Осева симетрия – задачи и тест | 8. клас
Осева симетрия
Теория и основни построения
1. Образ, първообраз и еднаквост
Построения, доказателства и задачи с отражения в равнината.
При геометрично преобразуване на всяка точка от равнината съпоставяме точно определена точка. Ако на \(A\) съответства \(A'\), наричаме \(A'\) образ на \(A\), а \(A\) — неин първообраз. Образът на фигурата се състои от образите на всички нейни точки. При разглежданите тук преобразувания различните точки имат различни образи.
Преобразуване, което запазва разстоянието между всеки две точки, се нарича еднаквост: \(A'B'=AB\) за всяка двойка точки.
Ще разгледаме осевата симетрия — познатото огледално отражение спрямо права. Построението ще ни покаже и защо то запазва дължини, ъгли и формата на фигурите.
2. Как се построява симетрична точка
Нека \(A\notin g\). Спускаме \(AH\perp g\), \(H\in g\), и върху противоположния лъч на \(HA\) отлагаме \(HA'=HA\). Точката \(A'\) е симетрична на \(A\) относно правата \(g\). Ако \(A\in g\), полагаме \(A'=A\).
Записваме \(S_g(A)=A'\). При различни точки \(A,A'\) оста \(g\) е симетралата на отсечката \(AA'\): тя минава през средата ѝ и е перпендикулярна на нея. Симетралата е права; отсечката \(AH\) е перпендикуляр от точка към тази права.
Точно точките върху \(g\) съвпадат с образите си. За точка извън оста получаваме две различни точки в различни отворени полуравнини и \(AA'=2AH\) за разстоянието между тях.
Отразяването втори път в същата ос връща първообраза: \(S_g(A')=A\). Затова различни точки не могат да имат един и същ образ. Ако са дадени различни \(A,A'\), оста е единствена. Ако е дадено само \(A'=A\), всяка права през \(A\) може да бъде ос.
За преговор: Височина, медиана, ъглополовяща и симетрала — 7. клас.
3. Защо осевата симетрия запазва разстоянията
Ако \(A'=S_g(A)\) и \(B'=S_g(B)\), то \(A'B'=AB\). Следователно осевата симетрия е еднаквост.
Нека \(H,K\) са проекциите на \(A,B\) върху \(g\). Ако \(H\ne K\), през единия край на \(AB\) прекарваме права, успоредна на \(g\). Полученият правоъгълен триъгълник има единия катет \(HK\). Другият е разликата на разстоянията до оста, когато \(A,B\) са в една полуравнина, и сборът им, когато са в различни полуравнини.
След отражението \(A'H=AH\), \(B'K=BK\), а сборът или абсолютната разлика на тези дължини остава същият. Помощните правоъгълни триъгълници имат равни катети, следователно и равни хипотенузи. Ако разстоянията до оста са равни и точките са в една полуравнина, двете отсечки са успоредни на оста и имат дължина \(HK\).
При \(H=K\) точките са на общ перпендикуляр към оста. Търсените разстояния са един и същ сбор или една и съща абсолютна разлика на \(AH,BH\). Когато една точка лежи на оста, тя остава неподвижна и същото сравнение е валидно с нулево разстояние.
За преговор: Височина, медиана, ъглополовяща и симетрала — 7. клас.
4. Образи на права, отсечка, ъгъл и триъгълник
За да построим образа на отсечка \(AB\), построяваме \(A',B'\) и ги свързваме. Вътрешните точки на отсечката се изобразяват във вътрешни точки на \(A'B'\). Например от \(AX+XB=AB\) след отражението получаваме \(A'X'+X'B'=A'B'\), затова \(X'\) е между образите на краищата.
Образът на правата \(AB\) е правата \(A'B'\). Същото разсъждение за междинна точка показва, че колинеарността се запазва; повторното отражение дава и обратното включване. Средата на отсечката се изобразява в средата на образа ѝ.
Ако \(a\parallel g\) и \(a\ne g\), образът е успоредна права от другата страна на \(g\). Ако \(a\perp g\), образът е самата права \(a\), но само пресечната ѝ точка с оста е неподвижна. Самата ос също се изобразява в себе си, като всичките ѝ точки са неподвижни.
Права, която пресича оста под друг ъгъл, се изобразява в огледална права през същата пресечна точка. Триъгълниците \(ABC\) и \(A'B'C'\) са еднакви по три страни. Оттук следват равенството на съответните ъгли, периметри и лица. Трябва да съпоставяме правилно върховете: на ъгъла при \(B\) съответства ъгълът при \(B'\).
5. Образ на окръжност и общи точки с образа
Образът на \(k(O;r)\) е окръжността \(k'(O';r)\), където \(O'=S_g(O)\). Радиусът се запазва.
Действително, от \(OX=r\) следва \(O'X'=r\). Обратното отражение показва, че получаваме цялата окръжност, а не само част от нея. Ако \(O\in g\), окръжността съвпада с образа си. Това не означава, че всяка нейна точка е неподвижна: неподвижни са само двата края на диаметъра върху оста.
Ако разстоянието от \(O\) до \(g\) е \(d>0\), разстоянието между центровете е \(2d\). При \(d>r\) двете окръжности нямат обща точка; при \(d=r\) се допират върху оста; при \(0\lt d\lt r\) се пресичат в две точки върху оста. Така различни симетрични фигури могат да имат общи точки.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
6. Кога една права е ос на симетрия на фигура
Правата \(g\) е ос на симетрия на фигурата \(F\), когато \(S_g(F)=F\). Цялата фигура съвпада с образа си; отделните ѝ точки могат да разменят местата си.
При триъгълник ос на симетрия трябва да минава през връх и средата на срещуположната страна. Тя разменя другите два върха, затова съответните страни са равни. Следователно разностранният триъгълник няма ос; равнобедреният, който не е равностранен, има една; равностранният има три оси.
Неквадратният правоъгълник има две оси — правите през средите на срещуположните страни. Ако негов диагонал беше ос, двете съседни страни щяха да се разменят и да бъдат равни. Това е възможно точно при квадрат.
Диагоналите на ромба лежат върху неговите оси: всеки е симетрала на другия диагонал. При несквадратен ромб осите са две. Квадратът има четири оси — две диагонални прави и две прави през средите на срещуположните страни. Равнобедреният трапец с различни основи има една ос — общата симетрала на основите.
Всяка права през центъра е ос на симетрия на окръжността. Други оси няма: при отражение центърът също трябва да се изобрази в центъра на същата окръжност, следователно да остане неподвижен. Осите са безброй много.
7. Две последователни отражения
Редът е съществен: първо построяваме образа спрямо едната ос, после отразяваме получената точка спрямо другата. При една и съща ос второто отражение връща всяка точка в първоначалното ѝ положение.
Нека осите \(g,h\) са перпендикулярни и се пресичат в \(O\). Ако първоначалната точка \(P\) е различна от \(O\), след двете отражения \(O\) е средата на отсечката между \(P\) и крайния образ.
Ако \(P\) не лежи върху нито една от осите, прекарваме през нея успоредни на тях. Първото отражение сменя страната спрямо \(g\), а второто — спрямо \(h\), при същите перпендикулярни разстояния. Първата точка и крайният образ са срещуположни върхове на правоъгълник с център \(O\).
Ако \(P\in g\) и \(P\ne O\), първото отражение я оставя на място. Второто я праща в точка на противоположния лъч от \(O\) върху \(g\), на същото разстояние от \(O\), понеже \(g\perp h\). Ако \(P\in h\) и \(P\ne O\), първото отражение я праща в противоположната точка върху \(h\), а второто запазва получения образ. И в двата случая \(O\) е средата на отсечката между началната и крайната точка.
При \(P=O\) и двете отражения оставят точката на място. Тук началната и крайната точка съвпадат.
Следователно за всяка точка \(P\ne O\) разстоянието между първата и крайната точка е \(2OP\).
При две различни успоредни оси, на разстояние \(d\), първата и крайната точка са на общ перпендикуляр и разстоянието между тях е \(2d\). За проверка избираме числова ос по общия перпендикуляр: първата ос го пресича при \(0\), втората — при \(d\). Точка с координата \(x\) първо получава координата \(-x\), а после \(2d+x\), понеже всяка ос е среда на съответната двойка координати. Разликата между крайната и началната координата е \(2d\) за всяка позиция на точката. Крайният образ е преместен в посоката от първата към втората ос. При обратен ред посоката се обръща. Тук не твърдим, че точката лежи между осите.
8. Отражение спрямо ъглополовяща
Правата на вътрешната ъглополовяща на ъгъл разменя двата му лъча. За да го обосновем, вземаме точки \(B,C\) върху лъчите на равни разстояния от върха \(A\). Триъгълникът \(ABC\) е равнобедрен, а ъглополовящата при \(A\) е симетрала на \(BC\). Следователно \(B,C\) са симетрични спрямо нея.
Ако в произволен триъгълник отразим \(B\) спрямо ъглополовящата при \(A\), образът лежи на лъча \(AC\) и е на разстояние \(AB\) от \(A\). Той съвпада с \(C\) само ако \(AB=AC\). Не заменяме образа с край на страна без това условие.
За преговор: Височина, медиана, ъглополовяща и симетрала — 7. клас.
9. Най-къс път през точка от права
Нека \(A,B\) са в една и съща отворена полуравнина спрямо \(g\), а \(X\in g\). Отразяваме \(A\) в \(A'\). Понеже \(X\) е неподвижна, имаме \(AX=A'X\), затова \(AX+XB=A'X+XB\ge A'B\) по неравенството в триъгълник.
Равенство има точно когато \(X\) е точката, в която отсечката \(A'B\) пресича \(g\). Краищата са в различни отворени полуравнини, затова тази пресечна точка съществува, единствена е и е вътрешна за отсечката. Получаваме едновременно построение и доказателство за минималната дължина.
Ако \(A,B\) са в различни отворени полуравнини, най-късият път е самата отсечка \(AB\), разделена от пресечната ѝ точка с \(g\). Този счупен път е изправен; не бива да го наричаме неизроден триъгълник. Задачите за най-къс път и за най-малък периметър на неизроден триъгълник могат да имат различен отговор.
10. Построения и брой решения
За различни точки \(A,B\) условието \(XA=XB\) е равносилно на това \(X\) да лежи върху симетралата \(s_{AB}\). Ако допълнително \(X\in l\), търсим сечението на две прави. При пресичащи се прави има едно решение, при различни успоредни прави — нито едно, а при съвпадащи прави — безброй много.
Ако вместо права е дадена окръжност, пресичаме я със \(s_{AB}\). Решенията са две, едно или нито едно според това дали симетралата е секуща, допирателна или външна права. Условието \(A\ne B\) е необходимо: при \(A=B\) равните разстояния са изпълнени за всяка точка.
В построителна задача винаги проверяваме дали получените върхове са различни и дали фигурата не се изражда. Единствената допирна точка на окръжност с права например не може да замени два различни върха на ромб.
За преговор: Височина, медиана, ъглополовяща и симетрала — 7. клас; Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас.
11. Обща неподвижна точка и описана окръжност
Нека различни оси \(p,q\) се пресичат в \(O\). Всяка от двете симетрии запазва разстоянието до \(O\), защото \(O\) е неподвижна. Затова всички последователни образи на точка \(M\ne O\) лежат върху окръжността с център \(O\) и радиус \(OM\).
Това твърдение не гарантира автоматично, че всички назовани образи са различни. Преди да говорим за триъгълник или четириъгълник, проверяваме съвпаденията. Ако две различни точки от тази окръжност са краища на диаметър, средата им е \(O\). Тогава изразът „правата през \(O\) и средата на хордата“ не определя права.
При хорда, която не е диаметър, средата ѝ \(H\) е различна от \(O\) и \(OH\) е перпендикулярна на хордата. Разграничението е важно и в задачи, получени чрез две отражения.
За преговор: Окръжност, описана около триъгълник — 8. клас.
Шаблон, получен чрез прегъване
За симетричен картонен шаблон е достатъчно да начертаем едната му половина до линията на прегъване. Нека тази половина е равнобедрен триъгълник \(ABC\) с \(AB=8\) cm върху сгъвката и \(AC=BC=5\) cm. При разгъване се появява образът \(C'\) и получаваме ромба \(ACBC'\).
Височината от \(C\) към \(AB\) е \(\sqrt{5^2-4^2}=3\) cm, затова \(CC'=6\) cm. Външният контур има четири страни по \(5\) cm, следователно периметърът е \(20\) cm. Лицето е сборът от лицата на двата триъгълника: \(2\cdot8\cdot3/2=24\) cm². Отсечката по сгъвката е вътрешна за разгънатия шаблон и не се брои във външния му контур.
25 решени задачи
Проследи построението и обосновката на всяка стъпка. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1Построй образа на точка \(A\notin g\) и на точка \(P\in g\) при осева симетрия с ос \(g\).
1. Спускаме перпендикуляра \(AH\) към \(g\). В другата полуравнина отлагаме \(HA'=HA\) върху същата перпендикулярна права.
2. Точката \(P\) лежи на оста, затова остава неподвижна. Проверяваме едновременно равните отсечки и перпендикулярността, а не само разстоянието.
Отговор: Образите са построената точка \(A'\) и самата точка \(P\).
За преговор: Височина, медиана, ъглополовяща и симетрала — 7. клас.
2Точка \(A\) е на \(7\) cm от оста \(g\). Намери разстоянието до нейния образ \(A'\).
1. Ако \(H\) е петата върху оста, \(H\) е средата на \(AA'\). Двете половини са по \(7\) cm.
2. Следователно \(AA'=2\cdot7=14\) cm за търсеното разстояние.
Отговор: \(14\) cm.
3Може ли по една двойка съответни точки \(A,A'\) да се възстанови оста на осева симетрия? Разгледай и случая \(A=A'\).
1. При \(A\ne A'\) оста е единствената симетрала на \(AA'\). Построяваме средата и перпендикулярната права през нея.
2. При \(A=A'\) знаем само, че точката е неподвижна. Всяка права през \(A\) може да бъде ос; те са безброй много.
Отговор: Единствена ос при различни точки; безброй много оси през общата точка при съвпадащи образ и първообраз.
4Точката \(P\) лежи на оста \(g\), \(AH\perp g\), \(H\in g\), \(AH=9\) cm и \(PH=12\) cm. Ако \(A'\) е образът на \(A\), намери периметъра на \(PAA'\).
1. Правоъгълният триъгълник \(AHP\) дава \(PA=\sqrt{9^2+12^2}=15\) cm по Питагоровата теорема.
2. Точката \(P\) е неподвижна, затова \(PA'=PA=15\) cm. От определението \(AA'=18\) cm.
3. Периметърът е \(15+15+18=48\) cm. Понеже \(PH=12>0\), точките \(P,A,A'\) не са колинеарни и триъгълникът не се изражда.
Отговор: \(48\) cm.
5В правоъгълна координатна система е дадена точката \(A(-4;7)\). Намери образите ѝ спрямо всяка от координатните оси.
1. При отражение спрямо хоризонталната ос абсцисата остава \(-4\), а точката преминава на същото разстояние под оста. Получаваме \((-4;-7)\).
2. При отражение спрямо вертикалната ос ординатата остава \(7\), а абсцисата сменя знака си. Получаваме \((4;7)\). Това е пряк прочит на перпендикулярното построение.
Отговор: Спрямо \(Ox\): \((-4;-7)\); спрямо \(Oy\): \((4;7)\).
6Правата \(a\) е успоредна на оста \(g\) и е на \(4\) cm от нея. Намери разстоянието между \(a\) и образа ѝ \(a'\). Коя е образната права, ако вместо това \(a\perp g\)?
1. В успоредния случай образната права е в другата полуравнина, също на \(4\) cm от оста. Разстоянието между двете прави е \(4+4=8\) cm.
2. При \(a\perp g\) всяка точка се премества върху същата перпендикулярна права, така че \(a'=a\). Само точката \(a\cap g\) е неподвижна.
Отговор: При успоредни различни прави: \(8\) cm; при перпендикулярност образът е самата права.
7Правата \(a\) сключва остър ъгъл \(32^\circ\) с оста \(g\). Намери острия ъгъл между \(a\) и образа ѝ \(a'\).
1. Двете прави се пресичат в точка от оста. Огледалните им лъчи образуват с нея равни ъгли по \(32^\circ\).
2. Ъгълът между тези лъчи е \(64^\circ\), а съседният е \(116^\circ\). Острият от двата е търсеният.
Отговор: \(64^\circ\).
8При осева симетрия \(A\mapsto A'\), \(B\mapsto B'\), а средата \(M\) на \(AB\) се изобразява в \(M'\). Ако \(A'B'=18\) cm, намери \(AB\) и \(B'M'\).
1. Разстоянията се запазват, следователно \(AB=A'B'=18\) cm.
2. От \(AM=MB\) получаваме \(A'M'=M'B'\). Междинната точка се запазва като междинна, затова \(M'\) е средата на \(A'B'\), а \(B'M'=9\) cm.
Отговор: \(AB=18\) cm и \(B'M'=9\) cm.
9Триъгълник \(ABC\) има страни \(AB=5\) cm, \(BC=7\) cm и \(CA=9\) cm. Построй образа му спрямо дадена права \(g\), която минава през \(C\), и намери периметъра на образния триъгълник.
1. Построяваме образите на трите върха поотделно и свързваме съответните точки. При избрана ос през \(C\), както на чертежа, този връх остава неподвижен.
2. Всяка страна запазва дължината си: образните страни са \(5,7,9\) cm в съответния ред. Периметърът е \(5+7+9=21\) cm.
3. Проверяваме, че първоначалният триъгълник съществува: най-дългата страна удовлетворява \(9<5+7\). Изборът на ос не променя периметъра.
Отговор: \(21\) cm.
10Триъгълниците \(ABC\) и \(A'B'C'\) са съответни при осева симетрия. Дадени са \(\angle A=37^\circ\) и \(\angle B=58^\circ\). Намери трите ъгъла на образния триъгълник.
1. Съответните ъгли са равни, затова \(\angle A'=37^\circ\) и \(\angle B'=58^\circ\).
2. Третият ъгъл е \(180^\circ-37^\circ-58^\circ=85^\circ\). Той съответства на ъгъла при \(C\).
Отговор: При \(A',B',C'\): \(37^\circ,58^\circ,85^\circ\).
11Окръжност има радиус \(3\) cm, а центърът ѝ е на \(4\) cm от оста \(g\). Намери радиуса на образната окръжност и определи имат ли двете окръжности общи точки.
1. Образният център \(O'\) е симетричен на \(O\), а радиусът остава \(3\) cm.
2. Разстоянието между центровете е \(OO'=8\) cm. То е по-голямо от сбора на радиусите \(6\) cm, затова окръжностите нямат обща точка.
Отговор: Образният радиус е \(3\) cm; общи точки няма.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
12Правоъгълник има страни \(10\) cm и \(6\) cm. Посочи всичките му оси на симетрия и обясни защо диагоналите не са сред тях.
1. Правите през средите на двете двойки срещуположни страни разменят съответните върхове. Те са оси на симетрия.
2. Ако диагонал беше ос, двете страни през неговия край щяха да са съответни и да имат равни дължини. Тук \(10\ne6\), затова това е невъзможно.
Отговор: Точно две оси — правите през средите на срещуположните страни.
13Диагоналите на ромб са \(12\) cm и \(16\) cm. Посочи осите му на симетрия и намери страната и периметъра му.
1. Двете диагонални прави са оси на симетрия. Диагоналите са различни, затова ромбът не е квадрат и няма други оси.
2. Диагоналите се пресичат перпендикулярно и се разполовяват. Страната е хипотенуза с катети \(6\) cm и \(8\) cm, следователно е \(10\) cm.
3. Периметърът е \(4\cdot10=40\) cm за дадения ромб.
Отговор: Две оси; страна \(10\) cm и периметър \(40\) cm.
14Равнобедрен трапец има основи \(14\) cm и \(6\) cm и бедра по \(5\) cm. Намери височината му и опиши неговата ос на симетрия.
1. При спускане на височините от малката основа двете крайни части на голямата основа са равни, по \((14-6)/2=4\) cm.
2. Височината е \(h=\sqrt{5^2-4^2}=3\) cm. Общата симетрала на основите разменя краищата на всяка от тях и двете бедра.
3. Това е единствената ос: основите са различни и не могат да разменят местата си.
Отговор: Височина \(3\) cm; една ос — общата симетрала на основите.
15Точката \(A\) последователно се отразява два пъти спрямо една и съща права \(g\). Коя е крайната точка? Може ли след първото отражение \(A'=A\)?
1. При \(A\notin g\) двете равни отсечки от петата сменят местата си при повторното построение. Крайният образ е отново \(A\).
2. Равенството \(A'=A\) е изпълнено точно когато \(A\in g\). Тогава и двете отражения оставят точката неподвижна.
Отговор: Крайният образ е \(A\) във всички случаи; първият образ съвпада с нея точно върху оста.
16Осите \(g,h\) са перпендикулярни и се пресичат в \(O\). Точката \(P\) не лежи върху нито една от тях и \(OP=7\) cm. Първо отразяваме \(P\) спрямо \(g\), после образа спрямо \(h\), и получаваме \(P_2\). Намери \(PP_2\).
1. Двете отражения сменят и двете страни спрямо перпендикулярните оси при същите разстояния. Точките \(P,P_2\) са срещуположни върхове на правоъгълника от построението, а \(O\) е средата на \(PP_2\).
2. Следователно \(OP_2=OP=7\) cm и \(PP_2=14\) cm. Условието за \(P\) изключва съвпаденията на междинния образ с първата или крайната точка.
Отговор: \(14\) cm.
17Успоредните оси \(g,h\) са на \(3\) cm една от друга. Точката \(A\) е извън ивицата, на \(2\) cm от \(g\), от страната, противоположна на \(h\). Построй двата последователни образа и намери разстоянието до крайния образ.
1. По общия перпендикуляр образът \(A'\) е на \(2\) cm от \(g\), но между двете оси. До \(h\) остава \(1\) cm.
2. Вторият образ \(A''\) е на \(1\) cm отвъд \(h\). Получаваме \(AA''=2+3+1=6\) cm.
3. При обратен ред на отраженията крайната точка е на \(6\) cm в обратната посока.
Отговор: Разстоянието е \(6\) cm.
18Две оси \(p,q\) се пресичат под остър ъгъл \(25^\circ\) в \(O\). Точката \(M\ne O\) е върху единия граничен лъч на този ъгъл в \(p\). Първо я отразяваме спрямо \(p\), а после спрямо \(q\), и получаваме \(N\). Намери ъглите на \(MON\).
1. Първото отражение оставя \(M\) неподвижна. Второто запазва \(O\) и дава \(ON=OM\).
2. Оста \(q\) разполовява ъгъла между лъча \(OM\) и неговия образ, затова \(\angle MON=50^\circ\).
3. Триъгълникът е равнобедрен и другите два ъгъла са по \((180^\circ-50^\circ)/2=65^\circ\).
Отговор: При \(O,M,N\): \(50^\circ,65^\circ,65^\circ\).
19Дадени са различни точки \(A,B\) и права \(l\). Как се построяват всички точки \(X\in l\), за които \(XA=XB\)? Колко решения са възможни?
1. Построяваме симетралата \(s_{AB}\). Търсените точки са точно общите точки на \(l\) и \(s_{AB}\).
2. При пресичащи се прави има едно решение. Ако са различни и успоредни, решение няма. Ако съвпадат, всяка точка от правата е решение.
3. Не предполагаме предварително, че търсената точка е единствена.
Отговор: Възможни са \(0\), \(1\) или безброй много решения.
За преговор: Височина, медиана, ъглополовяща и симетрала — 7. клас.
20Осите \(p,q\) са перпендикулярни и се пресичат в \(O\). За \(M\), която не лежи върху тях, нека \(M_1=S_p(M)\) и \(M_3=S_q(M)\). Докажи, че \(M,M_1,M_3\) лежат на окръжност с център \(O\), и определи средата на \(M_1M_3\).
1. Всяко отражение запазва \(O\). От еднаквостта следва \(OM_1=OM_3=OM>0\), затова трите точки лежат на посочената окръжност.
2. Спрямо двете перпендикулярни оси точките \(M_1,M_3\) са срещуположни върхове на правоъгълника, определен от \(M\) и неговите образи. Значи \(O\) е средата на \(M_1M_3\), която е диаметър.
3. Не можем да определим права чрез \(O\) и тази среда — това е една и съща точка. Перпендикулярът към диаметъра през \(O\) съществува, но трябва да се зададе именно по този начин.
Отговор: Радиусът е \(OM\), а средата на диаметъра \(M_1M_3\) е \(O\).
За преговор: Окръжност, описана около триъгълник — 8. клас.
21★ Повишена трудностТочките \(A,B\) са в една и съща отворена полуравнина спрямо \(g\). Перпендикулярните им проекции са \(H,K\), като \(AH=6\) cm, \(BK=9\) cm и \(HK=20\) cm. Построй \(X\in g\), за която \(AX+XB\) е най-малка, и намери тази дължина.
1. Отразяваме \(A\) в \(A'\). За всяка \(X\in g\) е изпълнено \(AX+XB=A'X+XB\ge A'B\).
2. Отсечката \(A'B\) пресича оста в единствена вътрешна точка \(X_0\). За нея има равенство, затова построението дава единствения най-къс път.
3. В правоъгълен триъгълник хоризонталният катет е \(HK=20\) cm, а другият е сборът \(AH+BK=15\) cm, защото \(A'\) и \(B\) са от различни страни на оста.
4. Следователно \(A'B=\sqrt{20^2+15^2}=25\) cm. Равенството е постигнато в построената точка, затова получената дължина е минимум.
Отговор: \(X_0=A'B\cap g\); минималната дължина е \(25\) cm.
22★ Повишена трудностДадени са права \(g\), точка \(A\) на \(5\) cm от нея и дължина \(13\) cm. Построй ромб \(ABCD\) със страна \(13\) cm, така че \(B,D\in g\). Намери диагоналите и лицето му и посочи общото условие за съществуване.
1. В ромб диагоналът \(BD\) лежи върху ос на симетрия. Следователно \(C\) е образът на \(A\) спрямо \(g\); построяваме го първо.
2. Точките \(B,D\) трябва да лежат едновременно върху \(g\) и окръжността с център \(A\) и радиус \(13\) cm. Тя пресича правата в две точки, понеже \(5<13\).
3. За всяка от тях разстоянията до \(A,C\) са равни на \(13\) cm. Четирите построени върха дават изпъкнал ромб, определен единствено като фигура; имената \(B,D\) могат да се разменят.
4. Ако \(H\) е петата от \(A\), имаме \(AC=10\) cm и \(BH=HD=\sqrt{13^2-5^2}=12\) cm. Значи \(BD=24\) cm и \(S=10\cdot24/2=120\) cm².
5. При разстояние \(d\) от \(A\) до \(g\) и страна \(a\) неизроден ромб се получава точно при \(0\lt d\lt a\). При \(d=a\) двата върха се сливат; при \(d>a\) няма пресечни точки, а при \(d=0\) се сливат \(A,C\).
Отговор: Диагонали \(10\) cm и \(24\) cm; лице \(120\) cm². Общото условие е \(0\lt d\lt a\).
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас.
23★ Повишена трудностОстроъгълният триъгълник \(ABC\) има ортоцентър \(H\), \(\angle A=47^\circ\) и \(\angle B=58^\circ\). Точката \(H'\) е симетрична на \(H\) спрямо \(AB\). Докажи, че \(H'\) лежи върху описаната около \(ABC\) окръжност и върху правата на височината от \(C\).
1. Третият ъгъл е \(75^\circ\). В остроъгълния триъгълник от перпендикулярността на височините получаваме \(\angle AHB=180^\circ-75^\circ=105^\circ\).
2. Отражението оставя \(A,B\) неподвижни и запазва ъгъла, затова \(\angle AH'B=105^\circ\). Точките \(C,H'\) са от различни страни на \(AB\), понеже \(H\) е вътрешна точка.
3. В изпъкналия четириъгълник \(ACBH'\) срещуположните ъгли при \(C,H'\) имат сбор \(75^\circ+105^\circ=180^\circ\). Значи четирите точки лежат на една окръжност — описаната около \(ABC\).
4. Правите \(CH\) и \(HH'\) са перпендикулярни на \(AB\) и минават през \(H\), следователно съвпадат. Значи \(C,H,H'\) са колинеарни. Остроъгълността изключва съвпадане на ортоцентъра с връх.
Отговор: \(H'\) е втората пресечна точка на правата на височината от \(C\) с описаната окръжност.
За преговор: Ортоцентър и забележителни точки — 8. клас; Четириъгълник, вписан в окръжност — 8. клас.
24★ Повишена трудностВ правоъгълен \(ABC\), \(\angle C=90^\circ\), \(AC=10\) cm и \(\angle B=15^\circ\). Точката \(M\in BC\) е избрана така, че \(\angle MAC=60^\circ\). Отразяваме \(M\) спрямо \(AB\) в \(M'\). Намери \(BM\) и докажи, че \(AM'BM\) е ромб, а \(AM'MC\) е трапец.
1. Ъгълът при \(A\) на големия триъгълник е \(75^\circ\), затова \(\angle BAM=15^\circ\). Понеже \(M\in BC\), имаме и \(\angle ABM=15^\circ\). Следователно \(AM=BM\).
2. В правоъгълния \(AMC\) ъгълът при \(M\) е \(30^\circ\). Катетът \(AC=10\) cm е срещу него, затова \(AM=20\) cm, откъдето \(BM=20\) cm.
3. От неподвижността на \(A,B\) следва \(AM'=AM\) и \(BM'=BM\). Четирите страни на \(AM'BM\) са равни. Точките \(M,M'\) са от различни страни на \(AB\), така че получаваме изпъкнал ромб.
4. Срещуположните страни на ромба са успоредни: \(AM'\parallel BM\). Но \(B,M,C\) са колинеарни, следователно \(AM'\parallel MC\).
5. В триъгълника \(AMC\) другият катет е \(MC=10\sqrt3\) cm, който е различен от \(AM'=20\) cm. Значи четириъгълникът \(AM'MC\) има точно една двойка успоредни страни и е трапец.
Отговор: \(BM=20\) cm; \(AM'BM\) е ромб, а \(AM'MC\) е трапец.
25★ Повишена трудностВ триъгълник \(ABC\) центърът \(I\) на вписаната окръжност и центърът \(O\) на описаната са симетрични спрямо правата \(AB\). Докажи, че триъгълникът е равнобедрен, и намери ъглите му.
1. От \(OA=OB\) и неподвижността на \(A,B\) следва \(IA=IB\). В \(AIB\) ъглите при основата са равни, но те са половините на ъглите при \(A,B\). Следователно \(\angle A=\angle B\).
2. Нека \(\angle C=\gamma\). От вътрешните ъглополовящи \(\angle AIB=90^\circ+\gamma/2\). Отражението съпоставя \(AIB\) с \(AOB\), затова двата ъгъла при центровете са равни.
3. Точката \(I\) е вътре в триъгълника, а \(O\) е от другата страна на хордата \(AB\) спрямо \(C\). Значи \(C\) лежи върху по-малката дъга \(AB\). Вписаният ъгъл при \(C\) съответства на останалата, по-голяма дъга. По правилото за вписан и централен ъгъл получаваме \(\angle AOB=360^\circ-2\gamma\) за по-малкия централен ъгъл.
4. Приравняваме \(90^\circ+\gamma/2=360^\circ-2\gamma\) и получаваме \(5\gamma/2=270^\circ\), откъдето \(\gamma=108^\circ\).
5. Двата равни ъгъла при основата са по \((180^\circ-108^\circ)/2=36^\circ\). Чертежът показва действителна такава конфигурация с два различни центъра.
Отговор: \(\angle A=\angle B=36^\circ\), \(\angle C=108^\circ\).
За преговор: Окръжност, вписана в триъгълник — 8. клас; Окръжност, описана около триъгълник — 8. клас.
30 задачи за самостоятелна работа
Реши задачата, преди да отвориш отговора. Използвай насоката при затруднение. Задачи 26–30 са с повишена трудност.
Разстоянието от \(A\) до оста \(g\) е \(5{,}5\) cm. Колко е \(AA'\), ако \(A'=S_g(A)\)?
Отговор и насока
Отговор: \(11\) cm.
Насока: Оста разполовява отсечката между точката и нейния образ.
За дадени \(A,A'\) е известно, че \(A'=S_g(A)\) и \(AA'=0\). Какво може да се каже за оста \(g\)?
Отговор и насока
Отговор: Тя минава през \(A=A'\); без друга информация не е определена еднозначно.
Насока: При съвпадащи точки не строим симетрала на нулева отсечка; използваме неподвижността.
Точките \(P,H\) лежат на оста \(g\), \(AH\perp g\), \(AH=8\) cm и \(PH=15\) cm. Ако \(A'\) е образът на \(A\), намери периметъра на \(PAA'\).
Отговор и насока
Отговор: \(50\) cm.
Насока: Питагор дава \(PA=17\) cm. После използвай \(PA'=PA\) и \(AA'=16\) cm.
Окръжност с радиус \(5\) cm има център върху оста \(g\). Колко от нейните точки са неподвижни при \(S_g\)?
Отговор и насока
Отговор: Точно две — пресечните точки на окръжността с \(g\).
Насока: Цялата окръжност се изобразява в себе си, но неподвижни са само точките върху оста.
Намери образите на \(B(-6;-2)\) спрямо \(Ox\) и спрямо \(Oy\).
Отговор и насока
Отговор: Спрямо \(Ox\): \((-6;2)\); спрямо \(Oy\): \((6;-2)\).
Насока: Проследи коя координата отчита перпендикулярното разстояние до избраната ос.
Права \(a\) е успоредна на оста \(g\) и е на \(2{,}5\) cm от нея. Намери разстоянието до образната права.
Отговор и насока
Отговор: \(5\) cm.
Насока: Двете успоредни прави са в различни полуравнини на равни разстояния от оста.
Права сключва остър ъгъл \(61^\circ\) с оста на отражението. Намери острия ъгъл между правата и нейния образ.
Отговор и насока
Отговор: \(58^\circ\).
Насока: Двата огледални лъча образуват \(122^\circ\); търси съседния остър ъгъл, а не избирай автоматично удвоения за остър.
Средата \(M\) на \(AB\) се изобразява в \(M'\). Ако \(B'M'=7\) cm, колко е \(AB\)?
Отговор и насока
Отговор: \(14\) cm.
Насока: Образът на средата е средата на образната отсечка.
Триъгълник със страни \(6,8,11\) cm се отразява спрямо дадена права. Намери периметъра на образа.
Отговор и насока
Отговор: \(25\) cm.
Насока: Всяка от трите дължини се запазва; провери и \(11<6+8\).
При отражение \(ABC\mapsto A'B'C'\) са известни \(\angle A'=55^\circ\) и \(\angle C'=73^\circ\). Намери \(\angle B\).
Отговор и насока
Отговор: \(52^\circ\).
Насока: Съответните ъгли са равни; използвай сбора на ъглите в триъгълник.
Окръжност има радиус \(4\) cm и център на \(4\) cm от оста. Колко общи точки има със своя образ?
Отговор и насока
Отговор: Една; окръжностите се допират върху оста.
Насока: Разстоянието между центровете е \(8\) cm, равно на сбора на радиусите.
Центърът на окръжност с радиус \(5\) cm е на \(2\) cm от оста. Има ли окръжността общи точки със своя образ и къде са те?
Отговор и насока
Отговор: Има две общи точки и двете лежат върху оста.
Насока: Разстоянието между центровете е \(4\) cm. Общите точки са равноотдалечени от двата центъра.
Правоъгълник има две съседни страни по \(8\) cm. Колко оси на симетрия има?
Отговор и насока
Отговор: Четири, защото правоъгълникът е квадрат.
Насока: Не използвай отговора за неквадратен правоъгълник.
Ромб има остър ъгъл \(60^\circ\). Посочи броя и положението на неговите оси на симетрия.
Отговор и насока
Отговор: Две оси — правите на диагоналите.
Насока: Този ромб не е квадрат. Съседните му ъгли са различни.
Равнобедрен трапец има основи \(18\) cm и \(10\) cm и бедра по \(5\) cm. Посочи оста му на симетрия и намери височината.
Отговор и насока
Отговор: Общата симетрала на основите; височина \(3\) cm.
Насока: Проекцията на всяко бедро върху голямата основа е \(4\) cm. Получава се правоъгълен триъгълник с хипотенуза \(5\) cm.
Точка \(P\ne O\) е последователно отразена спрямо две перпендикулярни оси през \(O\) в \(P_2\). Ако \(OP=9\) cm, намери \(PP_2\).
Отговор и насока
Отговор: \(18\) cm.
Насока: Центърът \(O\) е средата на отсечката между първата точка и крайния образ. Твърдението остава вярно и ако \(P\) лежи на една от осите.
Две успоредни оси са на \(4\) cm една от друга. От една и съща точка построяваме крайните образи при двата възможни реда на отраженията. Колко е разстоянието между тези два образа?
Отговор и насока
Отговор: \(16\) cm.
Насока: Всеки краен образ е на \(8\) cm от първата точка по един и същ перпендикуляр, но в противоположна посока.
Осите \(p,q\) образуват остър ъгъл \(40^\circ\) с връх \(O\). Точка \(M\ne O\) е върху граничния лъч на този ъгъл в \(p\). След отражение спрямо \(p\), а после спрямо \(q\), получаваме \(N\). Намери ъглите на \(MON\).
Отговор и насока
Отговор: При \(O,M,N\): \(80^\circ,50^\circ,50^\circ\).
Насока: Първото отражение оставя точката \(M\) на мястото ѝ, а второто удвоява ъгъла между \(OM\) и \(q\).
За различни точки \(A,B\) и права \(l\parallel AB\) построй \(X\in l\), за която \(XA=XB\). Колко решения има?
Отговор и насока
Отговор: Едно — пресечната точка на \(l\) със симетралата на \(AB\).
Насока: Симетралата е перпендикулярна на \(AB\), следователно пресича \(l\).
Окръжност има радиус \(5\) cm. Симетралата на различните точки \(A,B\) е на \(3\) cm от центъра ѝ. Колко точки от окръжността са равноотдалечени от \(A,B\) и какво е разстоянието между тях?
Отговор и насока
Отговор: Две точки на разстояние \(8\) cm една от друга.
Насока: Те са краищата на хордата върху симетралата. Половината от нея е \(\sqrt{5^2-3^2}=4\) cm.
В \(ABC\) отражението спрямо ъглополовящата при \(A\) изпраща \(B\) в \(C\), а отражението спрямо ъглополовящата при \(B\) изпраща \(A\) в \(C\). Докажи, че триъгълникът е равностранен.
Отговор и насока
Отговор: \(AB=AC=BC\), следователно триъгълникът е равностранен.
Насока: Първото отражение фиксира \(A\) и дава \(AB=AC\); второто фиксира \(B\) и дава \(BA=BC\).
Точката \(P\) е неподвижна при отражение, което разменя различните точки \(A,B\). Докажи, че \(PA=PB\), и определи къде лежи \(P\).
Отговор и насока
Отговор: \(PA=PB\), а \(P\) лежи върху симетралата на \(AB\).
Насока: Използвай \(S(P)=P\), \(S(A)=B\) и запазването на разстоянието. При различни \(A,B\) оста е тяхната симетрала.
Дадени са права \(g\) и точка \(A\) на \(6\) cm от нея. Построй квадрат \(ABCD\), за който срещуположните върхове \(B,D\) лежат на \(g\), и намери страната и лицето му.
Отговор и насока
Отговор: Страна \(6\sqrt2\) cm и лице \(72\) cm²; квадратът е единствен като фигура.
Насока: Отрази \(A\) в \(C\). Диагоналът \(AC\) е \(12\) cm; другият диагонал има същата дължина и се разполовява от \(AC\) върху \(g\).
Окръжност има радиус \(10\) cm и център на \(6\) cm от оста на отражението. Намери разстоянието между двете общи точки на окръжността и нейния образ.
Отговор и насока
Отговор: \(16\) cm.
Насока: Общата хорда лежи на оста, на \(6\) cm от всеки център. Нейната половина е катет в правоъгълен триъгълник с хипотенуза \(10\) cm.
Точките \(A,B\) са в различни отворени полуравнини спрямо \(g\). Перпендикулярните им разстояния до \(g\) са \(6\) cm и \(10\) cm, а разстоянието между петите е \(30\) cm. Намери най-малката дължина на път \(AX+XB\), \(X\in g\).
Отговор и насока
Отговор: \(34\) cm, постигнати за \(X=AB\cap g\).
Насока: В този случай най-късият път е изправен. Намери \(AB\) от катети \(30\) cm и \(6+10=16\) cm; не изисквай \(AXB\) да е неизроден триъгълник.
Точките \(A,B\) са в една и съща отворена полуравнина спрямо \(g\). Разстоянията им до правата са \(8\) cm и \(7\) cm, а между перпендикулярните пети има \(36\) cm. Построй единствената точка \(X\in g\), която минимизира \(AX+XB\), и докажи минималната стойност.
Отговор и насока
Отговор: Отразяваме \(A\) в \(A'\) и вземаме \(X=A'B\cap g\). Минимумът е \(\sqrt{36^2+15^2}=39\) cm.
Насока: За всяка друга точка от оста замени \(AX\) с \(A'X\) и приложи неравенството в триъгълник. Равенство е възможно точно при пресичането с отсечката \(A'B\).
Точка \(A\) е на \(8\) cm от права \(g\). Построй всички ромбове \(ABCD\) със страна \(17\) cm, за които \(B,D\in g\), и намери диагоналите и лицето. Колко различни фигури се получават?
Отговор и насока
Отговор: Един ромб като фигура: диагонали \(16\) cm и \(30\) cm, лице \(240\) cm². Размяната на имената \(B,D\) не дава нова фигура.
Насока: Първо отрази \(A\) в \(C\). После пресечи \(g\) с окръжността с център \(A\) и радиус \(17\) cm. Половината от \(BD\) е \(\sqrt{17^2-8^2}=15\) cm.
В остроъгълен триъгълник \(ABC\) отразяваме ортоцентъра \(H\) спрямо трите страни и получаваме \(H_a,H_b,H_c\). Докажи, че описаната около \(H_aH_bH_c\) окръжност е описаната около \(ABC\). Обоснови, че образните върхове са различни.
Отговор и насока
Отговор: И трите образа лежат върху описаната около \(ABC\) окръжност. Те са различни и неколинеарни, затова определят точно нея.
Насока: Повтори доказателството от решена задача 23 за всяка страна. Ако два образа съвпадат, една и съща различна двойка точки \(H,H_a\) би имала две различни симетрали. Това е невъзможно, понеже \(H\) е вътрешна точка и не лежи на страна. Три различни точки от окръжност не са колинеарни.
За преговор: Ортоцентър и забележителни точки — 8. клас; Четириъгълник, вписан в окръжност — 8. клас.
В правоъгълен \(ABC\), \(\angle C=90^\circ\), \(AC=12\) cm и \(\angle B=15^\circ\). Точка \(M\in BC\) удовлетворява \(\angle MAC=60^\circ\), а \(M'\) е образът ѝ спрямо \(AB\). Докажи, че \(AM'BM\) е ромб, и намери лицата на този ромб и на трапеца \(AM'MC\).
Отговор и насока
Отговор: Лице на ромба \(288\) cm²; лице на трапеца \(144+72\sqrt3\) cm².
Насока: Както в решена задача 24, \(AM=BM=AM'=BM'=24\) cm. Ъгълът \(M'AM\) е \(30^\circ\), затова височината на ромба е \(12\) cm. За трапеца използвай основи \(24\) cm и \(MC=12\sqrt3\) cm и височина \(AC=12\) cm.
Равнобедрен триъгълник \(ABC\) има \(\angle A=\angle B=36^\circ\). Нека \(I\) е центърът на вписаната окръжност, а \(O\) е образът му при отражение спрямо \(AB\). Докажи, че \(O\) е центърът на описаната около триъгълника окръжност.
Отговор и насока
Отговор: \(OA=OB=OC\), следователно \(O\) е търсеният център и е външна точка за триъгълника.
Насока: Точките \(C,I,O\) са на общата симетрала на \(AB\). Отражението дава \(OA=IA=IB=OB\). Ъглите \(OAC\) и \(ACO\) са по \(54^\circ\): първият е \(18^\circ+36^\circ\), а вторият — половината от \(108^\circ\). Значи \(OA=OC\).
За преговор: Окръжност, вписана в триъгълник — 8. клас; Окръжност, описана около триъгълник — 8. клас.
Онлайн тест
Осева симетрия
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Върни се към подходящото правило или продължи към свързана тема.
Източници и допълнително четене
- 1. З. Паскалева, М. Алашка, Р. Алашка. Книга за ученика. Математика за 8. клас. Архимед 2, 2017. Раздел за еднаквости в равнината.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар