Четириъгълник, описан около окръжност – задачи и тест | 8. клас
Четириъгълник, описан около окръжност
Теория и основни методи
1. Вписана окръжност и описан четириъгълник
Окръжност е вписана в четириъгълник, когато е вътре в него и се допира до четирите му страни. Четириъгълникът е описан около окръжността. Тук разглеждаме изпъкнали четириъгълници, чиито различни върхове \(A,B,C,D\) са означени последователно. Радиусът \(r\) на вписаната окръжност е положително число.
При описан четириъгълник страните са допирателни. При вписан четириъгълник върховете лежат на окръжността. Това са различни условия; един четириъгълник може да изпълнява едното, и двете или нито едно от тях.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас.
2. Равните допирателни отсечки
Нека допирните точки върху \(AB,BC,CD,DA\) са съответно \(M,N,P,Q\). От всяка външна точка допирателните отсечки към една окръжност са равни: \(AM=AQ\), \(BM=BN\), \(CN=CP\), \(DP=DQ\).
Например правоъгълните триъгълници \(AOM\) и \(AOQ\) имат обща хипотенуза \(AO\) и равни катети \(OM=OQ=r\). Те са еднакви и дават \(AM=AQ\). Същото разсъждение се прилага при останалите върхове.
За преговор: Окръжност, точка, права и допирателни — 8. клас.
3. Центърът и ъглополовящите
В изпъкнал четириъгълник може да се впише окръжност тогава и само тогава, когато вътрешните ъглополовящи на три негови ъгъла се пресичат в една точка.
Ако окръжността е вписана, центърът \(O\) е на равно разстояние \(r\) от страните. Значи той лежи на четирите вътрешни ъглополовящи.
Обратно, нека вътрешните ъглополовящи при \(A,B,D\) се пресичат в \(O\). Първите две вътрешни ъглополовящи се срещат от вътрешната страна на \(AB\): ъглите, които образуват с \(AB\) и \(BA\), са остри. Точката \(O\) е и от вътрешната страна на \(AD\) и \(BC\). Понеже принадлежи на вътрешната ъглополовяща при \(D\), тя е от вътрешната страна и на \(CD\). Следователно \(O\) е вътрешна за четириъгълника. От свойството на ъглополовящата разстоянията до \(AB,BC,CD,DA\) са равни. Окръжността с този общ радиус се допира до четирите страни. Понеже е вътре в четириъгълника, допирните точки са върху самите отсечки.
4. Равенство на сборовете на срещуположните страни
За описан четириъгълник \(ABCD\) имаме \(AB+CD=BC+DA\).
Ако четирите дължини на допирателните отсечки от върховете са \(x,y,z,u\), страните са \(x+y,y+z,z+u,u+x\). И двата сбора на срещуположни страни са \(x+y+z+u\).
Всеки от двата сбора е равен на полупериметъра \(p=P/2\). Затова \(P=2(AB+CD)=2(BC+DA)\). Не използваме тук съседни страни.
5. Защо равенството е и достатъчно
Ако за изпъкнал четириъгълник \(ABCD\) е изпълнено \(AB+CD=BC+DA\), в него може да се впише окръжност.
Ако всички съседни страни са равни, четириъгълникът е ромб. Диагоналите му разполовяват ъглите и дават обща вътрешна точка на ъглополовящите, следователно има вписана окръжност.
В останалите случаи преномерираме върховете, ако е нужно, така че \(AB>BC\). Вземаме \(M\) вътре в \(AB\) с \(BM=BC\). От даденото равенство \(DA>CD\), затова можем да вземем \(N\) вътре в \(AD\) с \(DN=DC\). Тогава \(AM=AB-BC=AD-CD=AN\).
Триъгълниците \(AMN,BMC,DNC\) са равнобедрени. Вътрешните ъглополовящи при \(A,B,D\), разглеждани като прави, са симетрали съответно на \(MN,MC,NC\). Поради изпъкналостта \(M,N,C\) не са колинеарни, затова тези три симетрали се пресичат в една точка \(O\). Пресечната точка на правите при \(A,B\) лежи върху вътрешните им лъчи. Тя е от вътрешната страна на \(AD\), следователно лежи и върху вътрешния лъч при \(D\), а не върху противоположния му лъч. Прилагаме предишния признак.
Условието за изпъкналост е част от признака. Не го пренасяме без проверка върху самопресичащи се четириъгълници.
6. Лице на описан четириъгълник
\(S=pr=\frac{Pr}{2}\), където \(p\) е полупериметърът, а \(r\) е радиусът на вписаната окръжност.
Свързваме центъра \(O\) с върховете. Получаваме четири триъгълника с обща височина \(r\) към страните на четириъгълника. Така \(S=\frac{AB\cdot r}{2}+\frac{BC\cdot r}{2}+\frac{CD\cdot r}{2}+\frac{DA\cdot r}{2}=\frac{Pr}{2}\).
Когато търсим радиуса, използваме \(r=2S/P\). Всички дължини трябва да са в една и съща мерна единица, а лицето — в съответната квадратна единица.
7. Ромб и правоъгълник
Във всеки ромб може да се впише окръжност: диагоналите му са вътрешни ъглополовящи и се пресичат в една точка. Ако ромбът има страна \(a\) и височина \(h\), то \(S=ah\) и \(p=2a\), следователно \(r=h/2\).
В правоъгълник със страни \(a,b\) условието за вписване е \(2a=2b\). Следователно правоъгълник има вписана окръжност точно когато е квадрат. За квадрат със страна \(a\) имаме \(r=a/2\).
8. Трапец с вписана окръжност
Нека основите са \(a,b\), бедрата \(c,d\), а височината \(h\). От признака за описан четириъгълник \(a+b=c+d\). Окръжността се допира до двете успоредни основи, затова разстоянието между тях е \(h=2r\).
За средната отсечка \(m\) получаваме \(m=(a+b)/2=P/4\). Ако трапецът е равнобедрен, \(c=d\) и \(c=(a+b)/2=m\). Вписана окръжност в трапец не означава непременно равнобедрен трапец.
За преговор: Трапец. Равнобедрен и правоъгълен трапец — 8. клас; Средна отсечка на трапец — 8. клас.
9. Когато са дадени и двете окръжности
Четириъгълник може едновременно да е вписан в една окръжност и описан около друга. Тогава използваме две различни условия: сборовете на срещуположните ъгли са \(180^\circ\), а сборовете на срещуположните страни са равни. Центровете на двете окръжности не са непременно една и съща точка.
За успоредник двете условия дават съответно правоъгълник и ромб. Ако са изпълнени едновременно, той е квадрат.
За преговор: Вписан и периферен ъгъл — 8. клас.
10. Проверка на условието преди смятане
Начертай какво е дадено, означи допирните точки и запиши равните допирателни отсечки. Ако има трапец, свържи \(h=2r\) с правоъгълните триъгълници при бедрата. Проверявай дали намерените дължини са положителни и дали построените триъгълници съществуват.
Самото заместване във формулата за лице не доказва, че числовите данни са възможни. Например окръжност с радиус \(r\) в правоъгълник изисква квадрат със страна \(2r\) и периметър \(8r\). Не можем независимо да зададем друг периметър на същия правоъгълник.
Разход на материал около кръгъл отвор
Представи си плоска заготовка с форма на описан четириъгълник, от която се изрязва вписаният кръг. При периметър \(40\) cm и радиус \(4\) cm лицето на заготовката е \(40\cdot4/2=80\) cm². След изрязването остават \(80-16\pi\) cm² материал. Такива размери са възможни: равнобедрен трапец с основи \(16\) cm и \(4\) cm, бедра по \(10\) cm и височина \(8\) cm има точно този периметър и вписана окръжност. Разчетът използва точната форма; за реално изрязване отделно се предвижда технологичният отпадък.
25 решени задачи
Проследи построението и обосновката на всяка стъпка. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1Четириъгълникът \(ABCD\) е описан около окръжност и \(AB+CD=22\) cm. Намери периметъра.
1. От свойството \(BC+DA=AB+CD=22\) cm.
2. Събираме двете равни суми: \(P=22+22=44\) cm.
Отговор: \(44\) cm.
2Описан четириъгълник има \(AB=14\) cm, \(BC=11\) cm и \(DA=9\) cm. Намери \(CD\).
1. Записваме \(AB+CD=BC+DA\).
2. От \(14+CD=11+9\) получаваме \(CD=6\) cm.
Отговор: \(6\) cm.
3Периметърът на описан \(ABCD\) е \(64\) cm, а \(AB=3CD\). Намери \(AB,CD\).
1. Сборът \(AB+CD=P/2=32\) cm.
2. Означаваме \(CD=x\). Тогава \(3x+x=32\), откъдето \(x=8\) cm.
Отговор: \(AB=24\) cm, \(CD=8\) cm.
4Описан \(ABCD\) има периметър \(70\) cm и \(AB:BC:CD=3:5:4\). Намери четирите страни.
1. Нека \(AB=3x\), \(BC=5x\), \(CD=4x\). Тогава \(AB+CD=7x=P/2=35\), затова \(x=5\) cm.
2. Получаваме \(AB=15\), \(BC=25\), \(CD=20\) cm.
3. От \(DA=AB+CD-BC\) следва \(DA=10\) cm. Всички дължини са положителни.
Отговор: \(15,25,20,10\) cm по реда \(AB,BC,CD,DA\).
5Може ли в изпъкнал четириъгълник с последователни страни \(8,11,12,9\) cm да се впише окръжност?
1. Проверяваме \(8+12=20\) и \(11+9=20\).
2. Сборовете на срещуположните страни са равни, а четириъгълникът е изпъкнал. Признакът е изпълнен.
Отговор: Да.
6Изпъкнал четириъгълник има последователни страни \(6,9,10,8\) cm. Има ли вписана окръжност?
1. Сборовете на срещуположните страни са \(6+10=16\) и \(9+8=17\) cm.
2. Те са различни, затова необходимото условие не е изпълнено.
Отговор: Не.
7Допирателните отсечки от върховете \(A,B,C,D\) на описан четириъгълник са съответно \(5,7,3,6\) cm. Намери страните и периметъра.
1. Всяка страна е сбор от допирателните отсечки от двата ѝ края.
2. Следователно \(AB=5+7=12\), \(BC=7+3=10\), \(CD=3+6=9\), \(DA=6+5=11\) cm.
3. Периметърът е \(12+10+9+11=42\) cm. За проверка \(AB+CD=BC+DA=21\) cm.
Отговор: Страни \(12,10,9,11\) cm; \(P=42\) cm.
8Описан четириъгълник с периметър \(60\) cm има две равни срещуположни страни. Другите две страни се различават с \(6\) cm. Намери четирите дължини.
1. Всеки сбор на срещуположни страни е \(P/2=30\) cm. Двете равни страни са по \(15\) cm.
2. Ако другите са \(x\) и \(x+6\), то \(2x+6=30\). Получаваме \(x=12\) cm и \(x+6=18\) cm.
Отговор: Две срещуположни страни по \(15\) cm; другите са \(12\) cm и \(18\) cm.
9Описан четириъгълник има периметър \(48\) cm и радиус на вписаната окръжност \(5\) cm. Намери лицето.
1. Полупериметърът е \(p=48/2=24\) cm.
2. От \(S=pr\) получаваме \(S=24\cdot5=120\) cm².
Отговор: \(120\) cm².
10Описан четириъгълник има лице \(96\) cm² и периметър \(40\) cm. Намери радиуса на вписаната окръжност.
1. От \(S=Pr/2\) изразяваме \(r=2S/P\).
2. Замествайки, намираме \(r=2\cdot96/40=4{,}8\) cm.
Отговор: \(4{,}8\) cm.
11Успоредник с периметър \(52\) cm е описан около окръжност. Намери страните му.
1. Ако съседните му страни са \(a,b\), срещуположните са равни и свойството за описан четириъгълник дава \(2a=2b\).
2. Значи успоредникът е ромб. Всяка страна е \(52/4=13\) cm.
Отговор: Четирите страни са по \(13\) cm.
12Може ли в правоъгълник със страни \(9\) cm и \(12\) cm да се впише окръжност?
1. Сборовете на срещуположните страни са \(18\) cm и \(24\) cm.
2. Те не са равни. Само квадратите сред правоъгълниците имат вписана окръжност.
Отговор: Не.
13Ромб има страна \(10\) cm и височина \(6\) cm. Намери радиуса на вписаната му окръжност.
1. Лицето е \(S=10\cdot6=60\) cm², а полупериметърът е \(20\) cm.
2. Следователно \(r=S/p=60/20=3\) cm. Това е и половината от височината.
Отговор: \(3\) cm.
14Ромб със страна \(12\) cm има тъп ъгъл \(150^\circ\). Намери радиуса на вписаната окръжност.
1. Острият ъгъл е \(30^\circ\). Спускаме височина към страна на ромба.
2. В получения правоъгълен триъгълник височината е катет срещу \(30^\circ\), а хипотенузата е страната \(12\) cm. Значи \(h=6\) cm.
3. Радиусът е \(r=h/2=3\) cm.
Отговор: \(3\) cm.
15Равнобедрен трапец с основи \(18\) cm и \(12\) cm е описан около окръжност. Намери бедрата, височината и радиуса.
1. Двете равни бедра имат обща дължина \(18+12=30\) cm. Всяко е \(15\) cm.
2. Проекцията на бедро върху голямата основа е \((18-12)/2=3\) cm.
3. По Питагоровата теорема \(h=\sqrt{15^2-3^2}=\sqrt{216}=6\sqrt6\) cm. Следователно \(r=h/2=3\sqrt6\) cm.
Отговор: Бедра по \(15\) cm, \(h=6\sqrt6\) cm, \(r=3\sqrt6\) cm.
За преговор: Трапец. Равнобедрен и правоъгълен трапец — 8. клас.
16Равнобедрен трапец с периметър \(80\) cm има вписана окръжност. Намери бедрото и средната отсечка.
1. Сборът на основите и сборът на бедрата са по \(40\) cm.
2. Всяко бедро е \(20\) cm. Средната отсечка е половината от сбора на основите, тоест също \(20\) cm.
Отговор: Бедро \(20\) cm; средна отсечка \(20\) cm.
За преговор: Средна отсечка на трапец — 8. клас.
17Правоъгълен трапец с остър ъгъл \(30^\circ\) и периметър \(36\) cm е описан около окръжност. Намери радиуса.
1. Перпендикулярното бедро е височината \(h\). В правоъгълния триъгълник при наклоненото бедро катетът \(h\) е срещу \(30^\circ\), затова наклоненото бедро е \(2h\).
2. Сборът на бедрата е \(P/2=18\) cm. Значи \(h+2h=18\), откъдето \(h=6\) cm.
3. От \(h=2r\) получаваме \(r=3\) cm.
Отговор: \(3\) cm.
За преговор: Трапец. Равнобедрен и правоъгълен трапец — 8. клас.
18В трапец е вписана окръжност с радиус \(2\) cm. Сборът на бедрата е \(10\) cm. Намери сбора на основите, периметъра и лицето.
1. Сборът на основите е равен на сбора на бедрата: \(10\) cm. Периметърът е \(20\) cm.
2. Височината е \(h=2r=4\) cm. Лицето е \(S=10\cdot4/2=20\) cm².
Отговор: Сбор на основите \(10\) cm, \(P=20\) cm, \(S=20\) cm².
19Равнобедрен трапец с остър ъгъл \(60^\circ\) има вписана окръжност с радиус \(3\) cm. Намери основите, бедрата и лицето.
1. Височината е \(h=6\) cm. Спускаме височина от край на малката основа. Правоъгълният триъгълник има ъгли \(30^\circ,60^\circ,90^\circ\).
2. Нека късият катет е \(x\). Тогава бедрото е \(2x\), а от Питагоровата теорема \(6^2=(2x)^2-x^2=3x^2\). Следователно \(x=2\sqrt3\) cm и бедрото е \(4\sqrt3\) cm.
3. Разликата на основите е \(2x=4\sqrt3\) cm, а сборът им е двойното бедро: \(8\sqrt3\) cm. Основите са \(6\sqrt3\) cm и \(2\sqrt3\) cm.
4. Лицето е \(S=(8\sqrt3)\cdot6/2=24\sqrt3\) cm².
Отговор: Основи \(6\sqrt3\) cm и \(2\sqrt3\) cm; бедра по \(4\sqrt3\) cm; лице \(24\sqrt3\) cm².
20Успоредник е вписан в една окръжност и описан около друга с радиус \(4\) cm. Намери страната и лицето му.
1. От вписването в окръжност успоредникът е правоъгълник. От описването около окръжност той е ромб.
2. Следователно е квадрат. Страната му е диаметърът на вписаната окръжност: \(a=8\) cm.
3. Лицето е \(8^2=64\) cm².
Отговор: Страна \(8\) cm; лице \(64\) cm².
21★ Повишена трудностДиагоналът \(AC\) разделя описан четириъгълник \(ABCD\) на два триъгълника. Докажи, че вписаните в тях окръжности се допират.
1. Нека допирните точки с \(AC\) са \(M\) за \(ABC\) и \(N\) за \(ADC\). По формулата за допирателна отсечка в триъгълник \(AM=(AB+AC-BC)/2\) и \(AN=(AD+AC-CD)/2\). Тези формули следват и чрез събиране на трите двойки равни допирателни отсечки.
2. Изваждането дава \(AN-AM=(AD+BC-AB-CD)/2\). За описания четириъгълник числителят е нула, следователно \(AM=AN\) и \(M=N\).
3. Центровете на двете окръжности са от различни страни на \(AC\). Радиусите към общата точка са перпендикулярни на \(AC\), затова центровете и допирната точка са на една права.
4. Разстоянието между центровете е сборът на радиусите. Окръжностите се допират външно в \(M=N\).
Отговор: Окръжностите се допират външно в общата си допирна точка с \(AC\).
22★ Повишена трудностВ равнобедрен трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), \(AB=32\) cm и \(CD=20\) cm, са взети \(Q\in AB\), \(F\in CD\) с \(FQ\parallel BC\). Във всеки от четириъгълниците \(AQFD\) и \(QBCF\) може да се впише окръжност. Намери бедрата на трапеца и \(AQ,DF\).
1. Четириъгълникът \(QBCF\) е успоредник. Понеже има вписана окръжност, той е ромб. Ако бедрото на трапеца е \(l\), то \(QB=CF=FQ=BC=l\), а \(AD=l\).
2. От описването на \(AQFD\) следва \(AQ+DF=AD+FQ=2l\). Но \(AQ=32-l\), \(DF=20-l\), следователно \(52-2l=2l\).
3. Получаваме \(l=13\) cm. Значи \(AQ=19\) cm и \(DF=7\) cm.
4. Проверяваме възможността за трапеца: половината от разликата на основите е \(6\) cm, по-малка от бедрото \(13\) cm. Височината е \(\sqrt{133}\) cm; точките \(Q,F\) са вътрешни за основите.
Отговор: \(AD=BC=13\) cm, \(AQ=19\) cm, \(DF=7\) cm.
23★ Повишена трудностИзпъкнал четириъгълник \(ABCD\) е едновременно вписан в окръжност и описан около друга с център \(O\). Дадени са \(\angle A=2\angle B\) и \(\angle AOB=120^\circ\). Намери четирите ъгъла и \(\angle COD\).
1. Центърът \(O\) на вписаната окръжност е на еднакво разстояние от четирите страни. Затова лъчите \(AO,BO,CO,DO\) са вътрешни ъглополовящи.
2. В \(\triangle AOB\): \(\angle A/2+\angle B/2+120^\circ=180^\circ\). Следователно \(\angle A+\angle B=120^\circ\).
3. От \(\angle A=2\angle B\) намираме \(\angle B=40^\circ\), \(\angle A=80^\circ\). От вписването в другата окръжност следват \(\angle C=100^\circ\), \(\angle D=140^\circ\).
4. В \(\triangle COD\) сборът на ъглите е \(180^\circ\), затова получаваме \(\angle COD=180^\circ-(100^\circ+140^\circ)/2=60^\circ\) за търсения ъгъл.
Отговор: При \(A,B,C,D\): \(80^\circ,40^\circ,100^\circ,140^\circ\); \(\angle COD=60^\circ\).
24★ Повишена трудностПравоъгълен трапец с основи \(a>b>0\) е описан около окръжност. Изведи формула за радиуса чрез \(a,b\), а после го намери при \(a=12\) cm, \(b=4\) cm.
1. Нека перпендикулярното бедро е \(h\), а наклоненото е \(c\). От описването \(h+c=a+b\), тоест \(c=a+b-h\).
2. Правоъгълният триъгълник при наклоненото бедро дава \(c^2=h^2+(a-b)^2\). Замествайки \(c=a+b-h\), получаваме уравнението \((a+b-h)^2=h^2+(a-b)^2\), в което единствената неизвестна е височината.
3. Разкриваме скобите и съкращаваме: \((a+b)^2-2h(a+b)=(a-b)^2\), откъдето \(4ab=2h(a+b)\). Значи \(h=2ab/(a+b)\).
4. Понеже \(h=2r\), получаваме \(r=ab/(a+b)\). При \(a=12,b=4\): \(r=48/16=3\) cm. Височината е \(6\) cm, а наклоненото бедро е \(10\) cm.
Отговор: \(r=\frac{ab}{a+b}\); за дадените основи \(r=3\) cm.
25★ Повишена трудностРавнобедрен трапец е описан около окръжност с радиус \(6\) cm и има периметър \(60\) cm. Намери основите и бедрата.
1. Сборът на основите е \(a+b=P/2=30\) cm, а всяко бедро е \(l=15\) cm. Височината е \(h=2r=12\) cm.
2. След спускане на височина получаваме \(l^2=h^2+((a-b)/2)^2\). Следователно \(((a-b)/2)^2=225-144=81\). Понеже \(a>b\), имаме \(a-b=18\) cm.
3. От сбора и разликата намираме \(a=24\) cm, \(b=6\) cm.
4. Можем да проверим и общата зависимост \(4r^2=ab\): от \(((a+b)/2)^2=h^2+((a-b)/2)^2\) следва \(ab=h^2=4r^2\). Тук \(24\cdot6=144=4\cdot6^2\).
Отговор: Основи \(24\) cm и \(6\) cm; бедра по \(15\) cm.
30 задачи за самостоятелна работа
Реши задачата, преди да отвориш отговора. Използвай насоката при затруднение. Задачи 26–30 са с повишена трудност.
Описан четириъгълник има \(AB+CD=19\) cm. Намери периметъра.
Отговор и насока
Отговор: \(38\) cm.
Насока: Удвои сбора на срещуположните страни.
Описан \(ABCD\) има \(AB=11\), \(BC=8\), \(DA=10\) cm. Намери \(CD\).
Отговор и насока
Отговор: \(7\) cm.
Насока: Запиши \(11+CD=8+10\).
Описан четириъгълник с периметър \(72\) cm има \(AB=2CD\). Намери \(AB,CD\).
Отговор и насока
Отговор: \(24\) cm и \(12\) cm.
Насока: Сборът им е \(36\) cm.
В описан \(ABCD\) отношението \(AB:BC:CD=2:3:5\), а периметърът е \(84\) cm. Намери страните.
Отговор и насока
Отговор: \(12,18,30,24\) cm.
Насока: Сборът на първата и третата страна е \(42\) cm.
Изпъкнал четириъгълник има страни \(7,10,13,10\) cm по реда им. Може ли в него да се впише окръжност?
Отговор и насока
Отговор: Да.
Насока: Сравни \(7+13\) и \(10+10\).
Може ли в изпъкнал четириъгълник с последователни страни \(9,12,14,10\) cm да се впише окръжност?
Отговор и насока
Отговор: Не.
Насока: Сборовете на срещуположните страни са \(23\) и \(22\) cm.
Допирателните отсечки от върховете на описан четириъгълник са по ред \(4,6,5,3\) cm. Намери страните и периметъра.
Отговор и насока
Отговор: Страни \(10,11,8,7\) cm; периметър \(36\) cm.
Насока: Всяка страна е сборът от дължините при двата си края.
Описан четириъгълник с периметър \(80\) cm има две равни срещуположни страни. Разликата на другите две е \(8\) cm. Намери страните.
Отговор и насока
Отговор: Равните са по \(20\) cm; другите са \(16\) cm и \(24\) cm.
Насока: Всеки сбор на срещуположни страни е \(40\) cm.
Описан четириъгълник има периметър \(56\) cm и вписана окръжност с радиус \(6\) cm. Намери лицето.
Отговор и насока
Отговор: \(168\) cm².
Насока: Използвай \(S=Pr/2\).
Описан четириъгълник има лице \(90\) cm² и периметър \(40\) cm. Намери радиуса.
Отговор и насока
Отговор: \(4{,}5\) cm.
Насока: Изрази \(r\) от формулата за лице.
Описан около окръжност успоредник има периметър \(68\) cm. Намери страните.
Отговор и насока
Отговор: По \(17\) cm.
Насока: Първо докажи, че е ромб.
Кои правоъгълници имат вписана окръжност?
Отговор и насока
Отговор: Точно квадратите.
Насока: Приложи равенството на сборовете на срещуположните страни.
Ромб има страна \(13\) cm и височина \(10\) cm. Намери радиуса на вписаната окръжност.
Отговор и насока
Отговор: \(5\) cm.
Насока: Радиусът е половината от разстоянието между успоредните страни.
Ромб със страна \(20\) cm има остър ъгъл \(30^\circ\). Намери радиуса на вписаната окръжност.
Отговор и насока
Отговор: \(5\) cm.
Насока: Височината е половината от страната, а радиусът е половината от височината.
Равнобедрен трапец с основи \(20\) cm и \(12\) cm е описан около окръжност. Намери бедрото и радиуса.
Отговор и насока
Отговор: Бедро \(16\) cm; радиус \(2\sqrt{15}\) cm.
Насока: Половината от разликата на основите е \(4\) cm; намери височината с Питагоровата теорема.
Равнобедрен описан трапец има периметър \(44\) cm. Намери бедрото и средната отсечка.
Отговор и насока
Отговор: По \(11\) cm.
Насока: И двете дължини са \(P/4\).
Правоъгълен описан трапец с остър ъгъл \(30^\circ\) има периметър \(48\) cm. Намери радиуса.
Отговор и насока
Отговор: \(4\) cm.
Насока: Бедрата са \(h\) и \(2h\); сборът им е \(24\) cm.
В трапец е вписана окръжност с радиус \(3\) cm. Сборът на бедрата е \(14\) cm. Намери лицето и периметъра.
Отговор и насока
Отговор: \(42\) cm² и \(28\) cm.
Насока: Сборът на основите е \(14\) cm, а височината е \(6\) cm.
Равнобедрен описан трапец има остър ъгъл \(60^\circ\) и вписана окръжност с радиус \(2\sqrt3\) cm. Намери основите и бедрата.
Отговор и насока
Отговор: Основи \(12\) cm и \(4\) cm; бедра по \(8\) cm.
Насока: Височината е \(4\sqrt3\) cm. Използвай правоъгълен триъгълник с ъгъл \(30^\circ\).
Квадрат е описан около окръжност с радиус \(7\) cm. Намери периметъра и лицето.
Отговор и насока
Отговор: \(56\) cm и \(196\) cm².
Насока: Страната на квадрата е \(14\) cm.
Описан четириъгълник има вписана окръжност с радиус \(3\) cm и лице \(45\) cm². Намери периметъра.
Отговор и насока
Отговор: \(30\) cm.
Насока: От \(S=Pr/2\) изрази \(P\).
В описан четириъгълник с център на вписаната окръжност \(O\) докажи, че \(\angle AOB+\angle COD=180^\circ\).
Отговор и насока
Отговор: Сборът е \(180^\circ\).
Насока: В триъгълниците \(AOB,COD\) изрази ъглите при \(O\) чрез половините на вътрешните ъгли; техният общ сбор е \(360^\circ\).
Равнобедрен трапец има основи \(9\) cm и \(1\) cm и бедра по \(5\) cm. Докажи, че има вписана окръжност, и намери радиуса ѝ.
Отговор и насока
Отговор: Има вписана окръжност с \(r=1{,}5\) cm.
Насока: Провери \(9+1=5+5\), а после намери височината от катети \(4\) и \(h\) и хипотенуза \(5\).
От квадратна заготовка е изрязан вписаният кръг с радиус \(5\) cm. Намери лицето на останалия материал.
Отговор и насока
Отговор: \(100-25\pi\) cm².
Насока: Страната на квадрата е \(10\) cm. Извади лицето на кръга.
Трапец с основи \(16\) cm и \(4\) cm и бедра по \(10\) cm е описан около окръжност. Намери височината, радиуса и лицето.
Отговор и насока
Отговор: \(h=8\) cm, \(r=4\) cm, \(S=80\) cm².
Насока: Половината от разликата на основите е \(6\) cm. Получава се правоъгълен триъгълник с хипотенуза \(10\) cm.
Равнобедрен описан трапец има периметър \(68\) cm и вписана окръжност с радиус \(6\sqrt2\) cm. Намери основите и бедрата.
Отговор и насока
Отговор: Основи \(18\) cm и \(16\) cm; бедра по \(17\) cm.
Насока: Сборът на основите е \(34\) cm, височината е \(12\sqrt2\) cm и половината от разликата на основите е \(1\) cm.
Равнобедрен трапец \(ABCD\) има основи \(AB=38\) cm и \(CD=22\) cm. Отсечка \(FQ\parallel BC\), \(F\in CD,Q\in AB\), го разделя на два четириъгълника с вписани окръжности. Намери бедрата и \(AQ,DF\).
Отговор и насока
Отговор: Бедра по \(15\) cm; \(AQ=23\) cm, \(DF=7\) cm.
Насока: Както в решена задача 22, \(QBCF\) е ромб. След това \(38-l+22-l=2l\).
Правоъгълен трапец \(ABCD\), \(AB\parallel CD\), \(AD\perp AB\), \(AB>CD\), е описан около окръжност с център \(O\) и радиус \(5\) cm. Средите \(M,N\) на бедрата \(AD,BC\) удовлетворяват \(MN=13\) cm. Докажи, че окръжностите с диаметри \(AD\) и \(BC\) се допират външно в \(O\). След това намери основите, бедрата и лицето на трапеца.
Отговор и насока
Отговор: \(AD=10\) cm, \(BC=16\) cm. Центровете на двете окръжности са \(M,N\), радиусите им са \(5\) cm и \(8\) cm, а \(MO=5\) cm, \(ON=8\) cm и \(MN=13=5+8\) cm. Значи те се допират външно в \(O\). Основи \(AB=13+\sqrt{39}\) cm, \(CD=13-\sqrt{39}\) cm; лице \(130\) cm².
Насока: Намери \(AD\) от радиуса. Свържи средната отсечка \(MN\) със сбора на основите, а после и със сбора на бедрата. Центърът \(O\) лежи на правата \(MN\) и \(MO=5\) cm. За разликата на основите използвай правоъгълния триъгълник при наклоненото бедро \(BC\).
Четириъгълник \(ABCD\) е едновременно вписан в окръжност и описан около друга с център \(O\). Ако \(\angle A=3\angle B\) и \(\angle AOB=100^\circ\), намери четирите ъгъла и \(\angle COD\).
Отговор и насока
Отговор: При \(A,B,C,D\): \(120^\circ,40^\circ,60^\circ,140^\circ\); \(\angle COD=80^\circ\).
Насока: В \(AOB\) получи \(\angle A+\angle B=160^\circ\); после използвай срещуположните ъгли на вписания четириъгълник.
Диагоналът \(AC\) на изпъкнал четириъгълник \(ABCD\) го разделя на два триъгълника. Вписаните в тези триъгълници окръжности се допират една до друга. Докажи, че в \(ABCD\) може да се впише окръжност.
Отговор и насока
Отговор: От допирането следва \(AB+CD=BC+DA\), затова четириъгълникът е описан.
Насока: Двата кръга са в различни полуравнини спрямо \(AC\), така че общата им точка е на \(AC\). Ако е \(M\), изрази \(AM\) чрез страните на всеки триъгълник и приравни получените изрази.
Онлайн тест
Четириъгълник, описан около окръжност
15 въпроса × 4 точки = 60 точки. Избери точно един отговор на всеки въпрос. След приключване ще видиш верните отговори и обясненията.
Отговорени въпроси: 0 от 15.
Скала за самопроверка: 50–60 т. — 6; 40–49 т. — 5; 30–39 т. — 4; 15–29 т. — 3; под 15 т. — 2.
Свързани уроци
Върни се към подходящото правило или продължи към свързана тема.
Източници и допълнително четене
- 1. З. Паскалева, М. Алашка, Р. Алашка. Книга за ученика. Математика за 8. клас. Архимед 2, 2017. Глава 8.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар