap g\).
4. Построяваме \(Y=t_{\vec v}(X)\); тогава \(Y\in h\). Получаваме единственото минимизиращо решение и минимална дължина \(AB^*+|\vec v|\).
Отговор: \(X=AB^*\cap g\), \(Y=t_{\vec v}(X)\); минимумът е \(AB^*+|\vec v|\).
25★ Повишена трудностДадени са два неизродени триъгълника \(ABC\) и \(PQR\), но не е посочено съответствие между върховете им. Намерете единствения възможен вектор на транслация, която пренася множеството \(\{A,B,C\}\) в \(\{P,Q,R\}\), и дайте проверка дали такава транслация съществува.
1. Построяваме медицентровете \(G\) и \(H\) на двата триъгълника. Всяка транслация пренася средите на страните в съответните среди, следователно медианите в медиани и пресечната им точка \(G\) в \(H\). Това не зависи от именуването на върховете.
2. Затова единственият възможен вектор е \(\overrightarrow{GH}\). Пренасяме \(A,B,C\) с този вектор.
3. Ако получените три различни точки са точно \(P,Q,R\), транслацията съществува. Ако поне една не принадлежи на това множество, няма транслация между двете множества.
4. При \(G=H\) единственият възможен вектор е нулевият. Тогава решение има само ако множествата от върхове вече съвпадат. Равните периметри и лица сами по себе си не заменят проверката на трите точки.
Отговор: Кандидатът е единствен: \(\overrightarrow{GH}\). Той е решение точно когато пренася трите върха върху другите три.
За преговор: Медиани и медицентър на триъгълник — 8. клас.
30 задачи за самостоятелна работа
Реши задачата, преди да отвориш отговора. Използвай насоката при затруднение. Задачи 26–30 са с повишена трудност.
Транслация е с вектор с големина \(8\text{ cm}\). На какво разстояние е всяка точка от образа си?
Отговор и насока
Отговор: На \(8\text{ cm}\).
Насока: Използвай \(\overrightarrow{XX′}=\vec v\).
Колко неподвижни точки има транслация с нулев вектор?
Отговор и насока
Отговор: Всички точки в равнината са неподвижни.
Насока: Какво означава \(\overrightarrow{XX′}=\vec0\)?
Колко неподвижни точки има транслация с ненулев вектор?
Отговор и насока
Отговор: Нито една.
Насока: Ако \(X=X′\), какъв би бил \(\overrightarrow{XX′}\)?
Могат ли два равни по дължина, успоредни, но противопосочни вектора да задават една и съща ненулева транслация?
Отговор и насока
Отговор: Не. Те задават взаимно обратни транслации.
Насока: Провери дали биха дали един и същ образ на една начална точка.
Транслация пренася \(M\) в \(N\). Кой е векторът ѝ и кой е векторът на обратната транслация?
Отговор и насока
Отговор: Съответно \(\overrightarrow{MN}\) и \(\overrightarrow{NM}\).
Насока: Векторът е насочен от началната точка към нейния образ.
За преговор: Събиране и изваждане на вектори — 8. клас.
Ако \(t(A)=A\) за поне една точка \(A\), каква е транслацията \(t\)?
Отговор и насока
Отговор: Тъждествената транслация: векторът е \(\vec0\).
Насока: Определи вектора от тази двойка съответни точки.
Намерете образа на правата \(AB\), \(A\ne B\), при \(t_{\overrightarrow{AB}}\).
Отговор и насока
Отговор: Същата права \(AB\). Точката \(A\) се пренася в \(B\).
Насока: Направлението на преместването е направлението на правата.
Ненулев вектор е перпендикулярен на права \(l\). Могат ли \(l\) и нейният образ \(l′\) да се пресичат?
Отговор и насока
Отговор: Не. Получават се различни успоредни прави.
Насока: Образът на права има същото направление; преместването тук не е по правата.
При една транслация \(\triangle ABC\) се пренася в \(\triangle DEF\), със съответствия \(A\mapsto D\), \(B\mapsto E\), \(C\mapsto F\). Ако \(BC=12\text{ cm}\), намерете \(EF\).
Отговор и насока
Отговор: \(EF=12\text{ cm}\).
Насока: Страната \(BC\) има образ \(EF\).
Триъгълник има страни \(7,10,12\text{ cm}\). Намерете периметъра на образа му при транслация.
Отговор и насока
Отговор: \(29\text{ cm}\).
Насока: Съответните страни имат същите дължини.
В \(\triangle ABC\) са дадени \(\angle A=54^\circ\) и \(\angle C=79^\circ\). При транслация \(B\) се пренася в \(B′\). Намерете съответния ъгъл при \(B′\).
Отговор и насока
Отговор: \(47^\circ\).
Насока: Първо намери третия ъгъл на първоначалния триъгълник.
Медиана на триъгълник има дължина \(9\text{ cm}\). Колко е дълга съответната медиана в образа му при транслация?
Отговор и насока
Отговор: \(9\text{ cm}\).
Насока: Средата на страна се пренася в средата на образа на страната.
За преговор: Медиани и медицентър на триъгълник — 8. клас.
В успоредник \(ABCD\) намерете образите на \(A\), \(B\) и отсечката \(AB\) при \(t_{\overrightarrow{AD}}\).
Отговор и насока
Отговор: \(A\mapsto D\), \(B\mapsto C\), \(AB\mapsto DC\).
Насока: Използвай \(\overrightarrow{AD}=\overrightarrow{BC}\).
В успоредник \(ABCD\) диагоналите се пресичат в \(O\). Къде се пренася \(A\) при транслация с вектор \(2\overrightarrow{AO}\)?
Отговор и насока
Отговор: В \(C\), защото \(2\overrightarrow{AO}=\overrightarrow{AC}\).
Насока: \(O\) е средата на диагонала \(AC\).
За преговор: Умножение на вектор с число — 8. клас.
Постройте образа на окръжността \(k(O;5\text{ cm})\) при зададена транслация.
Отговор и насока
Отговор: \(k′(O′;5\text{ cm})\), където \(O′=t(O)\).
Насока: Достатъчно е да пренесеш центъра и да запазиш радиуса.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас.
Окръжност с радиус \(6\text{ cm}\) се пренася с ненулев вектор с големина \(15\text{ cm}\). Колко общи точки има с образа си?
Отговор и насока
Отговор: Няма общи точки, понеже \(15>12\).
Насока: Сравни разстоянието между центровете със сбора на радиусите.
За преговор: Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
Окръжност с радиус \(2{,}5\text{ cm}\) и образът ѝ се допират външно. Намерете големината на вектора.
Отговор и насока
Отговор: \(5\text{ cm}\).
Насока: При външно допиране разстоянието между центровете е \(2r\).
За преговор: Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
Последователно пренасяме фигура с вектори \(\overrightarrow{AB}\), \(\overrightarrow{BC}\) и \(\overrightarrow{CA}\). Какъв е крайният образ?
Отговор и насока
Отговор: Всяка точка се връща на първоначалното си място: сумата е \(\vec0\).
Насока: Събери векторите по затворения триъгълен път.
За преговор: Събиране и изваждане на вектори — 8. клас.
Две последователни премествания са по едно направление и в една посока, с дължини \(3{,}8\text{ cm}\) и \(6{,}2\text{ cm}\). Намерете общото преместване.
Отговор и насока
Отговор: \(10\text{ cm}\) в същата посока.
Насока: При еднакви посоки дължините се събират.
Два перпендикулярни вектора с големини \(8\text{ cm}\) и \(15\text{ cm}\) задават последователни транслации. Намерете големината на сумарния вектор.
Отговор и насока
Отговор: \(17\text{ cm}\).
Насока: Построй двата вектора последователно и използвай Питагоровата теорема.
В правоъгълна координатна система \(P(-3;2)\) се пренася в \(P′(1;-4)\). Намерете образа на \(Q(5;-1)\).
Отговор и насока
Отговор: \(Q′(9;-7)\).
Насока: Промяната на координатите е \((4;-6)\).
Докажете, че транслацията пренася пресечната точка на две пресичащи се прави в пресечната точка на образите им.
Отговор и насока
Отговор: \(P′\) принадлежи и на двата образа. Те не могат да имат втора обща точка, защото обратният ѝ образ би дал втора обща точка на първите прави.
Насока: Ако \(P\) е на двете прави, къде лежи \(P′\)? За единственост използвай обратната транслация.
Изпъкнал трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), има основи \(12\text{ cm}\), \(5\text{ cm}\) и диагонали \(13\text{ cm}\), \(14\text{ cm}\). Ако \(A′=t_{\overrightarrow{CD}}(A)\), намерете периметъра на \(\triangle A′BD\).
Отговор и насока
Отговор: \(44\text{ cm}\).
Насока: Страните на триъгълника са двата диагонала и сборът на основите.
В изпъкнал трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), височината е \(7\text{ cm}\), а сборът на основите е \(18\text{ cm}\). Ако \(A′=t_{\overrightarrow{CD}}(A)\), намерете лицето на \(\triangle A′BD\) и на трапеца.
Отговор и насока
Отговор: И двете лица са \(63\text{ cm}^2\).
Насока: Двете лица са равни на половината от произведението на сбора на основите и височината.
Разместете последователността на две транслации с вектори \(\vec u\) и \(\vec v\). Променя ли се крайният образ на произволна точка? Обосновете.
Отговор и насока
Отговор: Не се променя: събирането на вектори е разместително и крайното преместване е едно и също.
Насока: Сравни \(\vec u+\vec v\) и \(\vec v+\vec u\).
За преговор: Събиране и изваждане на вектори — 8. клас.
Окръжностите \(k_1(O_1;4\text{ cm})\) и \(k_2(O_2;2\text{ cm})\) са с \(O_1O_2=9\text{ cm}\). Векторът \(\vec v\) има посока от \(O_1\) към \(O_2\) и големина \(5\text{ cm}\). Постройте всички отсечки \(XY\) с \(X\in k_1\), \(Y\in k_2\), \(\overrightarrow{XY}=\vec v\). Колко са те?
Отговор и насока
Отговор: Две решения. Началата са двете пресечни точки на \(k_1\) с върнатата окръжност с радиус \(2\text{ cm}\); всеки край е съответният образ при \(t_{\vec v}\).
Насока: Върни втория център с \(-\vec v\). Той остава върху \(O_1O_2\) и е на \(4\text{ cm}\) от \(O_1\). Сравни това разстояние с \(4-2\) и \(4+2\).
За преговор: Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
Диагоналите на изпъкнал трапец са \(17\text{ cm}\) и \(25\text{ cm}\), а сборът на основите е \(28\text{ cm}\). Намерете лицето му.
Отговор и насока
Отговор: \(h=15\text{ cm}\), затова \(S=\tfrac12\cdot28\cdot15=210\text{ cm}^2\).
Насока: Получава се триъгълник със страни \(17,25,28\). За височината към \(28\) запиши \(x^2+h^2=289\), \((28-x)^2+h^2=625\). След изваждане получаваш \(x=8\).
Проверете дали съществува изпъкнал трапец с основи \(16\text{ cm}\), \(7\text{ cm}\) и бедра: а) \(5\text{ cm}\), \(13\text{ cm}\); б) \(4\text{ cm}\), \(13\text{ cm}\). За възможния случай опишете построение.
Отговор и насока
Отговор: а) Съществува: \(8<9<18\). Построй триъгълник със страни \(5,13,9\) и допълни успоредник, както в решена задача 23. б) Не съществува: \(9=|13-4|\), т.е. полученият триъгълник би бил изроден.
Насока: Използвай доказаното условие от решена задача 23: \(|c-d|<a-b<c+d\). Не допускай равенство, защото то дава нулева височина.
В неизроден \(\triangle ABC\) точките \(M\) и \(N\) са средите на \(AB\) и \(AC\). Извършваме първо централна симетрия с център \(M\), после с център \(N\). При всяка централна симетрия центърът е среда между точката и образа ѝ. Докажете, че общото преобразувание е транслация с вектор \(\overrightarrow{BC}\). Колко общи точки има описаната около \(ABC\) окръжност с крайния си образ?
Отговор и насока
Отговор: Получаваме \(\overrightarrow{OX_2}=2\overrightarrow{ON}-\overrightarrow{OX_1}=\overrightarrow{OX}+2\overrightarrow{MN}\). Следователно \(\overrightarrow{XX_2}=2\overrightarrow{MN}=\overrightarrow{BC}\), защото \(MN\) е средна отсечка. Образът на описаната окръжност има същия радиус \(R\), а разстоянието между центровете е \(BC\). Понеже \(0<BC\le2R\), има една обща точка при \(BC=2R\), т.е. \(\angle A=90^\circ\), и две общи точки при \(\angle A\ne90^\circ\).
Насока: За произволно начало \(O\) и последователни образи \(X_1,X_2\) на \(X\) използвай \(\overrightarrow{OX_1}=2\overrightarrow{OM}-\overrightarrow{OX}\), после същото равенство за център \(N\). Накрая сравни хордата \(BC\) с диаметъра.
За преговор: Умножение на вектор с число — 8. клас; Средна отсечка в триъгълник — 8. клас; Вписан и периферен ъгъл — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
Непразна фигура \(F\) се съдържа в кръг с център \(O\) и радиус \(R>0\). Докажете, че ненулева транслация не може да пренесе \(F\) върху самата нея. Фигурата може да съдържа и безброй точки.
Отговор и насока
Отговор: Получаваме противоречие: за \(n>2R/|\vec v|\) е \(PP_n=n|\vec v|>2R\). Следователно такава ненулева транслация няма.
Насока: Избери \(P\in F\). Ако \(t_{\vec v}(F)=F\), всички последователни образи \(P_n\) също са във \(F\), а \(PP_n=n|\vec v|\). От \(OP\le R\) и \(OP_n\le R\) следва \(PP_n\le2R\). Избери достатъчно голямо естествено число \(n\).
За преговор: Умножение на вектор с число — 8. клас.
Онлайн тест
Транслация
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Върни се към подходящото правило или продължи към свързана тема.
Източници и допълнително четене
- 1. З. Паскалева, М. Алашка, Р. Алашка. Книга за ученика. Математика за 8. клас. Архимед 2, 2017. ISBN 978-954-779-223-4.
- 2. В. Лалева. „Приложения на еднаквостите в практиката“. В: П. Кендеров, Е. Сендова (ред.), Изследователски подход в образованието по математика. Регалия 6, 2013, с. 17–20. ISBN 978-954-745-224-4. Издание на ИМИ–БАН.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар