Централна симетрия – задачи и тест | 8. клас
Централна симетрия
Определения, свойства и доказателства
1. Как построяваме симетрична точка
В този урок използваме средни точки и успоредници, за да построяваме образи и да доказваме свойства на фигури. Отсечките имат различни краища, триъгълниците са неизродени, а радиусите на окръжностите са положителни, освен когато изрично обсъждаме изключение.
При централна симетрия с център \(O\) на всяка точка \(A\ne O\) съпоставяме точката \(A′\), за която \(O\) е среда на отсечката \(AA′\). На самата точка \(O\) съпоставяме отново \(O\). Пишем \(S_O(A)=A′\).
За да построиш \(A′\), прекарай правата \(AO\) и върху лъча, противоположен на \(OA\), отложи \(OA′=OA\). Условието за противоположните лъчи е съществено: само равенството на двете разстояния не определя образа.
Не построяваме „отсечка с два еднакви края“. По определение \(S_O(O)=O\). Това е единствената неподвижна точка: ако \(A\ne O\), образът ѝ е от другата страна на центъра.
2. Половин оборот и обратно преобразуване
Централната симетрия е завъртане на \(180^\circ\) около \(O\). Половин оборот по часовниковата стрелка и половин оборот в обратната посока дават един и същ образ.
При такова завъртане разстоянието до \(O\) се запазва, а лъчът \(OA\) преминава в противоположния лъч. Това са точно двете условия от определението. Обратно, ако \(O\) е среда на \(AA′\), лъчите \(OA\) и \(OA′\) образуват разгънат ъгъл.
Ако приложим \(S_O\) два пъти, всяка точка се връща на първоначалното си място. Следователно за всеки образ има точно един първообраз. Центърът може да е вътре във фигурата, върху нея или извън нея.
3. Какво се запазва
Централната симетрия запазва разстоянията, принадлежността на точка към права, отношението „между“ за колинеарни точки и големините на ъглите. Образът на отсечка е отсечка със същата дължина, а образът на триъгълник е еднакъв с него триъгълник. Запазват се още периметърът и лицето.
Нека \(A′=S_O(A)\) и \(B′=S_O(B)\). Ако \(O,A,B\) не са на една права, триъгълниците \(AOB\) и \(A′OB′\) са еднакви по две страни и ъгъла между тях: съответните страни са равни, а ъглите при \(O\) са връхни. Затова \(A′B′=AB\). Ако точките са на една права, дължината \(AB\) е сбор или разлика на \(OA\) и \(OB\); за образите получаваме същия сбор или същата разлика. Ако единият край е \(O\), равенството следва направо от определението.
Когато \(M\) е между \(A\) и \(B\), равенството \(AM+MB=AB\) преминава в \(A′M′+M′B′=A′B′\). Следователно \(M′\) е между \(A′\) и \(B′\). Така се запазват правите и отсечките. За ъглите използваме еднаквостта по три страни на триъгълници с върхове върху раменете. Еднаквите триъгълници имат равни лица; като разделим многоъгълник на триъгълници, получаваме същото и за неговото лице.
4. Образ на права и на лъч
Права през \(O\) се изобразява в същата права. Права, която не минава през \(O\), се изобразява в различна права, успоредна на нея.
В първия случай образът на всяка точка остава върху правата и всяка нейна точка има първообраз върху нея. Във втория избираме различни точки \(A,B\) от правата. В четириъгълника \(ABA′B′\) диагоналите \(AA′\) и \(BB′\) се разполовяват в \(O\), затова той е успоредник. Значи \(AB\parallel A′B′\). Двете прави не съвпадат, защото тогава и средата \(O\) на \(AA′\) би лежала върху тях.
Образът на лъча \(AB\) е лъчът \(A′B′\). Дори когато носещата права се запазва, лъчът може да се промени. Например лъчът \(OA\) преминава в противоположния му лъч.
5. Окръжност и кръг
Ако \(C′=S_O(C)\), образът на окръжността \(k(C;r)\) е окръжността \(k′(C′;r)\). Радиусът остава същият, а центърът се преобразува като всяка друга точка.
Точката \(X\) е върху \(k\) точно когато \(CX=r\). Понеже разстоянията се запазват, това е равносилно на \(C′X′=r\). Така всички образи лежат върху \(k′\) и всяка точка от \(k′\) се получава по този начин. За кръг използваме неравенството \(CX\le r\), затова и образът на кръг е кръг със същия радиус.
Когато центърът на симетрията е самият център на окръжността, окръжността се изобразява в себе си. Всяка нейна точка обаче преминава в диаметрално противоположната точка. Върху окръжността няма неподвижна точка.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас.
6. Фигура с център на симетрия
Фигурата има център на симетрия \(O\), ако образът ѝ при \(S_O\) е същата фигура. Това означава съвпадение на фигурите като множества от точки; не означава, че всяка точка остава на мястото си.
Отсечката има за единствен център своята среда. Двата ѝ края разменят местата си. Окръжността и кръгът имат за център на симетрия общия си геометричен център. За окръжността това е единствената възможност: образът ѝ има център \(C′\), а една и съща окръжност не може да има два различни центъра.
Една права има безброй центрове на симетрия: всяка нейна точка е такъв център. Затова не търсим непременно „единствения център“, преди да сме уточнили за каква фигура става дума.
7. Успоредник и неговите специални случаи
Всеки успоредник има център на симетрия в пресечната точка \(O\) на диагоналите си. Това важи и за правоъгълник, ромб и квадрат.
Нека върховете на успоредника са \(A,B,C,D\) в този ред. Диагоналите се разполовяват, затова \(S_O(A)=C\) и \(S_O(B)=D\). Съответните страни също разменят местата си, а вътрешността остава вътрешност на същия четириъгълник. Друг център няма: той също трябва да разменя срещуположните върхове и следователно да бъде общата среда на диагоналите.
Произволният успоредник има център на симетрия, но може да няма ос на симетрия. От наличието на център не следва наличието на ос.
8. Обратното твърдение за четириъгълник
Ако неизроден изпъкнал четириъгълник се изобразява в себе си при централна симетрия, той е успоредник. Центърът на симетрия е пресечната точка на диагоналите.
Симетрията праща върховете във върхове: две съседни страни остават две неколинеарни отсечки, които се срещат в образа на върха. Центърът \(O\) е вътре в четириъгълника. Наистина, за вътрешна точка \(P\) образът \(P′\) също е вътрешен, а средата на отсечката между две вътрешни точки е вътрешна. През вътрешна точка не може да минава страна. Затова симетричните двойки върхове не са съседни; те са \(A,C\) и \(B,D\). Следователно диагоналите се разполовяват в \(O\), което е признак за успоредник.
9. Защо триъгълникът няма център на симетрия
Неизроден триъгълник няма център на симетрия. Това важи и за равностранния триъгълник, въпреки че той има три оси на симетрия.
Ако триъгълникът се изобразяваше в себе си, трите му върха щяха да се разпределят в симетрични двойки и евентуално в неподвижни върхове. При три върха поне един трябва да е неподвижен. Той би съвпадал с \(O\), защото друга неподвижна точка няма. Останалите два върха трябва да са симетрични един на друг, тоест \(O\) да е тяхна среда. Тогава и трите върха лежат на една права — противоречие.
10. Средни точки, медиани и лице
Ако \(M\) е среда на \(AB\), то \(M′=S_O(M)\) е среда на \(A′B′\). Затова медианата на триъгълник преминава в съответната медиана на образа му, а медицентърът преминава в медицентъра на образа.
От запазването на отношението „между“ следва, че \(M′\) лежи върху \(A′B′\), а от запазването на разстоянията следва \(A′M′=AM=MB=M′B′\). Пресечната точка на три медиани се преобразува в общата точка на трите съответни медиани.
При задачи за лице търси две части, които се разменят от симетрията. Те имат равни лица. Например диагоналите на успоредник го разделят на четири равнолицеви триъгълника: срещуположните са симетрични, а съседните имат равни основи върху един диагонал и обща височина.
11. Намиране на неизвестния център
Ако \(A\ne A′\) и е известно, че \(S_O(A)=A′\), центърът е единствен: той е средата на \(AA′\). За още една двойка \(B,B′\) трябва да получим същата среда. Различни среди означават, че такава обща централна симетрия няма.
Ако \(A=A′\), тогава \(O=A\). Това не позволява да избираме произволен център. При две различни неподвижни точки централна симетрия не съществува.
В правоъгълна координатна система нека \(O(u;v)\) и \(A(x;y)\). От условието за среда получаваме \(x+x′=2u\) и \(y+y′=2v\), следователно \(A′(2u-x;2v-y)\). Това е кратък запис на същото геометрично построение, а не ново определение.
Защо противоположните части се напасват
Представи си правоъгълна рамка с два еднакви кръгли отвора, разположени в срещуположни точки спрямо пресечната точка на диагоналите. След половин оборот отворите разменят местата си и рамката отново съвпада с първоначалното си положение. За да проверим такъв чертеж, не е достатъчно двата отвора да са „на око“ срещуположни: средата на отсечката между центровете им трябва да е точно центърът на рамката.
Същият принцип помага при геометрични построения. Когато неизвестни точки трябва да имат дадена среда, преобразуваме едното им геометрично място и търсим пресечна точка. Така условие за две неизвестни точки се свежда до търсене на една точка.
25 решени задачи
Започни с построенията на точки и отсечки. В последните пет задачи симетрията служи за помощно построение или за доказателство.
1Постройте образа \(A′\) на точка \(A\) при \(S_O\), ако \(OA=5{,}5\) cm. Намерете \(AA′\).
1. Прекарваме правата \(AO\) и върху лъча, противоположен на \(OA\), отлагаме \(OA′=5{,}5\) cm.
2. Центърът е между двете точки, затова \(AA′=OA+OA′=11\) cm.
Отговор: Образът е от другата страна на \(O\), а \(AA′=11\) cm.
2Различните точки \(P\) и \(P′\) са симетрични спрямо \(O\), а \(PP′=18\) cm. Къде е \(O\) и колко е \(OP\)?
1. По определение \(O\) е средата на \(PP′\).
2. Затова \(OP=PP′/2=9\) cm.
Отговор: \(O\) е средата на \(PP′\), на 9 cm от всеки край.
3При \(S_O\) точката \(A\) преминава в \(B\). Какви са образите на \(B\) и \(O\)?
1. Ако \(A\ne B\), точката \(O\) е среда на \(AB\), затова образът на \(B\) е \(A\). Ако \(A=B\), двете съвпадат с \(O\) и отново получаваме същия образ.
2. Самият център е неподвижен по определение.
Отговор: \(S_O(B)=A\) и \(S_O(O)=O\).
4Точките \(O,A,B\) лежат в този ред на една права, \(OA=3\) cm и \(AB=7\) cm. Намерете образа на \(AB\) и разстоянието между средите на двете отсечки.
1. Получаваме \(OB=10\) cm. Образите са от другата страна на \(O\), като \(OA′=3\) cm и \(OB′=10\) cm. Подредбата е \(B′,A′,O,A,B\).
2. Ако \(M\) е средата на \(AB\), то \(OM=3+7/2=6{,}5\) cm. Образът \(M′\) е среда на \(A′B′\).
3. Затова \(MM′=2OM=13\) cm.
Отговор: Образът е \(A′B′\) с дължина 7 cm; разстоянието между средите е 13 cm.
5Върху отсечката \(AB=12\) cm е избрана точка \(O\), за която \(AO=4\) cm. При \(S_O\) намерете дължината на общата част на \(AB\) и \(A′B′\).
1. Използваме разстояния върху една права: поставяме \(A\) при 0, \(O\) при 4 и \(B\) при 12.
2. От условието за среда образите са при \(A′=8\) и \(B′=-4\). Общата част на отсечките е от 0 до 8.
Отговор: Общата част е отсечка с дължина 8 cm.
6Точка \(O\) е на разстояние 4 cm от правата \(g\). Колко е разстоянието между \(g\) и образа ѝ \(g′\) при \(S_O\)?
1. Нека \(H\) е петата на перпендикуляра от \(O\) към \(g\). Образът \(H′\) е върху \(g′\), а правата \(OH\) се запазва.
2. Понеже ъглите се запазват, \(HH′\) е перпендикулярна и на двете успоредни прави. Тя има дължина \(2OH=8\) cm.
Отговор: Разстоянието е 8 cm.
7Правите \(g\) и \(l\) се пресичат в \(O\). Запазват ли се правите и всеки техен лъч при \(S_O\)?
1. Всяка от правите минава през центъра, затова образът ѝ е същата права.
2. Лъч с начало \(O\) преминава в противоположния лъч. Следователно запазването на правата не означава запазване на всеки неин лъч.
Отговор: Двете прави се запазват; всеки техен лъч с начало \(O\) се заменя с противоположния.
8Триъгълникът \(ABC\) има \(\angle A=63^\circ\) и \(\angle B=47^\circ\). Намерете ъглите на образа \(A′B′C′\) при произволна централна симетрия.
1. Третият ъгъл е \(180^\circ-63^\circ-47^\circ=70^\circ\).
2. Съответните ъгли при централна симетрия са равни.
Отговор: \(\angle A′=63^\circ\), \(\angle B′=47^\circ\), \(\angle C′=70^\circ\).
9Страните на \(\triangle ABC\) са 7 cm, 8 cm и 9 cm, а лицето му е \(12\sqrt5\) cm². Намерете периметъра и лицето на неговия образ при \(S_O\).
1. Периметърът е \(7+8+9=24\) cm. Дадените страни образуват триъгълник; за тях лицето наистина е \(12\sqrt5\) cm².
2. Централната симетрия запазва дължините и лицето.
Отговор: Периметърът е 24 cm, а лицето е \(12\sqrt5\) cm².
10В \(\triangle ABC\) точката \(M\) е среда на \(BC\), \(AM=9\) cm и \(BM=4\) cm. При \(S_O\) намерете \(A′M′\) и \(B′C′\).
1. Образът \(M′\) е среда на \(B′C′\), защото средните точки се запазват.
2. Получаваме \(A′M′=AM=9\) cm и \(B′C′=BC=2BM=8\) cm.
Отговор: \(A′M′=9\) cm и \(B′C′=8\) cm.
11Диагоналите на успоредника \(ABCD\) се пресичат в \(O\). Запишете образите на върховете, на страната \(AB\) и на триъгълника \(AOB\) при \(S_O\).
1. Диагоналите се разполовяват, така че \(A\leftrightarrow C\), \(B\leftrightarrow D\), а \(O\) остава на мястото си.
2. Заместваме всеки връх с образа му, като пазим съответствието в записа.
Отговор: \(A\mapsto C\), \(B\mapsto D\), \(C\mapsto A\), \(D\mapsto B\); \(AB\mapsto CD\) и \(\triangle AOB\mapsto\triangle COD\).
12Правоъгълник има диагонал 26 cm и страна 10 cm. Намерете другата страна и разстоянието от центъра му на симетрия до всеки връх.
1. Ако другата страна е \(b\), Питагоровата теорема дава \(b^2=26^2-10^2=576\), откъдето \(b=24\) cm.
2. Центърът е среда на двата равни диагонала, затова до всеки връх разстоянието е \(26/2=13\) cm.
Отговор: Другата страна е 24 cm, а разстоянието до всеки връх е 13 cm.
13Диагоналите на ромб са 10 cm и 24 cm. Намерете периметъра му и разстоянията от центъра на симетрия до върховете.
1. Диагоналите се пресичат перпендикулярно и се разполовяват. Половините им са 5 cm и 12 cm.
2. В получения правоъгълен триъгълник страната на ромба е \(\sqrt{5^2+12^2}=13\) cm.
3. Периметърът е \(4\cdot13=52\) cm. Две от разстоянията до върховете са 5 cm, другите две са 12 cm.
Отговор: Периметър 52 cm; разстояния 5 cm, 12 cm, 5 cm, 12 cm в последователен ред.
14Окръжност \(k(C;3\text{ cm})\) се преобразува при \(S_O\), където \(OC=8\) cm. Намерете центъра, радиуса и разстоянието между центровете на двете окръжности.
1. Построяваме \(C′\) така, че \(O\) да е среда на \(CC′\).
2. Образът има същия радиус 3 cm. Разстоянието между центровете е \(CC′=2OC=16\) cm.
Отговор: Образът е \(k′(C′;3\text{ cm})\), а \(CC′=16\) cm.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас.
15Точката \(O\) лежи върху окръжността \(k(C;r)\), където \(r>0\). Докажете, че \(k\) и образът ѝ при \(S_O\) се допират външно в \(O\).
1. Образът е \(k′(C′;r)\), като \(C,O,C′\) лежат в този ред на една права.
2. Понеже \(CO=r\), имаме \(CC′=2r\), равен на сбора на радиусите.
3. Това е условието за външно допиране на две окръжности. Точката \(O\) принадлежи и на двете и е допирната им точка.
Отговор: Окръжностите се допират външно в \(O\).
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
16В правоъгълна координатна система са дадени \(O(2;-1)\) и \(A(-3;4)\). Намерете \(A′=S_O(A)\).
1. Координатите на средата дават \((-3+x′)/2=2\) и \((4+y′)/2=-1\).
2. От първото равенство \(x′=7\), а от второто \(y′=-6\).
Отговор: \(A′(7;-6)\).
17За четири точки е известно, че \(AA′=10\) cm и \(BB′=14\) cm, а отсечките \(AA′\) и \(BB′\) имат обща среда \(M\). Има ли централна симетрия, която едновременно праща \(A\) в \(A′\) и \(B\) в \(B′\)?
1. За първата двойка възможният център е само средата на \(AA′\), тоест \(M\).
2. Същата точка е среда и на \(BB′\). Затова \(S_M\) изпълнява и двете съответствия; различните дължини на отсечките не пречат.
Отговор: Да — единствената такава симетрия е \(S_M\).
18В окръжност с център \(O\) и радиус 5 cm е дадена хорда \(AB=6\) cm. Нека \(A′=S_O(A)\), \(B′=S_O(B)\). Докажете, че \(ABA′B′\) е правоъгълник, и намерете другата му страна.
1. Хордата не е диаметър, защото \(6<10\). Четирите различни точки са в цикличен ред \(A,B,A′,B′\) или в обратния му ред.
2. Диагоналите \(AA′\) и \(BB′\) са диаметри. Всеки ъгъл на четириъгълника лежи срещу диаметър и е прав.
3. По Питагоровата теорема другата страна е \(\sqrt{10^2-6^2}=8\) cm.
Отговор: \(ABA′B′\) е правоъгълник със страни 6 cm и 8 cm.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Вписан и периферен ъгъл — 8. клас.
19В \(\triangle ABC\) точката \(M\) е среда на \(BC\), а \(A′=S_M(A)\). Докажете, че \(ABA′C\) е успоредник и че лицето му е два пъти лицето на \(\triangle ABC\).
1. В четириъгълника \(ABA′C\) диагоналите са \(AA′\) и \(BC\). Те имат обща среда \(M\), затова четириъгълникът е успоредник.
2. При \(S_M\) триъгълникът \(ABC\) преминава в \(A′CB\), следователно двете части по диагонала \(BC\) имат равни лица.
Отговор: \(ABA′C\) е успоредник и \(S_{ABA′C}=2S_{ABC}\).
20Медицентърът на \(\triangle ABC\) е \(G\). При \(S_O\) образите на \(A,B,C,G\) са \(A′,B′,C′,G′\). Ако медианата от \(A\) е 15 cm, намерете разстоянието от \(G′\) до средата на \(B′C′\).
1. Нека \(M\) е среда на \(BC\). Медицентърът дели медианата в отношение \(AG:GM=2:1\), затова \(GM=15/3=5\) cm.
2. Образът \(M′\) е среда на \(B′C′\), а \(G′M′=GM\).
Отговор: Търсеното разстояние е 5 cm.
21★ Повишена трудностДадени са прави \(g,l\) и точка \(O\), която не лежи върху нито една от тях. Постройте всички отсечки \(AB\), за които \(A\in g\), \(B\in l\) и \(O\) е среда на \(AB\). Обсъдете броя на решенията.
1. Построяваме образа \(g′=S_O(g)\). Ако търсената отсечка съществува, нейният край \(B\) трябва да лежи едновременно върху \(l\) и \(g′\).
2. За всяка обща точка \(B\) построяваме \(A=S_O(B)\). Тогава \(A\in g\), а \(O\) е среда на \(AB\). Понеже \(O\notin l\), двата края са различни.
3. При пресичащи се \(g,l\) правата \(g′\), успоредна на \(g\), пресича \(l\) в точно една точка: решението е едно.
4. При успоредни \(g,l\) правите \(g′\) и \(l\) или са различни и нямат обща точка, или съвпадат. В първия случай няма решение, а във втория всяка точка на \(l\) дава решение. Съвпадението е точно когато \(O\) е на средната успоредна между двете различни прави. Ако \(g=l\), няма решение, понеже \(O\) е извън тях.
Отговор: Едно решение при пресичащи се прави; нула или безброй при успоредни прави според описаното положение.
22★ Повишена трудностДве окръжности \(k_1(C_1;r_1)\) и \(k_2(C_2;r_2)\) се пресичат в две точки. През едната от тях \(P\) постройте права, върху която двете окръжности отсичат равни неизродени хорди с общ край \(P\), разположени от различни страни на \(P\).
1. Построяваме \(k_2′=S_P(k_2)\), с център \(C_2′=S_P(C_2)\) и радиус \(r_2\). Точката \(P\) лежи и върху \(k_1\), и върху \(k_2′\).
2. Точките \(C_1,P,C_2\) не са колинеарни: иначе първоначалните окръжности биха се допирали в \(P\). Затова и \(C_1,P,C_2′\) не са колинеарни. От строгите неравенства в този триъгълник следва \(|r_1-r_2|<C_1C_2′<r_1+r_2\). Значи новите окръжности имат втора обща точка \(Q\ne P\).
3. Построяваме \(Q′=S_P(Q)\). Тогава \(Q′\in k_2\), точките \(Q,P,Q′\) са колинеарни и \(PQ=PQ′\). Търсената права е \(QQ′\).
4. За единственост: всяка такава двойка противоположни хорди има симетрични краища \(Q,Q′\). Следователно \(Q\) трябва да бъде втората обща точка на \(k_1\) и \(k_2′\). Тя е единствена.
Отговор: Единствената търсена права е \(PQ\), където \(Q\ne P\) е общата точка на \(k_1\) и \(S_P(k_2)\).
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
23★ Повишена трудностВ успоредника \(ABCD\) диагоналите се пресичат в \(O\). Докажете, че окръжностите, описани около \(\triangle AOB\) и \(\triangle COD\), се допират външно в \(O\).
1. При \(S_O\) върховете \(A,O,B\) преминават съответно в \(C,O,D\). Следователно първата описана окръжност преминава във втората.
2. Ако центровете им са \(U,V\), то \(V=S_O(U)\), а радиусите са равни. Понеже \(O\) е върху окръжностите, \(UO=VO=r\).
3. Точките \(U,O,V\) лежат на една права с \(O\) между центровете. Значи \(UV=2r\), равен на сбора на радиусите.
4. Двете окръжности се допират външно, а общата им точка е \(O\). Същото разсъждение важи и за описаните окръжности около \(BOC\) и \(DOA\).
Отговор: И двете двойки срещуположни описани окръжности се допират външно в \(O\).
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
24★ Повишена трудностПостройте триъгълник, чиито медиани от върховете \(A,B,C\) са съответно 9 cm, 12 cm и 15 cm.
1. Медицентърът \(G\) трябва да удовлетворява \(GA=6\) cm, \(GB=8\) cm и \(GC=10\) cm. Нека \(B′=S_G(B)\). Ако \(M\) е среда на \(AB\), в \(\triangle ABB′\) отсечката \(GM\) е средна, затова \(AB′=2GM=GC=10\) cm.
2. Построяваме помощен триъгълник \(AGB′\) със страни \(GA=6\) cm, \(GB′=8\) cm и \(AB′=10\) cm. Той съществува, защото сборът на всеки две от тези дължини е по-голям от третата.
3. Построяваме \(B=S_G(B′)\) и средата \(M\) на \(AB\). Отново по свойството на средната отсечка получаваме \(GM=AB′/2=5\) cm.
4. На лъча \(MG\), след \(G\), отлагаме \(GC=2GM=10\) cm. Тогава \(CM=15\) cm, а \(CG:GM=2:1\). Следователно \(G\) е медицентърът на \(ABC\); останалите две медиани са \(3GA/2=9\) cm и \(3GB/2=12\) cm.
Отговор: Описаното построение дава триъгълник с медиани 9 cm, 12 cm и 15 cm.
За преговор: Средна отсечка в триъгълник — 8. клас.
25★ Повишена трудностВ изпъкналия шестоъгълник \(ABCDEF\) върховете са означени последователно. Дадено е \(AB\parallel DE\), \(AB=DE\), \(BC\parallel EF\) и \(BC=EF\). Докажете, че шестоъгълникът има център на симетрия и че \(CD\parallel FA\), \(CD=FA\).
1. Четириъгълникът \(ABDE\) е изпъкнал и има две срещуположни страни \(AB,DE\), които са равни и успоредни. Следователно той е успоредник. Диагоналите му \(AD\) и \(BE\) имат обща среда \(O\).
2. По същия признак \(BCEF\) е успоредник. Диагоналите му \(BE\) и \(CF\) се разполовяват. Средата на \(BE\) е същата точка \(O\), затова \(O\) е среда и на \(CF\).
3. Получихме \(S_O(A)=D\), \(S_O(B)=E\), \(S_O(C)=F\). Така всички страни и вътрешността на шестоъгълника се преобразуват в същата фигура.
4. В частност образът на \(CD\) е \(FA\), така че \(CD=FA\). Правата \(CD\) не минава през вътрешната точка \(O\), затова образът ѝ е различна успоредна права.
Отговор: \(O\) — общата среда на \(AD,BE,CF\), е център; \(CD\parallel FA\) и \(CD=FA\).
30 задачи за самостоятелна работа
Първо реши задачата самостоятелно. Подсказката насочва към свойство или построение; отговорът включва и основания при доказателствените задачи.
Точките \(A,A′\) са симетрични спрямо \(O\) и \(OA=6{,}2\) cm. Намерете \(AA′\).
Отговор и насока
Отговор: \(AA′=12{,}4\) cm.
Насока: Центърът е между двата края и разстоянията до него са равни.
Намерете центъра на симетрия за различните точки \(M,N\), ако \(MN=15\) cm. Колко е разстоянието му до \(M\)?
Отговор и насока
Отговор: Средата на \(MN\); разстоянието е \(7{,}5\) cm.
Насока: При централна симетрия центърът разполовява отсечката между съответните точки.
Възможно ли е \(S_O(A)=A\), ако \(OA=2\) cm? Обосновете отговора.
Отговор и насока
Отговор: Не. Единствената неподвижна точка е \(O\), а \(A\ne O\).
Насока: Сравнете положението на \(A\) и на образа ѝ от двете страни на центъра.
След две последователни прилагания на една и съща централна симетрия точка \(A\) преминава в \(A″\). Намерете \(AA″\).
Отговор и насока
Отговор: \(AA″=0\), защото \(A″=A\).
Насока: Първото прилагане разменя двата края на отсечка с дадена среда; второто ги разменя отново.
Точките \(O,A,B\) са в този ред на една права, \(OA=5\) cm и \(AB=4\) cm. При \(S_O\) намерете \(A′B′\) и \(BB′\).
Отговор и насока
Отговор: \(A′B′=4\) cm и \(BB′=18\) cm.
Насока: Първо намерете \(OB\); за \(BB′\) удвоете това разстояние.
Върху \(AB=18\) cm е избрана \(O\) така, че \(AO=6\) cm. Намерете дължината на общата част на \(AB\) и образа ѝ при \(S_O\).
Отговор и насока
Отговор: Общата част е с дължина 12 cm.
Насока: Означете положенията по правата с \(A=0\), \(O=6\), \(B=18\), после намерете образите на краищата.
Центърът \(O\) е на 3 cm от правата \(g\). Намерете разстоянието от \(O\) до образа \(g′\) и разстоянието между двете прави.
Отговор и насока
Отговор: Съответно 3 cm и 6 cm.
Насока: Преобразувайте петата на перпендикуляра от \(O\) към \(g\).
Кога правата \(g\) се изобразява в себе си при \(S_O\)? Достатъчно ли е само \(g\parallel S_O(g)\)?
Отговор и насока
Отговор: Точно когато \(O\in g\). Успоредността сама по себе си не е достатъчна.
Насока: Разгледайте отделно правите през центъра и правите извън него.
Ъгъл \(AOB\) има големина \(118^\circ\). Намерете \(\angle A′OB′\), ако \(A′=S_O(A)\), \(B′=S_O(B)\).
Отговор и насока
Отговор: \(118^\circ\).
Насока: Образите на раменете са противоположните им лъчи; получените ъгли са връхни.
Триъгълник със страни 5 cm, 12 cm и 13 cm се преобразува чрез централна симетрия. Намерете периметъра и лицето на образа.
Отговор и насока
Отговор: Периметър 30 cm и лице 30 cm².
Насока: Разпознайте правоъгълния триъгълник и използвайте запазването на дължини и лице.
При \(S_O\) образът на медианата \(AM=16\) cm е \(A′M′\). Ако \(G′\) е медицентърът на образа, намерете \(A′G′\) и \(G′M′\).
Отговор и насока
Отговор: \(A′G′=32/3\) cm и \(G′M′=16/3\) cm.
Насока: Медианата запазва дължината си, а медицентърът я дели в отношение \(2:1\) от върха.
В успоредник \(ABCD\) с център \(O\) намерете образа на диагонала \(AC\) и на страната \(AD\) при \(S_O\).
Отговор и насока
Отговор: Диагоналът \(AC\) се изобразява в себе си; \(AD\) преминава в \(CB\).
Насока: Заменете поотделно всеки край с неговия срещуположен връх.
Правоъгълник има страни 9 cm и 12 cm. Намерете разстоянието от центъра му на симетрия до всеки връх.
Отговор и насока
Отговор: \(7{,}5\) cm.
Насока: Намерете диагонала с Питагоровата теорема и го разделете на две.
Квадрат има страна \(6\sqrt2\) cm. Намерете разстоянието от центъра на симетрия до негов връх и до средата на страна.
Отговор и насока
Отговор: До връх 6 cm; до средата на страна \(3\sqrt2\) cm.
Насока: Използвайте половината диагонал и половината страна.
Ромб има диагонали 16 cm и 30 cm. Намерете страната и лицето му.
Отговор и насока
Отговор: Страна 17 cm и лице 240 cm².
Насока: Диагоналите се разполовяват перпендикулярно. Използвайте правоъгълния триъгълник с катети 8 cm и 15 cm.
Окръжност \(k(C;4\text{ cm})\) се преобразува при \(S_O\), където \(OC=3\) cm. Намерете разстоянието между центровете и определете взаимното положение на окръжностите.
Отговор и насока
Отговор: Разстояние 6 cm; окръжностите се пресичат в две точки.
Насока: Образът има радиус 4 cm. Сравнете разстоянието между центровете със сбора и разликата на радиусите.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
При \(S_O\) образът на окръжност с радиус 7 cm се допира външно до нея. Намерете разстоянието от \(O\) до центъра ѝ.
Отговор и насока
Отговор: Разстоянието е 7 cm; следователно \(O\) лежи върху окръжността.
Насока: Разстоянието между двата центъра е едновременно \(2OC\) и сборът на радиусите.
За преговор: Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
В правоъгълна координатна система са дадени \(O(-1;3)\) и \(A(4;-2)\). Намерете \(S_O(A)\).
Отговор и насока
Отговор: \(A′(-6;8)\).
Насока: Използвайте \(x′=2u-x\), \(y′=2v-y\).
Точките \(A(1;5)\) и \(A′(7;-3)\) са симетрични спрямо \(O\). Намерете \(O\) и образа на \(B(-2;4)\).
Отговор и насока
Отговор: \(O(4;1)\) и \(B′(10;-2)\).
Насока: Първо намерете средата на \(AA′\), после използвайте същата среда за \(BB′\).
Отсечките \(AA′\) и \(BB′\) имат различни среди. Може ли една централна симетрия да изпълнява едновременно двете съответствия?
Отговор и насока
Отговор: Не, защото центърът би трябвало да съвпада с две различни точки.
Насока: За всяка двойка различни съответни точки центърът е единствената среда на отсечката между тях.
Триъгълник \(ABC\) има лице 42 cm². Ако \(M\) е среда на \(BC\) и \(A′=S_M(A)\), намерете лицето на \(ABA′C\).
Отговор и насока
Отговор: \(84\) cm².
Насока: Докажете, че \(ABA′C\) е успоредник, и сравнете двата триъгълника по диагонала \(BC\).
В окръжност с радиус 13 cm е дадена хорда \(AB=10\) cm. Точките \(A′,B′\) са симетрични на \(A,B\) спрямо центъра. Намерете страните и лицето на \(ABA′B′\).
Отговор и насока
Отговор: Страни 10 cm и 24 cm; лице 240 cm².
Насока: Първо докажете, че четириъгълникът е правоъгълник с диагонал 26 cm.
За преговор: Вписан и периферен ъгъл — 8. клас.
Може ли равностранен триъгълник да има център на симетрия в общата точка на медианите си? Обосновете отговора.
Отговор и насока
Отговор: Не. Никой неизроден триъгълник няма център на симетрия.
Насока: При централна симетрия върховете трябва да се разпределят в двойки; при три върха остава неподвижен връх.
Две успоредни прави са на разстояние 10 cm. Точка \(O\) е между тях, на 4 cm от едната. Има ли отсечка с краища върху двете прави и среда \(O\)?
Отговор и насока
Отговор: Няма такава отсечка.
Насока: За симетричните успоредни прави разстоянията от центъра са равни. Тук те са 4 cm и 6 cm.
В успоредник \(ABCD\) с център \(O\) точка \(M\) е среда на \(AB\), а \(N=S_O(M)\). Докажете, че \(N\) е среда на \(CD\), и намерете \(MN\), ако \(AD=11\) cm.
Отговор и насока
Отговор: \(N\) е среда на \(CD\), а \(MN=11\) cm.
Насока: Образът на \(AB\) е \(CD\). Четириъгълникът \(AMND\) е успоредник, затова \(MN=AD\).
В остроъгълния \(\triangle ABC\) точката \(H\) е ортоцентър, \(M\) е среда на \(AB\), а \(D\) е диаметрално противоположна на \(C\) точка от описаната окръжност. Докажете, че \(S_M(H)=D\).
Отговор и насока
Отговор: \(AHBD\) е успоредник, чиито диагонали \(AB\) и \(HD\) се разполовяват в \(M\). Следователно \(M\) е среда на \(HD\).
Насока: От диаметъра следва \(AD\perp AC\) и \(BD\perp BC\). Сравнете тези прави с височините \(BH\) и \(AH\), после приложете свойството на диагоналите на успоредник.
За преговор: Вписан и периферен ъгъл — 8. клас.
Дадени са окръжности \(k_1(C_1;r_1)\), \(k_2(C_2;r_2)\) и точка \(O\). Намерете всички неизродени отсечки \(AB\) с \(A\in k_1\), \(B\in k_2\) и среда \(O\). Опишете възможния брой решения.
Отговор и насока
Отговор: Пресичаме \(k_2\) с \(S_O(k_1)\). Всяка обща точка \(B\ne O\) дава точно една отсечка чрез \(A=S_O(B)\). При различни преобразувана и втора окръжност получаваме до две отсечки. Изключваме евентуалната обща точка \(O\), която дава изродена отсечка; ако двата кандидата описват една и съща отсечка с разменени краища, я записваме само веднъж. Броят на различните неизродени отсечки е 0, 1 или 2. При съвпадащи преобразувана и втора окръжност те са безброй.
Насока: Преобразувайте първата окръжност и изберете втория край от сечението. Отделете съвпадащите окръжности и изродения кандидат \(A=B=O\). Проверете дали два кандидата не дават една и съща отсечка с разменени краища.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
В ромба \(ABCD\) е вписана окръжност с център \(I\), а диагоналите са 10 cm и 24 cm. Докажете чрез централна симетрия, че \(I\) е пресечната точка \(O\) на диагоналите, и намерете радиуса.
Отговор и насока
Отговор: Симетрията \(S_O\) праща вписаната окръжност отново във вписана окръжност на същия ромб. Тя е единствена, затова \(S_O(I)=I\) и \(I=O\). Страната е 13 cm, лицето е 120 cm², полупериметърът е 26 cm; от \(S=pr\) получаваме \(r=60/13\) cm.
Насока: Използвайте единствеността на вписаната окръжност и единствената неподвижна точка на симетрията. След това намерете страната от половините на диагоналите.
За преговор: Четириъгълник, описан около окръжност — 8. клас.
Две различни окръжности с радиус 13 cm се пресичат в \(P,Q\), като \(PQ=10\) cm. Нека \(M\) е среда на \(PQ\). Докажете, че \(S_M\) разменя окръжностите, и намерете разстоянието между центровете им.
Отговор и насока
Отговор: Центровете лежат на симетралата на \(PQ\), от различни страни на хордата и на равно разстояние \(\sqrt{13^2-5^2}=12\) cm от \(M\). Следователно \(M\) е тяхна среда, а еднаквите радиуси доказват размяната на окръжностите. Разстоянието между центровете е 24 cm.
Насока: Спуснете перпендикулярите от двата центъра към общата хорда. При равни радиуси и различни окръжности центровете са двете различни точки на симетралата, отдалечени на 12 cm от \(M\).
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас; Взаимно положение на две окръжности — 8. клас.
Докажете, че три положителни числа \(m_a,m_b,m_c\) са дължини на медианите на неизроден триъгълник точно когато всяко от тях е по-малко от сбора на другите две.
Отговор и насока
Отговор: Необходимост: нека \(G\) е медицентърът и \(B′=S_G(B)\). Триъгълникът \(AGB′\) е неизроден и има страни \(2m_a/3,2m_b/3,2m_c/3\), защото \(AB′=2GM=2m_c/3\). Неравенствата на триъгълника дават исканото. Достатъчност: от тези три дължини построяваме \(AGB′\), отразяваме \(B′\) в \(B\), намираме средата \(M\) на \(AB\) и върху лъча \(MG\) след \(G\) избираме \(GC=2GM\). Тогава \(G\) е медицентър и трите медиани имат зададените дължини.
Насока: Повторете помощното построение от решена задача 24, но запазете буквите. Докажете отделно необходимостта и достатъчността; не пропускайте неравенствата за съществуване на помощния триъгълник.
За преговор: Средна отсечка в триъгълник — 8. клас.
Онлайн тест
Тест: централна симетрия
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Припомни си окръжностите и вписаните ъгли за задачите с диаметри и образи на окръжности.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар