Мечтата на Алберт Айнщайн за мир и обединен свят
Алберт Айнщайн и мечтата за световен мир
Освен велик физик, Алберт Айнщайн е и мислител с дълбоко хуманистични възгледи. За него бъдещето на човечеството не зависело само от науката, а и от способността ни да надраснем страха, националните граници и логиката на войната.
Една от големите цели в живота на Алберт Айнщайн било да види създаването на световно правителство. Вместо отделни държави и народи да изграждат собствени центрове на власт и да влизат в конфликти помежду си, той подкрепял идеята за обща световна организация, посветена на мирното разрешаване на проблеми — без насилие и без война.
Макар да уважавал личното достойнство и човешката свобода, в патриотизма Айнщайн бил умерен. Той живее през епохата на нацистка Германия и вижда с очите си колко опасна може да бъде прекалената отдаденост към нацията, когато тя се превърне в култ. Затова Айнщайн остава верен не на една държава, а на човешката раса като цяло — позиция, която може да се определи като краен хуманизъм.
Световно правителство вместо свят на страх
Поради тази причина Айнщайн взима активна роля в движението за световно правителство, участвайки в усилия за създаване на коалиция, чиято цел е да премахне националните граници доколкото е възможно и да насърчи живота в една по-единна човешка среда.
Основният проблем, който той вижда при локализираните правителства, е страхът и несигурността. Айнщайн наблюдава това особено ясно в обществената атмосфера по време на управлението на Маккарти. Според него всяка отделна държава е принудена да допуска възможността за бъдещ военен конфликт и затова се стреми да трупа средства за защита и нападение.
Той сравнява това с живота на отделните семейства, които също могат да бъдат завладени от постоянна тревожност и чувството, че са застрашени от неизвестен или понякога дори добре познат нападател. Това очакване за опасност създава атмосфера на напрежение, а напрежението неизбежно води до насилие.
Айнщайн, войната и ядрената заплаха
Айнщайн и други учени, включително такива, които са били пряко свързани с разработването на атомната бомба, по-късно описват страховете си в книгата „Единен или никакъв свят: изявление към народа за пълното значение на атомната бомба". Основната идея е, че човечеството трябва да намери начин да предотврати надпреварата за надмощие и да не допуска отделни държави да притежават разрушителни оръжия с такава сила.
Тези възгледи напълно се припокриват с разбирането на Айнщайн за световния мир. За него има само две възможни посоки: или човечеството ще продължи да живее в постоянна подготовка за война, или ще създаде форма на международен ред, при която войните ще станат ненужни.
ОН, ограниченията на институциите и големият идеал
За Айнщайн Обществото на народите и по-късните международни организации са стъпка в правилната посока, но не и окончателно решение. Той разбира, че една обща организация трудно може да бъде по-силна от съставляващите я държави, ако те не са готови реално да ѝ подчинят част от властта си.
Затова Айнщайн смята, че ако отделните държави продължат да имат възможност да действат самостоятелно във военен план, всяка наднационална структура ще остане безсилна в ключов момент. Именно това според него е слабостта на опитите да се създаде траен международен мир, без да се промени дълбоко политическата архитектура на света.
Паралелно с мечтата си за световно правителство Айнщайн търси и единна теория във физиката. Така животът му сякаш следва две големи линии: единство в науката и единство в човечеството. Макар да не успява напълно да постигне нито едната, нито другата цел, самите му усилия оставят огромна следа.
Последните години и постоянството на хуманизма
Айнщайн носи любовта си към човечеството до последния си дъх. Последният му проект, по който работи малко преди смъртта си през 1955 г., е реч по повод седмия Ден на независимостта на Израел. В нея той разсъждава върху конфликта между Израел и Египет и отбелязва колко често политическите лидери изкривяват реалността според собствените си възприятия.
За Айнщайн няма „малки" и „големи" проблеми, когато става дума за справедливост. Докато тя не възтържествува, никой конфликт не е незначителен. Тази позиция е напълно в съзвучие с целия му живот: вярата, че науката и моралът не трябва да бъдат разделяни и че истинският прогрес е невъзможен без хуманност.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако тази статия ви е харесала, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар