Функции, зададени по части. Графики с модул – задачи и тест | 9. клас
Функции, зададени по части. Графики с модул
Теория и основни методи
1. Една функция може да има няколко формули
При функцията всеки допустим аргумент има точно една стойност. Това не изисква една и съща формула да се използва навсякъде. Например магазин може да прилага една цена за първите бройки и друга цена след определен праг. За да пресметнем стойност, първо избираме реда, чието условие удовлетворява аргументът.
Записът \[f(x)=\begin{cases}2x+1,&x\leq1,\\4-x,&x>1\end{cases}\] задава една функция върху \(\mathbb R\). При \(x=1\) използваме първия ред: \(f(1)=3\). При \(x=2\) използваме втория: \(f(2)=2\).
Подставянето във всички формули и изборът на „по-удобния“ резултат не е допустим. Условието към реда определя правилото.
За преговор: Функция. Дефиниционно множество и начини на задаване — 9. клас.
2. Проверка на областите и граничните аргументи
Дефиниционното множество е обединението на областите на отделните части, след като отчетем и ограниченията на всяка формула. Търсим празнини, припокривания и недопустими стойности. Ако два реда важат за един аргумент и дават различни стойности, записът не задава функция.
Условията \(x<2\) и \(x>2\) оставят \(x=2\) извън областта. Условията \(x\leq2\) и \(x\geq2\) включват \(2\) два пъти: това е приемливо само ако двете стойности там съвпадат. Най-лесно се работи с части без общи аргументи, например \(x\leq2\) и \(x>2\).
Когато формула съдържа знаменател или квадратен корен, нейното собствено ограничение продължава да важи. Редът \(1/x\) при \(x\leq0\) допуска само \(x<0\).
3. Построяване на графика по части
Построй всяка формула само върху посочената за нея област. На включен краен аргумент отбележи плътна точка, а на изключен край — празна точка. Празната точка показва къде би достигнала съответната част; тя не принадлежи на тази част от графиката.
За горния пример частите достигат една и съща точка \((1;3)\). Тя е включена чрез първия ред. При скок, например \(f(x)=x\) за \(x<0\) и \(f(x)=x+2\) за \(x\geq0\), отбелязваме празната \((0;0)\) и плътната \((0;2)\). Не ги свързваме с вертикална отсечка: тя би добавила много стойности за \(x=0\).
За преговор: Линейна функция и нейната графика — 9. клас.
4. Как се чете такава графика
За \(f(a)\) търсим плътната точка на графиката над аргумента \(a\). За уравнението \(f(x)=b\) търсим всички общи точки с хоризонталната права \(y=b\) и записваме техните абсциси. За множеството от стойности отчитаме всички достигнати височини, без да добавяме стойност на изключена крайна точка.
Растенето и намаляването описват сравнението на стойностите при два аргумента от една и съща област. Разгледай всяка част, а при съединяване на съседни части провери и поведението около общия им край. Само знаците на двата наклона не са достатъчни за извод върху цялата област при скок.
5. Модулът като разстояние и като правило по случаи
Модулът на число е разстоянието му от нулата: \[|u|=\begin{cases}-u,&u<0,\\u,&u\geq0.\end{cases}\] Следователно \(|u|\geq0\), \(|-u|=|u|\), а \(|u|=0\) точно когато \(u=0\).
При \(|x-2|\) границата е \(x=2\), защото там изразът под модула сменя знака си. Получаваме \(|x-2|=2-x\) за \(x<2\) и \(|x-2|=x-2\) за \(x\geq2\). Модулът не прави аргумента положителен; той прави стойността на целия израз под него неотрицателна.
6. Основните графики y = |x| и y = a|x − h| + k
Графиката на \(y=|x|\) е съставена от лъч на \(y=-x\) за \(x<0\) и лъч на \(y=x\) за \(x\geq0\). Тя има най-ниска точка \((0;0)\) и е симетрична спрямо \(Oy\).
За \(y=a|x-h|+k\), \(a\ne0\), точката на пречупване е \((h;k)\), а оста на симетрия е \(x=h\). Ако \(a>0\), най-малката стойност е \(k\). Ако \(a<0\), най-голямата стойност е \(k\). Тези твърдения са за област \(\mathbb R\); ограничена област може да изключи аргумента \(h\).
При \(a>0\) функцията намалява до \(h\) и расте след \(h\); при \(a<0\) посоките се разменят. Например \(2|x-1|-1\) има най-малка стойност \(-1\) при \(x=1\).
7. Модул на линейна функция
За \(y=|ax+b|\), \(a\ne0\), първо намираме \(ax+b=0\), тоест \(x=-b/a\). После определяме знака на \(ax+b\) от двете страни и записваме две линейни части. Това работи и когато \(a<0\).
Друг начин е да построим \(y=ax+b\), да запазим частта над \(Ox\) и да отразим частта под \(Ox\) спрямо тази ос. За \(y=-|ax+b|\) полученият резултат се отразява още веднъж спрямо \(Ox\). Не отразяваме спрямо \(Oy\).
Например \(|2x-4|=2|x-2|\), но \(|2x-4|\ne2|x|-4\). Проверка с \(x=0\) дава съответно \(4\) и \(-4\).
8. Сбор от модул и линейна функция
Изразът \(x+|x-1|\) се разглежда по знака на \(x-1\): за \(x<1\) е равен на \(1\), а за \(x\geq1\) — на \(2x-1\). В този пример едната част е хоризонтална, въпреки че в първоначалния запис има \(x\) извън модула.
При два модула, например \(|x-1|+|x+2|\), границите са \(-2\) и \(1\). Подреждаме ги и разглеждаме трите интервала. Във всеки интервал определяме знака на всеки израз под модул. Тези задачи са надграждане; не е нужно да запомняш отделна формула за всяка възможна подредба.
9. Уравнения и ограничения при разглеждане по случаи
За \(|u|=c\): ако \(c<0\), няма решения; ако \(c=0\), решаваме \(u=0\); ако \(c>0\), решаваме \(u=c\) или \(u=-c\). Ако дясната страна зависи от \(x\), тя също трябва да е неотрицателна.
При уравнение с функция по части решаваме уравнението във всеки ред и запазваме само корените, които удовлетворяват условието на този ред. Например кандидат \(x=3\), получен от формула за \(x<1\), се отхвърля. Накрая проверяваме запазените кандидати в първоначалното правило.
10. Лица на многоъгълници и практически модели
Когато графиката е съставена от отсечки и огражда фигура с \(Ox\), разделяме фигурата на триъгълници и правоъгълници. Основите са разлики на абсциси, а височините са неотрицателни разстояния до оста. Част под \(Ox\) също има положително геометрично лице.
Практическият модел се задава с ясни единици и интервали. „Цена за целия пакет“ е различно от „цена за всяка единица след прага“. При тарифа с допълнителни единици натрупаната цена до прага трябва да остане във втората формула. Не приемаме, че две тарифи са равни в прага, ако условието не го осигурява.
11. Работен ред и най-чести грешки
- Запиши дефиниционното множество и подреди граничните аргументи.
- Определи точната формула за всеки интервал.
- Пресметни стойностите във включените краища и отбележи празните краища.
- Построй отделните части, без да добавяш съединителни отсечки при скок.
- Провери точка от вътрешността на всяка част и граничните аргументи.
Не смесвай \(f(x+2)\) с \(f(x)+2\). В първото променяме аргумента, включително условието към реда; във второто променяме получената стойност. За минимум или максимум провери дали съответният аргумент принадлежи на областта.
Моделът зад задачата
При заплащане според потребление една формула често не описва цялата тарифа. Ако първите 3 единици струват по 2 условни парични единици, а всяка следваща — по 1,5, общата цена е \(C(x)=2x\) за \(0\leq x\leq3\) и \(C(x)=6+1{,}5(x-3)\) за \(x>3\). Втората формула отчита вече натрупаните 6. Това е математически пример с измислена тарифа, а не актуална оферта на фирма.
25 решени задачи
Проследи избора на модел и обосновката на всяка стъпка. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1За \(f(x)=2x+1\) при \(x\leq1\) и \(f(x)=4-x\) при \(x>1\) намери \(f(-2),f(1),f(3)\).
1. Аргументите \(-2\) и \(1\) удовлетворяват първото условие. Получаваме \(2(-2)+1=-3\) и \(2\cdot1+1=3\).
2. За \(3>1\) използваме втория ред: \(4-3=1\).
Отговор: \(f(-2)=-3,\ f(1)=3,\ f(3)=1\).
2Задава ли функция записът \(y=x+1\) за \(x\leq2\) и \(y=2x\) за \(x\geq2\)?
1. Двата реда важат при \(x=2\). Първият дава \(3\), а вторият — \(4\).
2. Един и същ аргумент би имал две различни стойности, което нарушава определението за функция.
Отговор: Не. Трябва да се уточни кой ред важи при \(x=2\).
3Намери областта на \(f(x)=1/(x+1)\) при \(x<0\) и \(f(x)=\sqrt{x-2}\) при \(x\geq0\).
1. За първата част изискваме \(x<0\) и \(x\ne-1\).
2. За втората част изискваме \(x\geq0\) и \(x-2\geq0\), тоест \(x\geq2\). Обединяваме допустимите аргументи.
Отговор: \(D=(-\infty;-1)\cup(-1;0)\cup[2;+\infty)\).
4Построй \(f(x)=x\) за \(x<0\) и \(f(x)=x+2\) за \(x\geq0\). Принадлежи ли \((0;1)\) на графиката?
1. Първият лъч завършва с празна точка \((0;0)\). Вторият започва с плътна точка \((0;2)\).
2. Не свързваме двата края. Понеже \(f(0)=2\), точката \((0;1)\) не принадлежи на графиката.
Отговор: \((0;1)\) не принадлежи.
5Разкрий по случаи \(|3x-6|\).
1. Изразът \(3x-6\) е отрицателен за \(x<2\), а неотрицателен за \(x\geq2\).
2. В първия случай сменяме знака на целия израз, във втория го запазваме.
Отговор: \(|3x-6|=6-3x\) за \(x<2\) и \(3x-6\) за \(x\geq2\).
6За \(f(x)=|2-x|\) намери \(f(-1), f(2), f(5)\).
1. Подставяме в целия израз под модула: \(2-(-1)=3\), \(2-2=0\), \(2-5=-3\).
2. Модулите са съответно \(3,0,3\).
Отговор: \(3;\ 0;\ 3\).
7Построй \(y=|x+2|-1\) и намери пресечните точки с осите.
1. Точката на пречупване е \((-2;-1)\). Нулите удовлетворяват \(|x+2|=1\), откъдето \(x=-3\) или \(x=-1\).
2. При \(x=0\) получаваме \(y=1\). Двата лъча имат наклони \(-1\) и \(1\).
Отговор: С \(Ox\): \((-3;0),(-1;0)\); с \(Oy\): \((0;1)\).
8Намери най-голямата стойност и множеството от стойности на \(y=4-2|x-1|\), \(x\in\mathbb R\).
1. Понеже \(|x-1|\geq0\), имаме \(4-2|x-1|\leq4\). Равенство има при \(x=1\).
2. При отдалечаване от \(1\) модулът расте без ограничение, така че стойностите намаляват без ограничение.
Отговор: Най-голяма стойност \(4\) при \(x=1\); множество от стойности \((-\infty;4]\).
9Къде расте и къде намалява \(y=3|x+1|+2\)?
1. За \(x\leq-1\) формулата е \(-3x-1\) с отрицателен наклон. За \(x\geq-1\) е \(3x+5\) с положителен наклон.
2. Двата реда се срещат при \((-1;2)\). Върхът може да се включи във всеки от двата интервала на строга монотонност.
Отговор: Намалява върху \((-\infty;-1]\), расте върху \([-1;+\infty)\).
10Реши \(|2x+1|=5\).
1. Положителната дясна страна позволява два случая: \(2x+1=5\) или \(2x+1=-5\).
2. Получаваме \(x=2\) и \(x=-3\). И двата дават модул \(5\).
Отговор: \(x\in\{-3;2\}\).
11Реши \(-|x-4|=2\).
1. За всяко реално \(x\), \(-|x-4|\leq0\).
2. Лявата страна не може да се изравни с положителното число \(2\).
Отговор: Няма реални решения.
12Реши \(|x-1|=x+1\).
1. За \(x\geq1\) получаваме \(x-1=x+1\), което е невъзможно.
2. За \(x<1\) получаваме \(1-x=x+1\), откъдето \(x=0\). Той удовлетворява условието и първоначалното уравнение.
Отговор: \(x=0\).
13Запиши по части \(y=x+|x-2|\) и намери множеството от стойности.
1. За \(x<2\) модулът е \(2-x\), така че \(y=2\). За \(x\geq2\) е \(x-2\), така че \(y=2x-2\).
2. Първата част дава стойност \(2\). Втората дава всички стойности от \(2\) нагоре.
Отговор: \(y=2\) за \(x<2\), \(y=2x-2\) за \(x\geq2\); стойности \([2;+\infty)\).
14За \(f(x)=|x|\) сравни \(f(x+2)\) и \(f(x)+2\). Равни ли са за всяко \(x\)?
1. Двата израза са \(|x+2|\) и \(|x|+2\). В първия границата за разкриване е \(-2\), а във втория — \(0\).
2. При \(x=-2\) получаваме \(0\) и \(4\). Един контрапример е достатъчен, за да отхвърлим равенството за всички аргументи.
Отговор: Не са тъждествено равни.
15Построй \(f(x)=2-x\) за \(-1\leq x<2\). Намери областта и множеството от стойности.
1. Левият край е включен: \(f(-1)=3\). Десният край \(x=2\) е изключен и стойността \(0\) не се достига.
2. Между краищата функцията намалява и приема всяка стойност строго над \(0\) до \(3\) включително.
Отговор: \(D=[-1;2)\), множество от стойности \((0;3]\).
16Първите 4 часа работа на машина струват по 3 условни парични единици, а всеки следващ час — по 2. Запиши общата цена \(C(t)\) за \(t\geq0\), като допускаме и части от час.
1. До 4 часа общата цена е \(3t\). За първите 4 часа се натрупват \(12\).
2. След прага плащаме допълнително \(2(t-4)\), следователно \(C(t)=12+2(t-4)=2t+4\). При \(t=4\) двете формули съвпадат.
Отговор: \(C(t)=3t\) за \(0\leq t\leq4\) и \(C(t)=2t+4\) за \(t>4\).
17За \(f(x)=x+2\) при \(x<1\) и \(f(x)=5-x\) при \(x\geq1\) реши \(f(x)=3\).
1. Първият ред дава \(x=1\), но условието му е \(x<1\); този кандидат не е допустим.
2. Вторият ред дава \(x=2\), който удовлетворява \(x\geq1\). Проверката е \(f(2)=5-2=3\).
Отговор: Само \(x=2\).
18Намери лицето на фигурата между \(y=3-|x|\) и \(Ox\).
1. Нулите са \(x=-3\) и \(x=3\), а най-високата точка е \((0;3)\). Фигурата е триъгълник.
2. Основата е \(3-(-3)=6\), височината е \(3\). Затова \(S=6\cdot3/2=9\).
Отговор: \(9\) квадратни единици.
19Намери лицето между \(y=|x-1|-2\) и \(Ox\).
1. Нулите са \(-1\) и \(3\), а точката на пречупване е \((1;-2)\). Ограничената фигура е под оста.
2. Геометричната височина е \(2\), а основата е \(4\). Лицето е \(4\cdot2/2=4\), независимо че ординатите вътре са отрицателни.
Отговор: \(4\) квадратни единици.
20Определи \(a\), така че \(f(x)=x+2\) за \(x\leq1\) и \(f(x)=ax\) за \(x>1\) да има две части, чиито краища се срещат при \(x=1\).
1. Първата част включва точката \((1;3)\). Стойността на втората формула при граничния аргумент би била \(a\).
2. За да се срещат краищата, изискваме \(a=3\). Самата функция е еднозначно зададена и при други \(a\), но тогава има скок.
Отговор: \(a=3\).
21★ Повишена трудностЗапиши \(|x-1|+|x+2|\) по части и намери най-малката му стойност.
1. Границите са \(-2\) и \(1\). За \(x<-2\) и двата израза са отрицателни: сборът е \(-2x-1\).
2. За \(-2\leq x\leq1\) получаваме \((1-x)+(x+2)=3\). За \(x>1\) сборът е \(2x+1\).
3. Първата част е над \(3\), а третата също е над \(3\). Средната приема \(3\) във всяка своя точка.
Отговор: Части: \(-2x-1\), \(3\), \(2x+1\) в посочените области. Минимум \(3\) за \(x\in[-2;1]\).
22★ Повишена трудностРеши \(|x-2|+|x+1|=5\).
1. За \(x<-1\) сборът е \(1-2x\), така че \(1-2x=5\) дава \(x=-2\), допустим.
2. За \(-1\leq x\leq2\) сборът е \(3\), следователно там няма решение. За \(x>2\) сборът е \(2x-1\), откъдето \(x=3\), допустим.
3. И двата отговора се проверяват в първоначалното уравнение: сборовете са \(4+1\) и \(1+4\).
Отговор: \(x=-2\) или \(x=3\).
23★ Повишена трудностЗа кои реални \(m\) уравнението \(|x-1|=m(x-1)\) има: само едно решение; безброй решения?
1. Полагаме \(t=x-1\). При \(t=0\) равенството е вярно за всяко \(m\), така че \(x=1\) винаги е решение.
2. За \(t>0\) равенството става \(t=mt\), което е възможно точно при \(m=1\). Тогава всички \(t>0\) са решения.
3. За \(t<0\) става \(-t=mt\), тоест \(m=-1\). При друг \(m\) не остава ненулево \(t\).
Отговор: Само \(x=1\) за \(m\notin\{-1;1\}\). При \(m=1\): всички \(x\geq1\); при \(m=-1\): всички \(x\leq1\).
24★ Повишена трудностЗа \(f(x)=|x-2|\) реши \(f(f(x))=1\).
1. Нека \(t=f(x)=|x-2|\geq0\). Тогава \(f(t)=|t-2|=1\), откъдето \(t=1\) или \(t=3\); и двете стойности са неотрицателни.
2. От \(|x-2|=1\) следват \(x=1,3\). От \(|x-2|=3\) следват \(x=-1,5\).
3. За всеки кандидат вътрешната стойност е \(1\) или \(3\), а външната е \(1\).
Отговор: \(x\in\{-1;1;3;5\}\).
25★ Повишена трудностПострой \(y=2|x+1|-x\) и намери най-малката стойност върху \((-1;3]\).
1. За \(x<-1\) формулата е \(-3x-2\), а за \(x\geq-1\) е \(x+2\). Най-ниската точка на цялата графика е \((-1;1)\).
2. В дадената област остава само \(y=x+2\) при \(-1<x\leq3\). Стойностите са \((1;5]\).
3. Числото \(1\) не се достига, а за всяка достигната стойност има по-малка достигната стойност, получена от по-близък до \(-1\) аргумент.
Отговор: Върху \((-1;3]\) няма най-малка стойност; множеството от стойности е \((1;5]\).
30 задачи за самостоятелна работа
Реши задачата, преди да отвориш отговора. Използвай насоката при затруднение. Задачи 26–30 са с повишена трудност.
За \(f(x)=3x-1\) при \(x<2\) и \(f(x)=7-x\) при \(x\geq2\) намери \(f(0),f(2),f(4)\).
Отговор и насока
Отговор: \(-1;5;3\).
Насока: Избери реда отделно за всеки аргумент; границата принадлежи на втория ред.
Задава ли функция \(y=x\) за \(x\leq0\), \(y=-x\) за \(x\geq0\)?
Отговор и насока
Отговор: Да, това е \(y=-|x|\).
Насока: Припокриването е само при нулата; провери дали двата резултата там са еднакви.
Намери областта на \(f(x)=\sqrt{-x}\) за \(x<1\) и \(f(x)=1/(x-3)\) за \(x\geq1\).
Отговор и насока
Отговор: \(D=(-\infty;0]\cup[1;3)\cup(3;+\infty)\).
Насока: Съчетай условието за реда с ограничението на корена или знаменателя.
Запиши по части \(|4x+8|\).
Отговор и насока
Отговор: \(-4x-8\) за \(x<-2\), \(4x+8\) за \(x\geq-2\).
Насока: Намери нулата на израза под модула и знака му от двете страни.
Пресметни \(|3-2x|\) за \(x=-1;1{,}5;4\).
Отговор и насока
Отговор: \(5;0;5\).
Насока: Първо пресметни 3 − 2x, после вземи модула.
Намери точката на пречупване и множеството от стойности на \(y=|x-3|+2\).
Отговор и насока
Отговор: \((3;2)\); \([2;+\infty)\).
Насока: Най-малкият възможен модул е нула.
Намери най-голямата стойност на \(y=6-3|x+2|\).
Отговор и насока
Отговор: \(6\) при \(x=-2\).
Насока: Изваждаш неотрицателно число от 6.
Намери пресечните точки с осите за \(y=|x-4|-2\).
Отговор и насока
Отговор: С \(Ox\): \((2;0),(6;0)\); с \(Oy\): \((0;2)\).
Насока: За нулите модулът трябва да е 2; за Oy замести x = 0.
Посочи интервалите на растене и намаляване на \(y=-|x-3|+1\).
Отговор и насока
Отговор: Расте върху \((-\infty;3]\), намалява върху \([3;+\infty)\).
Насока: Разкрий модула и прочети двата наклона.
Реши \(|3x-2|=4\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-2/3\) или \(x=2\).
Насока: Разгледай 3x − 2 = 4 и 3x − 2 = −4.
Реши \(|x+5|=-1\).
Отговор и насока
Отговор: Няма реални решения.
Насока: Може ли модул да е отрицателен?
Реши \(|x+2|=0\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-2\).
Насока: Модулът е нула само когато изразът под него е нула.
Реши \(|x-3|=x+1\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=1\).
Насока: Раздели на x < 3 и x ≥ 3, после провери условието към получения корен.
Запиши по части \(y=x-|x+1|\).
Отговор и насока
Отговор: \(y=2x+1\) за \(x<-1\); \(y=-1\) за \(x\geq-1\).
Насока: Промяната на знака е при −1, а минусът пред модула се прилага към целия резултат.
За \(f(x)=|x|\) намери всички \(x\), за които \(f(x+1)=f(x)+1\).
Отговор и насока
Отговор: \(x\geq0\).
Насока: Разгледай x < −1, −1 ≤ x < 0 и x ≥ 0.
Намери множеството от стойности на \(y=x+1\) за \(-2<x\leq3\).
Отговор и насока
Отговор: \((-1;4]\).
Насока: Отчети различното включване на двата края.
За \(f(x)=2x\) при \(x<1\), \(f(x)=x+3\) при \(x\geq1\) реши \(f(x)=2\).
Отговор и насока
Отговор: Няма решения.
Насока: Единият кандидат е на изключения край, а другият не е в областта на своя ред.
За \(f(x)=x+1\) при \(x\leq0\), \(f(x)=2-x\) при \(x>0\) намери всички \(x\) с \(f(x)=1\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=0\) или \(x=1\).
Насока: Реши във всеки ред и запази допустимите кандидати.
Първите 5 единици потребление струват по 4, а всяка следваща — по 3 условни парични единици. Запиши общата цена \(C(x)\) за \(x\geq0\).
Отговор и насока
Отговор: \(4x\) за \(0\leq x\leq5\); \(3x+5\) за \(x>5\).
Насока: След прага прибави цената за допълнителното потребление към вече натрупаните 20.
Намери лицето между \(y=4-|x|\) и \(Ox\).
Отговор и насока
Отговор: \(16\) квадратни единици.
Насока: Фигурата е триъгълник с основа 8 и височина 4.
Намери лицето между \(y=2|x-1|-4\) и \(Ox\).
Отговор и насока
Отговор: \(8\) квадратни единици.
Насока: Намери двете нули и използвай разстоянието на точката на пречупване до оста.
Намери \(a\), така че частите \(y=2x+1\) за \(x\leq2\) и \(y=ax-1\) за \(x>2\) да се срещат при граничния аргумент.
Отговор и насока
Отговор: \(a=3\).
Насока: Сравни стойностите на двете формули при x = 2.
Функция е \(f(x)=x+1\) за \(x\leq2\) и \(f(x)=2x+1\) за \(x>2\). Запиши по части \(g(x)=f(x+1)\).
Отговор и насока
Отговор: \(g(x)=x+2\) за \(x\leq1\); \(g(x)=2x+3\) за \(x>1\).
Насока: Преобразувай и граничното условие x + 1 ≤ 2, не само формулите.
Растяща ли е върху \(\mathbb R\) функцията \(f(x)=x+4\) за \(x<0\) и \(f(x)=x\) за \(x\geq0\)?
Отговор и насока
Отговор: Не. Расте във всяка отделна част, но не върху цялото множество.
Насока: Сравни например \(f(-1)=3\) и \(f(0)=0\).
Намери най-малката и най-голямата стойност на \(y=|x-1|\) върху \([-2;3)\).
Отговор и насока
Отговор: Минимум \(0\) при \(x=1\); максимум \(3\) при \(x=-2\).
Насока: Точката на пречупване е включена; сравни и разстоянията на краищата до 1.
Запиши \(|x+3|+|x-2|\) по части и намери минимума.
Отговор и насока
Отговор: \(-2x-1\) за \(x<-3\); \(5\) за \(-3\leq x\leq2\); \(2x+1\) за \(x>2\). Минимум \(5\) върху \([-3;2]\).
Насока: Подреди нулите на двата израза и определи двата знака във всеки от трите интервала.
Реши \(|x+2|+|x-4|=8\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-3\) или \(x=5\).
Насока: В средния интервал сборът е 6; провери външните два интервала.
За кои \(c\) уравнението \(|x-1|+|x+2|=c\) има 0, безброй или точно 2 решения?
Отговор и насока
Отговор: 0 решения за \(c<3\); безброй за \(c=3\); точно 2 за \(c>3\).
Насока: Използвай трите линейни части и хоризонталната им най-ниска част.
Нека \(f(x)=|x-1|\). Реши \(f(f(x))=2\).
Отговор и насока
Отговор: \(x=-2\) или \(x=4\).
Насока: Положи t = |x − 1| ≥ 0; от |t − 1| = 2 запази само неотрицателното t.
Намери най-голямата стойност на \(y=x-2|x+1|\) върху \([-3;-1)\), или докажи, че такава няма.
Отговор и насока
Отговор: Няма най-голяма стойност; множеството от стойности е \([-7;-1)\).
Насока: В този интервал формулата е 3x + 2 и горният край не е включен.
Онлайн тест
Функции, зададени по части. Графики с модул
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Върни се към подходящото правило или продължи към свързана тема.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар