Четириъгълник, вписан в окръжност – задачи и тест | 8. клас
Четириъгълник, вписан в окръжност
Теория и основни методи
1. Кога четириъгълникът е вписан
Четириъгълник е вписан в окръжност, когато четирите му върха лежат на нея. Окръжността е описана около четириъгълника. В този урок разглеждаме изпъкнали четириъгълници с различни върхове, означени последователно с \(A,B,C,D\).
Не всеки четириъгълник има описана окръжност. Три негови върха определят окръжност; трябва да проверим дали и четвъртият лежи на нея.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас.
2. Сборът на срещуположните ъгли
За вписан четириъгълник \(ABCD\) са изпълнени равенствата \(\angle A+\angle C=180^\circ\) и \(\angle B+\angle D=180^\circ\).
Ъглите при \(A\) и \(C\) са вписани. Съответните им дъги \(\widehat{BCD}\) и \(\widehat{DAB}\) съставят цялата окръжност. Следователно сборът на двата ъгъла е половината от \(360^\circ\), тоест \(180^\circ\). По същия начин получаваме второто равенство.
Тук \(\angle A\) означава вътрешния ъгъл \(\angle DAB\). Съседни ъгли на вписан четириъгълник не са непременно допълнителни до \(180^\circ\).
За преговор: Вписан и периферен ъгъл — 8. клас.
3. Признак за вписан четириъгълник
Ако сборът на два срещуположни ъгъла на изпъкнал четириъгълник е \(180^\circ\), около него може да се опише окръжност.
Нека \(\angle ABC+\angle ADC=180^\circ\). Построяваме окръжността през \(A,B,C\) и означаваме средата на \(AC\) с \(M\). Лъчът \(MD\) пресича окръжността в \(Q\) от страната на \(D\) спрямо \(AC\). Точките \(B\) и \(Q\) са от различни страни на \(AC\), така че \(\angle AQC=180^\circ-\angle ABC=\angle ADC\). Ако \(D\) е между \(M\) и \(Q\), в триъгълниците \(ADQ\) и \(CDQ\) външните ъгли при \(D\) дават \(\angle ADM>\angle AQM\) и \(\angle MDC>\angle MQC\). Събирането им дава \(\angle ADC>\angle AQC\) — противоречие. Ако \(Q\) е между \(M\) и \(D\), същите сравнения с разменени \(D,Q\) дават обратното строго неравенство. Значи \(D=Q\).
Свойството и признакът заедно дават условие „тогава и само тогава“. При доказателство първо установяваме нужния сбор, а след това правим извода за окръжността.
4. Една хорда и равни вписани ъгли
Ако \(C\) и \(D\) са от една и съща страна на правата \(AB\) и четирите точки лежат на окръжност, то \(\angle ACB=\angle ADB\). Двата ъгъла съответстват на една и съща дъга \(AB\). Обратното също е вярно за четири различни точки с посоченото разположение.
За обратното нека \(M\) е средата на \(AB\), а лъчът \(MD\) пресича окръжността през \(A,B,C\) в \(Q\) от страната на \(D\). Понеже \(C,Q\) са от една страна на \(AB\), имаме \(\angle AQB=\angle ACB\). Ако \(D\ne Q\), сравняваме двата ъгъла чрез външните ъгли в триъгълниците \(ADQ\) и \(BDQ\), точно както по-горе. Получава се строго неравенство вместо даденото равенство. Значи \(D=Q\).
Ако четири различни точки лежат на една окръжност и двата върха са от различни страни на правата през общата хорда, двата вписани ъгъла винаги имат сбор \(180^\circ\). Ако хордата е диаметър, и двата ъгъла са прави и следователно са също равни. Към признак с равни ъгли винаги уточняваме полуравнините.
За преговор: Вписан и периферен ъгъл — 8. клас.
5. Външен ъгъл на вписан четириъгълник
Продължаваме \(AB\) след \(B\) до \(E\). Ъгълът \(\angle CBE\) и вътрешният ъгъл \(\angle ABC\) са съседни. Оттук \(\angle CBE=180^\circ-\angle ABC=\angle ADC\). Външният ъгъл е равен на срещуположния вътрешен ъгъл.
6. Правоъгълник и равнобедрен трапец
Всеки правоъгълник е вписан: два срещуположни прави ъгъла имат сбор \(180^\circ\). Центърът на окръжността е пресечната точка на диагоналите, а радиусът е половината от диагонала.
Ако успоредник е вписан, срещуположните му ъгли са едновременно равни и със сбор \(180^\circ\). Всички са прави и успоредникът е правоъгълник.
Трапец с точно една двойка успоредни страни е вписан тогава и само тогава, когато е равнобедрен. Наистина, от \(AB\parallel CD\) имаме \(\angle B+\angle C=180^\circ\). При вписан трапец \(\angle A+\angle C=180^\circ\), следователно \(\angle A=\angle B\). Обратно, равните ъгли при едната основа дават нужния сбор на срещуположните ъгли.
За преговор: Трапец. Равнобедрен и правоъгълен трапец — 8. клас.
7. Какво да начертаем в задача
Означи върховете по реда им върху окръжността. При данни за дъги отбележи точно последователните дъги. За вписан ъгъл избери дъгата, която не съдържа върха му. При пресичащи се диагонали използвай полусбора на съответните дъги.
Когато има прави ъгли, потърси обща хипотенуза: две точки, от които една отсечка се вижда под прав ъгъл, лежат на окръжността с диаметър тази отсечка. Когато има успоредни страни, запиши първо равните или допълнителните ъгли.
За преговор: Ъгли с връх вътре и вън от окръжност — 8. клас.
8. Дължини, построяване и възможни случаи
За да построим описаната окръжност, намираме пресечната точка на симетралите на две непаралелни страни и проверяваме равните разстояния до четирите върха. При правоъгълник веднага използваме пресечната точка на диагоналите.
Ако са дадени радиус и две успоредни хорди, разстоянията им до центъра не определят еднозначно разстоянието помежду им. Хордите може да са от една страна на центъра или от различни страни. В решена задача 25 разглеждаме и двата случая.
За преговор: Централни ъгли, дъги и хорди — 8. клас.
Проверка на четири точки при чертане
При чертане на четири точки върху една окръжност имаме удобна проверка на измерванията: два срещуположни вътрешни ъгъла трябва да дават \(180^\circ\). Например при измерени \(73^\circ\) и \(107^\circ\) проверката е изпълнена. Ако отчетем \(73^\circ\) и \(104^\circ\), разликата от \(3^\circ\) показва, че трябва да проверим построението или измерването. При работа с транспортир това е проверка в рамките на точността на чертежа; в доказателство използваме точни равенства.
25 решени задачи
Проследи построението и обосновката на всяка стъпка. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1Четириъгълникът \(ABCD\) е вписан в окръжност и \(\angle A=74^\circ\). Намери \(\angle C\).
1. Ъглите при \(A\) и \(C\) са срещуположни, затова \(\angle A+\angle C=180^\circ\).
2. Получаваме \(\angle C=180^\circ-74^\circ=106^\circ\).
Отговор: \(106^\circ\).
2Вписан четириъгълник има равни ъгли при върховете \(B\) и \(D\). Намери ги.
1. Това са срещуположни ъгли. Означаваме всеки с \(x\).
2. От \(x+x=180^\circ\) следва \(x=90^\circ\).
Отговор: \(\angle B=\angle D=90^\circ\).
3Вписаният четириъгълник \(ABCD\) има \(\angle A:\angle C=4:5\). Намери тези ъгли.
1. Нека \(\angle A=4x\), \(\angle C=5x\), където \(x>0\).
2. Получаваме \(9x=180^\circ\), откъдето \(x=20^\circ\).
Отговор: \(\angle A=80^\circ\), \(\angle C=100^\circ\).
4За вписан четириъгълник е дадено \(\angle A=3\angle C+20^\circ\). Намери \(\angle A\) и \(\angle C\).
1. Нека \(\angle C=x\). Тогава \(3x+20^\circ+x=180^\circ\).
2. От \(4x=160^\circ\) получаваме \(x=40^\circ\), а \(\angle A=140^\circ\).
Отговор: \(140^\circ\) и \(40^\circ\).
5Ъглите при \(A,B,C\) на вписан четириъгълник се отнасят като \(3:4:6\). Намери четирите ъгъла.
1. Записваме \(\angle A=3x\), \(\angle B=4x\), \(\angle C=6x\).
2. От срещуположните \(A\) и \(C\): \(9x=180^\circ\), тоест \(x=20^\circ\).
3. Така \(\angle A=60^\circ\), \(\angle B=80^\circ\), \(\angle C=120^\circ\), а \(\angle D=180^\circ-80^\circ=100^\circ\).
Отговор: При \(A,B,C,D\): \(60^\circ,80^\circ,120^\circ,100^\circ\).
6Може ли около изпъкнал четириъгълник с последователни ъгли \(64^\circ,101^\circ,116^\circ,79^\circ\) да се опише окръжност?
1. Проверяваме срещуположните ъгли: \(64^\circ+116^\circ=180^\circ\).
2. Признакът е изпълнен. За проверка и другата двойка дава \(101^\circ+79^\circ=180^\circ\).
Отговор: Да.
7Изпъкнал четириъгълник има последователни ъгли \(80^\circ,100^\circ,110^\circ,70^\circ\). Вписан ли е в окръжност?
1. Сборът на четирите ъгъла е \(360^\circ\), както трябва за четириъгълник.
2. Но сборът на първия и третия е \(190^\circ\), а не \(180^\circ\). Това изключва вписването.
Отговор: Не.
8Последователните дъги \(AB,BC,CD,DA\) на една окръжност се отнасят като \(2:3:4:3\). Намери ъглите на вписания четириъгълник \(ABCD\).
1. Дванадесетте равни части имат обща мярка \(360^\circ\), затова една част е \(30^\circ\). Дъгите са \(60^\circ,90^\circ,120^\circ,90^\circ\).
2. Ъгълът при \(A\) съответства на дъгата \(BCD\): \((90^\circ+120^\circ)/2=105^\circ\). При \(B\) получаваме \((120^\circ+90^\circ)/2=105^\circ\).
3. При \(C\): \((90^\circ+60^\circ)/2=75^\circ\). При \(D\): \((60^\circ+90^\circ)/2=75^\circ\).
Отговор: \(105^\circ,105^\circ,75^\circ,75^\circ\).
За преговор: Вписан и периферен ъгъл — 8. клас.
9Върховете \(A,B,C,D\) са последователни по окръжност. Дадени са дъгите \(AB=80^\circ\), \(BC=100^\circ\) и \(CD=60^\circ\). Намери четирите вътрешни ъгъла.
1. Останалата дъга е \(DA=360^\circ-80^\circ-100^\circ-60^\circ=120^\circ\).
2. Ъглите са половините на съответните дъги: \(\angle A=(100^\circ+60^\circ)/2=80^\circ\), \(\angle B=(60^\circ+120^\circ)/2=90^\circ\).
3. От срещуположните двойки получаваме \(\angle C=100^\circ\), \(\angle D=90^\circ\).
Отговор: \(80^\circ,90^\circ,100^\circ,90^\circ\).
10Вписаният четириъгълник \(ABCD\) има \(\angle ADC=118^\circ\). Точката \(E\) е на продължението на \(AB\) след \(B\). Намери \(\angle CBE\).
1. Вътрешният ъгъл при \(B\) е \(180^\circ-118^\circ=62^\circ\).
2. Външният \(\angle CBE\) е съседен на него: \(180^\circ-62^\circ=118^\circ\).
Отговор: \(118^\circ\).
11Докажи, че всеки успоредник, вписан в окръжност, е правоъгълник.
1. В успоредник срещуположните ъгли са равни: \(\angle A=\angle C\).
2. Понеже четириъгълникът е вписан, \(\angle A+\angle C=180^\circ\). Следователно и двата са \(90^\circ\).
3. Съседните ъгли на успоредник имат сбор \(180^\circ\), затова и другите два са прави.
Отговор: Успоредникът е правоъгълник.
12Докажи, че трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), вписан в окръжност, е равнобедрен.
1. От успоредността \(\angle ABC+\angle BCD=180^\circ\).
2. От вписването \(\angle BAD+\angle BCD=180^\circ\). Следователно \(\angle BAD=\angle ABC\).
3. Трапец с равни ъгли при основата е равнобедрен, следователно \(AD=BC\).
Отговор: \(AD=BC\).
За преговор: Трапец. Равнобедрен и правоъгълен трапец — 8. клас.
13Вписан трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), има \(\angle A:\angle C=2:3\). Намери ъглите му.
1. Трапецът е равнобедрен: \(\angle A=\angle B\), \(\angle C=\angle D\).
2. От \(2x+3x=180^\circ\) получаваме \(x=36^\circ\).
Отговор: \(\angle A=\angle B=72^\circ\), \(\angle C=\angle D=108^\circ\).
14Диагоналът \(AC\) разполовява ъгъла при \(A\) на вписан четириъгълник \(ABCD\). Докажи, че \(BC=CD\).
1. По условие \(\angle BAC=\angle CAD\).
2. Тези вписани ъгли съответстват на последователните дъги \(BC\) и \(CD\). Следователно дъгите имат равни градусни мерки.
3. На равни дъги в една окръжност съответстват равни хорди. Значи \(BC=CD\).
Отговор: \(BC=CD\).
За преговор: Централни ъгли, дъги и хорди — 8. клас.
15Правоъгълник има страни \(6\) cm и \(8\) cm. Намери радиуса на описаната около него окръжност.
1. Диагоналът е хипотенуза на правоъгълен триъгълник: \(d^2=6^2+8^2=100\), следователно \(d=10\) cm.
2. Диагоналът е диаметър на описаната окръжност. Значи \(R=d/2=5\) cm.
Отговор: \(R=5\) cm.
16Правоъгълникът \(ABCD\) е вписан в окръжност с център \(O\). Дадени са \(AB=8\) cm и \(\angle AOB=60^\circ\). Намери радиуса и \(BC\).
1. Радиусите \(OA=OB\) образуват равнобедрен триъгълник с ъгъл при върха \(60^\circ\). Всичките му ъгли са \(60^\circ\), затова \(OA=OB=AB=8\) cm.
2. Диагоналът на правоъгълника е диаметър: \(AC=16\) cm.
3. По Питагоровата теорема \(BC^2=16^2-8^2=192\), така че \(BC=8\sqrt3\) cm.
Отговор: \(R=8\) cm, \(BC=8\sqrt3\) cm.
17В остроъгълен \(\triangle ABC\) са построени височините \(AA_1\) и \(BB_1\). Докажи, че точките \(A,B,A_1,B_1\) лежат на една окръжност, и посочи диаметъра ѝ.
1. Понеже \(A_1\in BC\) и \(AA_1\perp BC\), имаме \(\angle AA_1B=90^\circ\).
2. По същия начин \(B_1\in AC\) и \(BB_1\perp AC\) дават \(\angle AB_1B=90^\circ\).
3. И двете точки \(A_1\) и \(B_1\) лежат на окръжността с диаметър \(AB\). Тя минава и през \(A,B\).
Отговор: Четирите точки са на окръжността с диаметър \(AB\).
За преговор: Вписан и периферен ъгъл — 8. клас.
18В остроъгълен \(\triangle ABC\) с \(\angle A=56^\circ\) височините \(BB_1\) и \(CC_1\) се пресичат в \(H\). Намери \(\angle B_1HC_1\).
1. Ъглите \(AB_1H\) и \(AC_1H\) са прави, затова точките \(A,B_1,H,C_1\) лежат на окръжността с диаметър \(AH\).
2. В изпъкналия вписан четириъгълник \(AB_1HC_1\) ъглите при \(A\) и \(H\) са срещуположни.
3. Следователно \(\angle B_1HC_1=180^\circ-56^\circ=124^\circ\).
Отговор: \(124^\circ\).
19Вписаният четириъгълник \(ABCD\) има диагонали \(AC\) и \(BD\), пресичащи се в \(E\). Последователните дъги \(AB\) и \(CD\) са \(76^\circ\) и \(104^\circ\). Намери \(\angle AEB\).
1. Ъгъл с връх вътре в окръжност е равен на полусбора на дъгите между раменете му и раменете на връхния му ъгъл.
2. Тук това са дъгите \(AB\) и \(CD\), затова \(\angle AEB=(76^\circ+104^\circ)/2=90^\circ\).
Отговор: \(90^\circ\); диагоналите са перпендикулярни.
За преговор: Ъгли с връх вътре и вън от окръжност — 8. клас.
20Дадени са три неколинеарни точки \(A,B,C\) и четвърта точка \(D\). Как да проверим с пергел и линия дали четирите лежат на една окръжност?
1. Построяваме симетралите на \(AB\) и \(BC\). Те се пресичат в \(O\), защото трите точки не са колинеарни.
2. От свойството на симетралата \(OA=OB=OC\). Чертаем окръжност с център \(O\) и радиус \(OA\).
3. Проверяваме дали \(D\) лежи на нея, тоест дали \(OD=OA\). Ако е така, окръжността е обща за четирите точки.
Отговор: Построяваме окръжността през първите три точки и проверяваме четвъртата.
За преговор: Централни ъгли, дъги и хорди — 8. клас.
21★ Повишена трудностТрапецът \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), е вписан в окръжност с радиус \(R\). Основата \(AB\) е диаметър, а \(CD=R\). Намери ъглите и бедрата на трапеца.
1. Вписаният трапец е равнобедрен. Средите на успоредните хорди \(AB\) и \(CD\) лежат на общия им перпендикулярен диаметър; оттук \(OD=OC=R\) и \(CD=R\).
2. Триъгълникът \(COD\) е равностранен. Нека \(K\) е средата на \(CD\). Тогава \(CK=R/2\) и \(OK=R\sqrt3/2\) по Питагоровата теорема.
3. Спускаме \(CH\perp AB\). От симетрията \(HB=(AB-CD)/2=R/2\), а \(CH=OK=R\sqrt3/2\). Следователно \(BC^2=R^2/4+3R^2/4=R^2\), тоест \(BC=R\).
4. В правоъгълния \(\triangle BHC\) катетът \(BH\) е половината от хипотенузата \(BC\). Затова ъгълът при \(C\) е \(30^\circ\), а ъгълът при \(B\) е \(60^\circ\). Получаваме и останалите ъгли чрез равнобедреността.
Отговор: \(AD=BC=R\); ъглите при \(A,B\) са \(60^\circ\), а при \(C,D\) са \(120^\circ\).
22★ Повишена трудностВписан трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), има периметър \(42\) cm и \(AB=18\) cm. Диагоналът \(AC\) разполовява ъгъла при \(A\). Намери другата основа, бедрата и височината.
1. От разполовяването \(\angle BAC=\angle CAD\). Равните вписани ъгли дават \(BC=CD\).
2. Трапецът е равнобедрен, така че и \(AD=BC\). Ако дължината на всяка от тези три равни страни е \(x\), то \(18+3x=42\), откъдето \(x=8\) cm.
3. При спускане на височини към голямата основа крайните отсечки са \((18-8)/2=5\) cm.
4. Височината е положителна и \(h^2=8^2-5^2=39\), така че \(h=\sqrt{39}\) cm. Условието е осъществимо, защото \(5<8\).
Отговор: \(CD=AD=BC=8\) cm, \(h=\sqrt{39}\) cm.
23★ Повишена трудностВ \(\triangle ABC\) ъглополовящите \(AM\), \(M\in BC\), и \(BN\), \(N\in AC\), се пресичат в \(I\). Известно е, че точките \(C,M,I,N\) лежат на една окръжност. Намери \(\angle C\) и \(\angle MIN\).
1. Означаваме ъглите на \(ABC\) с \(\alpha,\beta,\gamma\). В \(\triangle AIB\) имаме \(\angle AIB=180^\circ-(\alpha+\beta)/2=90^\circ+\gamma/2\).
2. Точката \(I\) е между \(A\) и \(M\), както и между \(B\) и \(N\). Ъглите \(MIN\) и \(AIB\) са връхни, затова са равни.
3. Във вписания четириъгълник \(CMIN\) срещуположните ъгли при \(C\) и \(I\) имат сбор \(180^\circ\). Значи \(\gamma+90^\circ+\gamma/2=180^\circ\).
4. Оттук \(3\gamma/2=90^\circ\), следователно \(\gamma=60^\circ\), а \(\angle MIN=120^\circ\).
Отговор: \(\angle C=60^\circ\), \(\angle MIN=120^\circ\).
24★ Повишена трудностВписан четириъгълник \(ABCD\) има \(AB=AD=10\) cm и \(BC=CD=24\) cm. Намери радиуса на окръжността и дължината на \(BD\).
1. Точките \(A\) и \(C\) са на равни разстояния от \(B,D\), затова правата \(AC\) е симетрала на \(BD\). Триъгълниците \(ABC\) и \(ADC\) са еднакви по три страни; следователно \(\angle ABC=\angle ADC\).
2. Равните срещуположни ъгли на вписан четириъгълник са прави. Значи \(AC\) е диаметър и \(AC=\sqrt{10^2+24^2}=26\) cm, така че \(R=13\) cm.
3. Лицето на четириъгълника е сборът на лицата на двата правоъгълни триъгълника: \(S=2\cdot10\cdot24/2=240\) cm².
4. Понеже диагоналите са перпендикулярни, разлагането на четири правоъгълни триъгълника дава \(S=AC\cdot BD/2\). От \(240=26\cdot BD/2\) получаваме \(BD=240/13\) cm.
Отговор: \(R=13\) cm, \(BD=\frac{240}{13}\) cm.
25★ Повишена трудностВ окръжност с радиус \(13\) cm е вписан трапец с основи \(24\) cm и \(10\) cm. Намери всички възможни височини и дължини на бедрата.
1. Перпендикулярът от центъра разполовява всяка хорда. Разстоянието до основата \(24\) е \(d_1=\sqrt{13^2-12^2}=5\) cm. До основата \(10\) е \(d_2=\sqrt{13^2-5^2}=12\) cm.
2. Ако основите са в една полуравнина спрямо успоредната им права през центъра, височината е \(h=d_2-d_1=7\) cm. Ако са в различни полуравнини, \(h=d_1+d_2=17\) cm.
3. Трапецът е равнобедрен. Хоризонталната проекция на всяко бедро е \((24-10)/2=7\) cm.
4. Следователно бедрото е \(\sqrt{7^2+7^2}=7\sqrt2\) cm при \(h=7\), а при \(h=17\) е \(\sqrt{17^2+7^2}=13\sqrt2\) cm. И двата чертежа дават изпъкнал трапец.
Отговор: \((h,AD,BC)=(7,7\sqrt2,7\sqrt2)\) cm или \((17,13\sqrt2,13\sqrt2)\) cm.
За преговор: Централни ъгли, дъги и хорди — 8. клас.
30 задачи за самостоятелна работа
Реши задачата, преди да отвориш отговора. Използвай насоката при затруднение. Задачи 26–30 са с повишена трудност.
Вписан четириъгълник \(ABCD\) има \(\angle A=68^\circ\). Намери \(\angle C\).
Отговор и насока
Отговор: \(112^\circ\).
Насока: Използвай срещуположните ъгли при \(A,C\).
Във вписан четириъгълник \(\angle B=\angle D\). Намери двата ъгъла.
Отговор и насока
Отговор: По \(90^\circ\).
Насока: Равните ъгли имат сбор \(180^\circ\).
Вписан четириъгълник има \(\angle A:\angle C=5:7\). Намери ги.
Отговор и насока
Отговор: \(75^\circ\) и \(105^\circ\).
Насока: Дванадесет равни части дават \(180^\circ\).
Вписан четириъгълник има \(\angle A=\angle C+36^\circ\). Намери двата ъгъла.
Отговор и насока
Отговор: \(\angle A=108^\circ\), \(\angle C=72^\circ\).
Насока: Означи по-малкия ъгъл с \(x\).
За вписан \(ABCD\) са дадени \(\angle A=52^\circ\), \(\angle B=113^\circ\). Намери \(\angle C,\angle D\).
Отговор и насока
Отговор: \(128^\circ\) и \(67^\circ\).
Насока: За всеки даден ъгъл намери срещуположния.
Изпъкнал четириъгълник има последователни ъгли \(78^\circ,104^\circ,102^\circ,76^\circ\). Може ли да се впише в окръжност?
Отговор и насока
Отговор: Да.
Насока: Провери сбора на първия и третия ъгъл.
Може ли изпъкнал четириъгълник с последователни ъгли \(85^\circ,95^\circ,105^\circ,75^\circ\) да бъде вписан?
Отговор и насока
Отговор: Не.
Насока: Сборът на всички ъгли не е достатъчен; провери срещуположните.
Последователните дъги \(AB,BC,CD,DA\) са \(110^\circ,70^\circ,90^\circ,90^\circ\). Намери ъглите на \(ABCD\).
Отговор и насока
Отговор: \(80^\circ,90^\circ,100^\circ,90^\circ\).
Насока: Вземи половината от дъгата, която не съдържа съответния връх.
Последователните дъги на вписан \(ABCD\) се отнасят като \(1:2:3:4\). Намери четирите ъгъла.
Отговор и насока
Отговор: \(90^\circ,126^\circ,90^\circ,54^\circ\).
Насока: Една част от дъгите е \(36^\circ\).
Външният ъгъл при \(B\) на вписан \(ABCD\) е \(125^\circ\). Намери вътрешния ъгъл при \(D\).
Отговор и насока
Отговор: \(125^\circ\).
Насока: Външният ъгъл е равен на срещуположния вътрешен.
Намери радиуса на описаната окръжност около правоъгълник със страни \(10\) cm и \(24\) cm.
Отговор и насока
Отговор: \(13\) cm.
Насока: Намери диагонала по Питагоровата теорема.
Квадрат със страна \(6\sqrt2\) cm е вписан в окръжност. Намери радиуса ѝ.
Отговор и насока
Отговор: \(6\) cm.
Насока: Квадратът на диагонала е сборът на квадратите на две страни.
Вписан трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), има \(\angle A=67^\circ\). Намери останалите му ъгли.
Отговор и насока
Отговор: \(\angle B=67^\circ\), \(\angle C=\angle D=113^\circ\).
Насока: Трапецът е равнобедрен.
Вписан трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), има \(\angle A:\angle C=2:7\). Намери ъглите.
Отговор и насока
Отговор: При \(A,B\): \(40^\circ\); при \(C,D\): \(140^\circ\).
Насока: Девет части са \(180^\circ\).
Диагоналът \(AC\) е ъглополовяща при \(A\) на вписан \(ABCD\), а \(BC=7\) cm. Намери \(CD\).
Отговор и насока
Отговор: \(7\) cm.
Насока: Равните вписани ъгли дават равни хорди.
Диагоналът на правоъгълник е \(12\) cm. Намери радиуса на описаната му окръжност.
Отговор и насока
Отговор: \(6\) cm.
Насока: Диагоналът е диаметър.
В остроъгълен \(\triangle ABC\) височините от \(B,C\) имат пети \(E\in AC,F\in AB\). Докажи, че \(B,C,E,F\) лежат на една окръжност.
Отговор и насока
Отговор: Това е окръжността с диаметър \(BC\).
Насока: Ъглите \(BEC\) и \(BFC\) са прави.
Вписан \(ABCD\) има \(\angle A=2x+10^\circ\), \(\angle C=3x-5^\circ\). Намери \(x\) и двата ъгъла.
Отговор и насока
Отговор: \(x=35^\circ\); ъглите са \(80^\circ\) и \(100^\circ\).
Насока: Събери изразите за срещуположните ъгли.
Вписан \(ABCD\) има \(\angle B=4x\), \(\angle D=5x+9^\circ\). Намери \(x\), \(\angle B,\angle D\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=19^\circ\), \(\angle B=76^\circ\), \(\angle D=104^\circ\).
Насока: Реши \(4x+5x+9^\circ=180^\circ\).
Диагоналите \(AC,BD\) на вписан \(ABCD\) се пресичат в \(E\). Последователните дъги \(AB\) и \(CD\) са \(100^\circ\) и \(80^\circ\). Намери \(\angle AEB\).
Отговор и насока
Отговор: \(90^\circ\).
Насока: Използвай полусбора на двете дъги.
Точките \(C,D\) са от една страна на правата \(AB\), четирите точки са различни и \(\angle ACB=\angle ADB=72^\circ\). Лежат ли те на една окръжност?
Отговор и насока
Отговор: Да.
Насока: Приложи признака с равните ъгли над обща отсечка.
Правоъгълник е вписан в окръжност с радиус \(10\) cm и има страна \(12\) cm. Намери другата страна.
Отговор и насока
Отговор: \(16\) cm.
Насока: Хипотенузата на получения правоъгълен триъгълник е \(20\) cm.
Последователните дъги \(AB,BC,CD\) са равни, а дъгата \(DA\) е \(150^\circ\). Намери ъглите на \(ABCD\).
Отговор и насока
Отговор: \(70^\circ,110^\circ,110^\circ,70^\circ\).
Насока: Всяка от трите равни дъги е \(70^\circ\).
Вписан \(ABCD\) има диаметър \(AC\) и \(\angle BCA=28^\circ\). Намери \(\angle ABC\), \(\angle ADC\) и \(\angle BAC\).
Отговор и насока
Отговор: \(90^\circ,90^\circ,62^\circ\).
Насока: Първите два ъгъла съответстват на полуокръжност.
Вписан трапец с голяма основа \(20\) cm има периметър \(50\) cm. Диагоналът разполовява ъгъла при единия край на голямата основа. Намери другата основа, бедрата и височината.
Отговор и насока
Отговор: Малка основа и бедра: по \(10\) cm; височина \(5\sqrt3\) cm.
Насока: Докажи равенството на малката основа и бедрото; после спусни височина.
В окръжност с радиус \(9\) cm е вписан трапец, чиято голяма основа е диаметър, а малката е \(6\) cm. Намери височината и бедрата.
Отговор и насока
Отговор: \(h=6\sqrt2\) cm; бедрата са по \(6\sqrt3\) cm.
Насока: Разстоянието от центъра до малката основа е \(\sqrt{9^2-3^2}\), а проекцията на бедрото върху голямата основа е \(6\) cm.
Вписан \(ABCD\) има \(AB=AD=9\) cm и \(BC=CD=12\) cm. Намери радиуса и \(BD\).
Отговор и насока
Отговор: \(R=7{,}5\) cm, \(BD=\frac{72}{5}\) cm.
Насока: Докажи, че \(AC\) е диаметър и е перпендикулярен на \(BD\). Изрази лицето по два начина.
Трапец е вписан в окръжност с радиус \(10\) cm и има основи \(16\) cm и \(12\) cm. Намери всички възможни височини и бедра.
Отговор и насока
Отговор: \(h=2\) cm и бедра \(2\sqrt2\) cm; или \(h=14\) cm и бедра \(10\sqrt2\) cm.
Насока: Разстоянията на основите до центъра са \(6\) cm и \(8\) cm. Разгледай сбора и разликата им.
В \(\triangle ABC\) с \(\angle A=48^\circ\) ъглополовящите \(AM\), \(M\in BC\), и \(BN\), \(N\in AC\), се пресичат в \(I\). Четириъгълникът \(CMIN\) е вписан. Намери ъглите на \(ABC\) и \(\angle MIN\).
Отговор и насока
Отговор: \(\angle A=48^\circ\), \(\angle B=72^\circ\), \(\angle C=60^\circ\); \(\angle MIN=120^\circ\).
Насока: Както в решена задача 23 получи \(\angle MIN=90^\circ+\angle C/2\), а после използвай вписването.
В остроъгълен \(\triangle ABC\) с ъгли при \(A,B,C\) съответно \(50^\circ,60^\circ,70^\circ\) петите на височините от \(A,B,C\) са съответно \(D,E,F\). Намери ъглите на \(\triangle DEF\).
Отговор и насока
Отговор: При \(D,E,F\): \(80^\circ,60^\circ,40^\circ\).
Насока: Четворките \(A,B,D,E\), \(A,C,D,F\) и \(B,C,E,F\) са на окръжности с диаметри съответно \(AB,AC,BC\). От тях получи \(\angle EDF=180^\circ-2\angle A\), и аналогично за другите два ъгъла.
Онлайн тест
Четириъгълник, вписан в окръжност
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Върни се към подходящото правило или продължи към свързана тема.
Източници и допълнително четене
- 1. З. Паскалева, М. Алашка, Р. Алашка. Книга за ученика. Математика за 8. клас. Архимед 2, 2017. Глава 8.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар