Графично решаване на уравнения – задачи и тест | 9. клас
Графично решаване на уравнения
Теория и основни методи
1. Число корен и точка от графиката
Уравнението \(f(x)=0\) пита за онези допустими числа \(x\), при които стойността на функцията е нула. На графиката това са точките върху абсцисната ос, защото всяка точка от \(Ox\) има ордината \(0\).
Например от общите точки \((-1;0)\) и \((3;0)\) получаваме корените \(-1\) и \(3\). Ако графиката не достига \(Ox\), уравнението няма реални корени. Ако се допира до оста, без да я пресича от едната страна в другата, общата точка пак дава корен.
За преговор: Квадратна функция. Графика и екстремни стойности — 9. клас.
2. Равенство на две функции и общо дефиниционно множество
При \(f(x)=g(x)\) търсим едновременно една и съща абсциса и една и съща ордината на двете графики. Затова построяваме графиките в една координатна система и намираме общите им точки.
От обща точка \(P(2;5)\) записваме \(x=2\) като решение на уравнението. Ако задачата иска самата точка, добавяме \(y=5\). Накрая заместваме абсцисата и в двете формули.
За преговор: Функция. Дефиниционно множество и начини на задаване — 9. клас; Линейна функция и нейната графика — 9. клас.
3. Работен ред при графично решаване
1. Запиши общото дефиниционно множество. 2. Избери удобни функции за двете страни. За \(f(x)=0\) втората графика е \(y=0\), тоест \(Ox\). 3. Построй достатъчно характерни точки и отбележи ограниченията. 4. Открий всички общи точки в разглежданата област. 5. Прочети абсцисите им и провери аналитично, когато формулите позволяват точен отговор.
Двете страни могат първо да се преобразуват, ако преобразуването пази допустимите стойности. Например \(x^2=x+6\) може да се представи и чрез пресичането на \(y=x^2\) с \(y=x+6\), и чрез нулите на \(y=x^2-x-6\). Абсцисите са едни и същи; ординатите на показаните точки обикновено са различни.
4. Две прави: една, нито една или безброй общи точки
За линейните функции \(f(x)=ax+b\) и \(g(x)=cx+d\) равенството води до \((a-c)x=d-b\). Ако \(a\ne c\), има точно едно решение \(x=(d-b)/(a-c)\): правите се пресичат.
Ако \(a=c\), но \(b\ne d\), получаваме невярно числово равенство и правите са успоредни. Ако \(a=c\) и \(b=d\), двете формули задават една и съща права и всяко число от общата дефиниционна област е решение.
Тези изводи включват хоризонтални прави: при \(a=0\) функцията е константна. Ако областите са ограничени, разглеждаме само съответните отсечки или лъчи; пресечната точка на целите прави може да се окаже извън тях.
За преговор: Линейна функция и нейната графика — 9. клас.
5. Права и парабола; две параболи
При равенство между линейна и квадратна функция пренасяме всичко в едната страна. Полученото квадратно уравнение има нула, едно или две реални решения според дискриминантата. Графично това означава нула, една или две общи точки.
Например \(x^2=4x-4\) дава \((x-2)^2=0\). Единствената абсциса е \(2\), а общата точка е \((2;4)\). Правата се допира до параболата в тази точка.
При две квадратни функции първо изваждаме изразите. Ако коефициентите пред \(x^2\) са равни, квадратните членове се унищожават и може да остане линейно уравнение, противоречие или тъждество. Затова не обявяваме автоматично „две решения“, щом виждаме две параболи.
За преговор: Квадратна функция. Графика и екстремни стойности — 9. клас.
6. Изключени точки и съкратени изрази
Съкращаването не връща вече изключена стойност. За \(f(x)=(x^2-1)/(x-1)\) имаме \(D_f=\mathbb R\setminus\{1\}\) и \(f(x)=x+1\) само при \(x\ne1\). Следователно графиката е права с една липсваща точка.
Уравнението \((x^2-1)/(x-1)=2\) формално води до \(x+1=2\), тоест \(x=1\). Това число е изключено и първоначалното уравнение няма решение. Празното кръгче е съществена част от графиката.
За преговор: Функция. Дефиниционно множество и начини на задаване — 9. клас.
7. Модул и функции, зададени по части
За графика с модул използваме определението: \(|u|=u\) при \(u\ge0\) и \(|u|=-u\) при \(u<0\). Точката на смяна се намира от \(u=0\). Така всяка част има своя формула и своя област.
При \(|x-2|=x\) отделяме \(x\ge2\) и \(x<2\). В първия случай получаваме \(x-2=x\), което е невъзможно. Във втория получаваме \(2-x=x\), откъдето \(x=1\); то отговаря на \(x<2\). Графиката потвърждава единственото пресичане.
При функция, зададена по части, решаваме равенството във всяка част и запазваме само числата от съответния интервал. Граничните точки се проверяват в онази формула, към която принадлежат. Ако една част е константна и съвпада с търсеното ниво, целият ѝ интервал може да дава решения.
За преговор: Функции, зададени по части. Графики с модул — 9. клас.
8. От равенство към сравняване на графики
Неравенството \(f(x)>g(x)\) означава, че при дадената абсциса точката от графиката на \(f\) е по-високо от точката от графиката на \(g\). При \(f(x)<g(x)\) е по-ниско. Първо намираме абсцисите на равенството и ограниченията на областта, после сравняваме между тях.
При строг знак общите точки не се включват. При \(\ge\) или \(\le\) те се включват, ако са допустими. За \(f(x)=0\) сравняваме с \(Ox\): над оста стойностите са положителни, под нея — отрицателни.
На чертежа \(x^2\le x+2\) се изпълнява точно за \(x\in[-1;2]\). Вътре параболата е под правата, а в краищата двете стойности са равни. Това е прочит на графики; общите алгебрични методи за неравенства се изучават отделно.
9. Параметър като хоризонтално ниво
В уравнението \(f(x)=m\) параметърът \(m\) определя хоризонталната права \(y=m\). Движим нивото нагоре и надолу и броим общите точки с графиката.
Ако \(f(x)=(x-2)^2-1\), върхът е \((2;-1)\). Под него няма точки, на неговото ниво има една, а над него има две. Алгебрично \((x-2)^2=m+1\) изразява същите три случая.
При ограничена област не е достатъчно да знаем върха. За \(x\in(1;3]\) графиката на \(x^2\) приема точно стойностите \((1;9]\). Долната граница \(1\) не се достига, горната \(9\) се достига. Тук всяко ниво от \((1;9]\) има точно една обща точка.
За преговор: Квадратна функция. Графика и екстремни стойности — 9. клас.
10. Точен резултат и приближено отчитане
Когато пресичането не е върху възел на мрежата, от чертежа обикновено получаваме приближение. Например за \(x^2=2\) точните корени са \(\pm\sqrt2\), а до стотни — \(\pm1{,}41\). Записваме \(\approx\), защото \(1{,}41^2\) не е точно \(2\).
Мащабът и дебелината на линията ограничават точността на отчитането. Ако е нужен точен корен и уравнението може да се реши алгебрично, използваме чертежа за ориентация, а преобразуванията — за точната стойност. При няколко възможни пресичания проверяваме всяко от тях.
11. Лица на многоъгълници, ограничени от графики
Когато границите са прави и координатни оси, първо намираме всички върхове чрез пресичане. После определяме фигурата и използваме познати формули за лице. Не бива да смесваме координатата на точка с дължината на отсечка: дължината е неотрицателна разлика.
Например правата \(y=-2x+6\) определя с осите правоъгълен триъгълник с катети \(3\) и \(6\). Лицето е \(3\cdot6/2=9\) квадратни единици. При пресичане с още една хоризонтална права може да се получи трапец, за който намираме двете основи и височината.
В този урок пресмятаме лица на триъгълници и трапеци. Област с извита граница не се заменя с триъгълник само защото рисунката изглежда подобна.
Моделът зад задачата
Две зависимости често трябва да се сравнят, преди да изберем действие. Например две услуги имат цени \(C_1(x)=2x+1\) и \(C_2(x)=x+5\) условни парични единици за една и съща величина \(x\ge0\). Равенството \(C_1(x)=C_2(x)\) дава \(x=4\) и цена \(9\). По-високата графика показва по-голямата цена; отляво на пресичането първата услуга е по-евтина, а отдясно — втората.
Графичният модел помага да видим смяната, а проверката във формулите установява точния момент. Преди сравнение величините трябва да са в еднакви единици и да описват еднакви условия. Ако услугата се предлага само за цели бройки, оставяме от графично намерения отговор само допустимите цели стойности.
25 решени задачи
Проследи избора на модел и обосновката на всяка стъпка. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1Реши графично уравнението \(3x-6=0\) и посочи общата точка на графиката с \(Ox\).
1. Разглеждаме правата \(y=3x-6\). За построяването ѝ са достатъчни точките \((0;-6)\) и \((2;0)\).
2. Търсим ордината нула: \(3x-6=0\), откъдето \(x=2\). Проверяваме: \(3\cdot2-6=0\).
Отговор: Коренът е \(x=2\); общата точка е \((2;0)\).
За преговор: Линейна функция и нейната графика — 9. клас.
2Реши графично \(x^2-2x-3=0\).
1. Преобразуваме \(x^2-2x-3=(x-1)^2-4\). Върхът е \((1;-4)\), а клоните са нагоре.
2. Пресичанията с \(Ox\) се намират и от \((x-3)(x+1)=0\): абсцисите са \(-1\) и \(3\).
3. И при двете числа стойността на израза е нула. Чертежът има точно две общи точки с оста.
Отговор: \(x=-1\) или \(x=3\).
За преговор: Квадратна функция. Графика и екстремни стойности — 9. клас.
3Колко реални решения има \((x+1)^2=0\)? Дай графично обяснение.
1. Функцията \(y=(x+1)^2\) има връх \((-1;0)\) и неотрицателни стойности.
2. Графиката има единствена обща точка с \(Ox\), точно във върха. От квадрат, равен на нула, следва \(x+1=0\).
Отговор: Едно реално решение: \(x=-1\).
4Реши в реални числа \(x^2+2=0\) и обясни защо не се вижда пресичане с \(Ox\).
1. За всяко реално \(x\) е вярно \(x^2\ge0\), затова \(x^2+2\ge2\).
2. Най-ниската точка на параболата е \((0;2)\), над \(Ox\). Няма точка с ордината нула.
Отговор: Няма реални решения.
5Намери пресечната точка на \(y=2x+1\) и \(y=-x+7\), а след това реши \(2x+1=-x+7\).
1. При общата точка ординатите са равни: \(2x+1=-x+7\). Получаваме \(3x=6\), следователно \(x=2\).
2. Заместваме: \(y=2\cdot2+1=5\), а другата формула също дава \(-2+7=5\).
Отговор: Пресечната точка е \(P(2;5)\); решението на уравнението е \(x=2\).
6Има ли решение \(2x-1=2x+3\)? Обясни чрез графиките.
1. Двете прави имат еднакъв ъглов коефициент \(2\), но различни свободни членове. Те са различни успоредни прави.
2. След изваждане на \(2x\) от двете страни остава \(-1=3\), което е невярно.
Отговор: Няма решение.
7Реши \(\dfrac{x+2}{2}=\dfrac{x}{2}+1\) и обясни броя общи точки.
1. Лявата страна е \(x/2+1\), така че двете функции са еднакви за всяко реално \(x\).
2. Уравнението се превръща в тъждество. Двете графики съвпадат и всяка тяхна точка е обща.
Отговор: \(x\in\mathbb R\); безброй решения.
8Реши графично \(x^2=x+6\) и намери координатите на общите точки.
1. Построяваме параболата \(y=x^2\) и правата \(y=x+6\).
2. За точните абсциси решаваме \(x^2-x-6=0\), тоест \((x-3)(x+2)=0\). Получаваме \(x=-2\) и \(x=3\).
3. При \(x=-2\) ординатата е \(4\); при \(x=3\) е \(9\). И двете формули дават същите стойности.
Отговор: Корени \(-2,3\); общи точки \((-2;4)\) и \((3;9)\).
9Без да строиш подробно, намери общите точки на \(y=x^2-4x+5\) и \(y=x^2+2x-1\).
1. Приравняваме ординатите: \(x^2-4x+5=x^2+2x-1\). Квадратните членове се унищожават.
2. Остава \(6=6x\), така че \(x=1\). При него и двете формули дават \(y=2\).
3. Линейното уравнение има единствено решение, следователно няма друга обща точка.
Отговор: Единствената обща точка е \((1;2)\).
10Реши \(x^2=4x-4\). Как е разположена правата спрямо параболата?
1. Пренасяме: \(x^2-4x+4=0\), тоест \((x-2)^2=0\).
2. Единственото решение е \(x=2\). Ординатата е \(y=4\). Правата \(y=4x-4\) има една обща точка с параболата и се допира до нея.
Отговор: \(x=2\); обща точка \((2;4)\), в която има допиране.
11Имат ли обща точка \(y=x^2-2x+2\) и \(y=2x-3\)?
1. Разликата на функционалните стойности е \(x^2-4x+5=(x-2)^2+1\).
2. Тя е положителна за всяко реално \(x\). Параболата е навсякъде над правата и равенство е невъзможно.
Отговор: Нямат обща точка.
12Реши графично \(|x|=3\).
1. Графиката \(y=|x|\) е съставена от лъчите \(y=-x\) за \(x\le0\) и \(y=x\) за \(x\ge0\).
2. Хоризонталната права \(y=3\) среща двата лъча при \(x=-3\) и \(x=3\). Проверката дава \(|-3|=|3|=3\).
Отговор: \(x=-3\) или \(x=3\).
За преговор: Функции, зададени по части. Графики с модул — 9. клас.
13Реши \(|x-2|=x\), като провериш допустимостта във всяка част.
1. При \(x\ge2\) модулът е \(x-2\), така че равенството би изисквало \(-2=0\). В тази част няма решение.
2. При \(x<2\) модулът е \(2-x\). Получаваме \(2-x=x\), откъдето \(x=1\).
3. Числото \(1\) е в разглежданата част и \(|1-2|=1\), така че го запазваме.
Отговор: \(x=1\).
14Реши \(-|x+1|=x-2\).
1. Точката на смяна е \(x=-1\). При \(x<-1\) имаме \(-|x+1|=x+1\); равенството \(x+1=x-2\) е невъзможно.
2. При \(x\ge-1\) имаме \(-|x+1|=-x-1\). От \(-x-1=x-2\) следва \(x=1/2\).
3. Проверяваме \(-|1/2+1|=-3/2\) и \(1/2-2=-3/2\). Числото е допустимо за втората част.
Отговор: \(x=\dfrac12\).
15Реши \(\dfrac{x^2-1}{x-1}=2\). Защо чертеж на цяла права би подвел?
1. Знаменателят изисква \(x\ne1\). При тези стойности дробта е \(x+1\).
2. След съкращаването получаваме \(x+1=2\), тоест \(x=1\), но това число не е допустимо.
3. Единственото пресичане на целите прави би било \((1;2)\). Точно тази точка липсва от графиката на дробната функция.
Отговор: Няма решение.
За преговор: Функция. Дефиниционно множество и начини на задаване — 9. клас.
16Функцията е \(f(x)=x+2\) за \(x\le0\) и \(f(x)=2-x\) за \(x>0\). Реши \(f(x)=1\).
1. В първата част \(x+2=1\) дава \(x=-1\), което удовлетворява \(x\le0\).
2. Във втората част \(2-x=1\) дава \(x=1\), което удовлетворява \(x>0\).
3. Точката \(x=0\) се проверява само в първата формула: \(f(0)=2\), така че не добавя решение.
Отговор: \(x=-1\) или \(x=1\).
За преговор: Функции, зададени по части. Графики с модул — 9. клас.
17Представи графично \(x^2=2\). Запиши точните корени и приближенията им до стотни.
1. Параболата \(y=x^2\) е симетрична спрямо \(Oy\), а хоризонталната права \(y=2\) я среща в две точки.
2. Точните абсциси са \(-\sqrt2\) и \(\sqrt2\). Понеже \(\sqrt2\approx1{,}4142\), до стотни получаваме \(-1{,}41\) и \(1{,}41\).
3. Различаваме точен запис с радикал от приближено отчитане. Използваме \(\approx\) за десетичните стойности.
Отговор: \(x=\pm\sqrt2\), приблизително \(-1{,}41\) и \(1{,}41\).
18По графиките на \(f(x)=x^2\) и \(g(x)=x+2\) намери кога \(f(x)\le g(x)\).
1. Равенството \(x^2=x+2\) дава \((x-2)(x+1)=0\), тоест гранични абсциси \(-1\) и \(2\).
2. Между пресичанията параболата е под правата. Например при \(x=0\) имаме \(0<2\); извън тях параболата е над правата.
3. В краищата има равенство и знакът \(\le\) позволява да ги включим.
Отговор: \(x\in[-1;2]\).
19Кога графиката на \(f(x)=3-x\) е над графиката на \(g(x)=x-1\)?
1. Границата е общата точка: \(3-x=x-1\), откъдето \(x=2\), \(y=1\).
2. Да е над означава \(3-x>x-1\). Получаваме \(4>2x\), тоест \(x<2\). В общата точка няма строг знак.
Отговор: За \(x<2\).
20Намери лицето на триъгълника, ограничен от \(y=-2x+6\) и координатните оси.
1. С \(Ox\): \(0=-2x+6\), така че \(A(3;0)\). С \(Oy\): при \(x=0\) получаваме \(B(0;6)\).
2. Триъгълникът \(OAB\) е правоъгълен с катети \(OA=3\) и \(OB=6\).
3. Лицето е \(S=OA\cdot OB/2=3\cdot6/2=9\).
Отговор: \(9\) квадратни единици.
21★ Повишена трудностЗа кои реални \(m\) уравнението \(x^2-4x+3=m\) има нула, едно или две реални решения?
1. Отделяме точен квадрат: \(x^2-4x+3=(x-2)^2-1\). Върхът на графиката е \((2;-1)\), а клоните са нагоре.
2. Уравнението е \((x-2)^2=m+1\). При \(m<-1\) дясната страна е отрицателна и решения няма.
3. При \(m=-1\) получаваме \(x=2\). При \(m>-1\) имаме две различни стойности \(x=2\pm\sqrt{m+1}\).
Отговор: Нула решения при \(m<-1\); едно при \(m=-1\); две при \(m>-1\).
22★ Повишена трудностРазглеждаме \(x^2=m\) само за \(x\in(1;3]\). За кои \(m\) има решение и колко са решенията?
1. В зададената област \(x\) е положително и \(x^2\) е строго растящо. Стойността \(1\) не се достига, защото \(x=1\) е изключено; стойността \(9\) се достига при \(x=3\).
2. Следователно множеството от стойности е \((1;9]\). Всяко ниво от този интервал среща графиката точно веднъж.
3. Решението е \(x=\sqrt m\) при \(1<m\le9\). Отрицателният корен не е от зададеното дефиниционно множество.
Отговор: Точно едно решение при \(1<m\le9\); нито едно при останалите \(m\).
23★ Повишена трудностНека \(f(x)=|x|\) за \(x<1\) и \(f(x)=2\) за \(x\ge1\). Определи броя на решенията на \(f(x)=k\) за всички реални \(k\).
1. Първата част съдържа лявото рамо на \(|x|\) за всички \(x<0\), точката \((0;0)\) и дясното рамо само за \(0<x<1\). Втората част е хоризонтален лъч на ниво \(2\), включително \(x=1\).
2. При \(k<0\) няма решение, при \(k=0\) има само \(x=0\). За \(0<k<1\) и двете стойности \(-k,k\) са под \(1\), така че решенията са две.
3. За \(k\ge1\) положителната стойност \(x=k\) вече не принадлежи на първата част. От нея остава само \(x=-k\).
4. Ако \(k=2\), целият лъч \(x\ge1\) също е решение. При \(k\ge1\), \(k\ne2\), този лъч не дава нищо и остава единственото \(x=-k\).
Отговор: Брой: \(0\) при \(k<0\); \(1\) при \(k=0\); \(2\) при \(0<k<1\); безброй при \(k=2\); \(1\) при \(k\ge1,\ k\ne2\).
За преговор: Функции, зададени по части. Графики с модул — 9. клас.
24★ Повишена трудностЗа коя стойност на \(a\) графиките на \(y=ax+1\), \(y=2x-3\) и \(y=-x+6\) имат обща точка?
1. Първо пресичаме двете прави без параметър: \(2x-3=-x+6\). Оттук \(x=3\) и \(y=3\).
2. За да лежи \((3;3)\) и на първата права, трябва \(3=3a+1\), тоест \(a=2/3\).
3. Проверяваме трите стойности при \(x=3\): \((2/3)\cdot3+1=3\), \(2\cdot3-3=3\), \(-3+6=3\). Двете фиксирани прави имат само тази обща точка, така че друга стойност на параметъра не е възможна.
Отговор: \(a=\dfrac23\); общата точка е \((3;3)\).
25★ Повишена трудностПравите \(y=x+2\), \(y=-x+4\) и \(Ox\) ограждат триъгълник. Права \(y=h\), където \(0<h<3\), изрязва между себе си и \(Ox\) трапец. Намери \(h\), ако лицето на трапеца е \(5\) квадратни единици.
1. Пресичанията с \(Ox\) са \((-2;0)\) и \((4;0)\), така че долната основа има дължина \(6\). Двете наклонени прави се пресичат при \(x+2=-x+4\), тоест в \((1;3)\), което обяснява ограничението \(h<3\).
2. На ниво \(y=h\) лявата абсциса е \(h-2\), а дясната е \(4-h\). Горната основа има дължина \((4-h)-(h-2)=6-2h\).
3. Височината е \(h\), следователно \(S=((6+6-2h)/2)h=6h-h^2\). От \(6h-h^2=5\) получаваме \((h-1)(h-5)=0\).
4. Само \(h=1\) отговаря на \(0<h<3\). Тогава основите са \(6\) и \(4\), височината е \(1\), а лицето е \(5\).
Отговор: \(h=1\).
30 задачи за самостоятелна работа
Реши задачата, преди да отвориш отговора. Използвай насоката при затруднение. Задачи 26–30 са с повишена трудност.
Реши графично \(2x-8=0\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=4\).
Насока: Построй \(y=2x-8\) чрез \((0;-8)\) и \((4;0)\); търси абсцисата на пресичане с \(Ox\).
Намери корена на \(-3x+9=0\) и съответната точка от \(Ox\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=3\); точка \((3;0)\).
Насока: В точката от \(Ox\) ординатата е нула, затова реши \(-3x+9=0\).
Представи графично и реши \(x^2-x-6=0\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-2\) или \(x=3\).
Насока: Разложи \(x^2-x-6=(x-3)(x+2)\); върхът е \((1/2;-25/4)\), а клоните са нагоре.
Колко различни реални корена има \(x^2+4x+4=0\)? Какво означава това за параболата?
Отговор и насока
Отговор: Един: \(x=-2\); параболата се допира до \(Ox\) в \((-2;0)\).
Насока: Използвай \(x^2+4x+4=(x+2)^2\).
Обясни графично защо \((x-3)^2+1=0\) няма реално решение.
Отговор и насока
Отговор: Върхът е \((3;1)\) и цялата парабола е над \(Ox\).
Насока: Квадратът е неотрицателен, затова лявата страна е поне \(1\).
Намери общата точка на \(y=4x-1\) и \(y=x+5\).
Отговор и насока
Отговор: \((2;7)\).
Насока: Приравни ординатите: \(4x-1=x+5\), а после намери \(y\).
Реши \(3x+2=3x-4\) и опиши взаимното положение на графиките.
Отговор и насока
Отговор: Няма решение; правите са различни и успоредни.
Насока: Извади \(3x\) от двете страни и провери полученото числово равенство.
Реши \(\dfrac{2x-6}{2}=x-3\).
Отговор и насока
Отговор: Всяко \(x\in\mathbb R\).
Насока: Опрости лявата страна. Двете формули задават една и съща права.
Реши \(x^2=2x+3\) и намери двете общи точки.
Отговор и насока
Отговор: Корени \(-1,3\); точки \((-1;1)\) и \((3;9)\).
Насока: Реши \(x^2-2x-3=(x-3)(x+1)=0\), после замести в \(y=x^2\).
Намери общата точка на \(y=x^2-2x\) и \(y=x^2+4\).
Отговор и насока
Отговор: \((-2;8)\).
Насока: Квадратните членове се унищожават при приравняване.
Реши \((x-1)^2=-2x+1\). Колко общи точки има?
Отговор и насока
Отговор: Едно решение \(x=0\); обща точка \((0;1)\).
Насока: Разкрий квадрата: след съкращаване остава \(x^2=0\).
Имат ли обща точка \(y=x^2+1\) и \(y=-x\)?
Отговор и насока
Отговор: Не.
Насока: Разликата е \(x^2+x+1=(x+1/2)^2+3/4>0\).
Представи графично \(|x|=4\) и запиши решенията.
Отговор и насока
Отговор: \(x=-4\) или \(x=4\).
Насока: Хоризонталата \(y=4\) среща двете рамена на \(y=|x|\).
Реши \(|x-1|=2\) и посочи общите точки на двете графики.
Отговор и насока
Отговор: \(x=-1,3\); точки \((-1;2)\) и \((3;2)\).
Насока: От \(|x-1|=2\) следва \(x-1=2\) или \(x-1=-2\).
Реши \(|x|=2x+1\), като провериш частите \(x\ge0\) и \(x<0\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-\dfrac13\).
Насока: В първата част уравнението \(x=2x+1\) дава недопустимо \(-1\). Във втората използвай \(-x=2x+1\).
Реши \(\dfrac{x^2-4}{x-2}=4\).
Отговор и насока
Отговор: Няма решение.
Насока: Първо изключи \(x=2\). След съкращаване се получава \(x+2=4\), което води точно до изключеното число.
Дадена е \(f(x)=2x+1\) за \(x\le1\) и \(f(x)=4-x\) за \(x>1\). Реши \(f(x)=2\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=\dfrac12\) или \(x=2\).
Насока: Реши поотделно \(2x+1=2\) при \(x\le1\) и \(4-x=2\) при \(x>1\).
Реши \(x^2=3\) и запиши приближения до стотни.
Отговор и насока
Отговор: \(x=\pm\sqrt3\), приблизително \(-1{,}73\) и \(1{,}73\).
Насока: Използвай симетрията на параболата и \(\sqrt3\approx1{,}732\).
Кога графиката на \(y=x^2\) е под или върху правата \(y=4\)?
Отговор и насока
Отговор: \(x\in[-2;2]\).
Насока: Общите абсциси са \(-2,2\); между тях параболата е под хоризонталата. Включи краищата заради „или върху“.
За кои \(x\) графиката на \(y=x^2\) е над или върху графиката на \(y=x+2\)?
Отговор и насока
Отговор: \(x\in(-\infty;-1]\cup[2;+\infty)\).
Насока: Равенството е при \(-1\) и \(2\). Извън тях параболата е по-високо, а равенството се допуска.
Кога графиката на \(y=2x+1\) е строго под \(y=-x+4\)?
Отговор и насока
Отговор: \(x<1\).
Насока: Реши \(2x+1<-x+4\). Общата точка е граница и не се включва.
Намери лицето на триъгълника, ограничен от \(y=-3x+9\) и осите.
Отговор и насока
Отговор: \(\dfrac{27}{2}=13{,}5\) квадратни единици.
Насока: Пресечните точки с осите са \((3;0)\), \((0;9)\); използвай катетите \(3,9\).
Намери общата точка на \(y=x+1\) и \(y=3-x\) и разстоянието ѝ до \(Ox\).
Отговор и насока
Отговор: Обща точка \((1;2)\); разстояние \(2\) единици.
Насока: Приравни функциите. Разстоянието до \(Ox\) е абсолютната стойност на ординатата.
Колко общи точки имат \(y=-x^2+4x+1\) и \(y=5\)? Намери ги.
Отговор и насока
Отговор: Една: \((2;5)\).
Насока: Преобразувай параболата до \(y=5-(x-2)^2\). Нивото е точно през върха.
Права \(y=ax+b\) пресича \(Ox\) при \(x=-2\), а графиката на \(y=2x-1\) — при \(x=1\). Намери \(a,b\).
Отговор и насока
Отговор: \(a=\dfrac13\), \(b=\dfrac23\).
Насока: Дадената права минава през \((-2;0)\) и \((1;1)\). Замести тези координати и реши двете линейни равенства.
Определи броя реални решения на \(x^2+2x=m\) според \(m\).
Отговор и насока
Отговор: Нула при \(m<-1\); едно при \(m=-1\); две при \(m>-1\).
Насока: Отдели точен квадрат: \((x+1)^2=m+1\). Изследвай знака на \(m+1\).
Уравнението \(x^2=k\) се разглежда само за \(x\in[-2;1)\). Определи броя решения за всички реални \(k\).
Отговор и насока
Отговор: \(0\) при \(k<0\) или \(k>4\); \(1\) при \(k=0\); \(2\) при \(0<k<1\); \(1\) при \(1\le k\le4\).
Насока: При \(k>0\) провери поотделно \(-\sqrt k\) и \(\sqrt k\) в \([-2;1)\). Особено внимавай при \(k=1\) и \(k=4\).
За всички реални \(m\) определи броя решения на \(|x-1|=mx\).
Отговор и насока
Отговор: Едно при \(m<-1\); нула при \(-1\le m<0\); едно при \(m=0\); две при \(0<m<1\); едно при \(m\ge1\).
Насока: За \(x\ge1\) получаваш \(x=1/(1-m)\), допустимо само при \(0\le m<1\). За \(x<1\) получаваш \(x=1/(m+1)\), допустимо при \(m>0\) или \(m<-1\). Провери отделно \(m=1,-1\).
За кое \(a\) правите \(y=ax-2\), \(y=x+1\), \(y=-2x+7\) имат обща точка?
Отговор и насока
Отговор: \(a=\dfrac52\); обща точка \((2;3)\).
Насока: Намери пресичането на двете прави без параметър. После изискай неговите координати да удовлетворяват първата формула.
Правите \(y=2x+4\), \(y=-2x+8\) и \(Ox\) ограждат триъгълник с височина \(6\). За \(0<h<6\) правата \(y=h\) отделя трапец между себе си и \(Ox\). Намери \(h\), ако лицето му е \(10\).
Отговор и насока
Отговор: \(h=2\).
Насока: Долната основа е \(6\); на ниво \(h\) абсцисите са \(h/2-2\) и \(4-h/2\), така че горната основа е \(6-h\). Реши \(h(12-h)/2=10\) и приложи \(0<h<6\).
Онлайн тест
Графично решаване на уравнения
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Върни се към подходящото правило или продължи към свързана тема.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар