Отношения и пропорции. Свойства на пропорциите
Отношения, пропорции и свойства на пропорциите —
пълен урок за 6. клас
В този урок ще разгледаме една от най-важните теми в 6. клас — отношенията и пропорциите. Ще научим как да записваме и опростяваме отношения на числа, как да разпознаваме и съставяме пропорции, ще усвоим основното свойство на пропорцията и ще го използваме за намиране на неизвестен член. В края ще приложим знанията си за решаване на практически задачи: разделяне в дадено отношение, геометрични задачи и задачи с проценти.
Ако двете числа изразяват различни величини (разстояния, маси, време и др.), те трябва да бъдат в една и съща мерна единица.
Пример: \(6:9=\dfrac{6}{9}=\dfrac{2}{3}\), т.е. опростеното отношение е \(2:3\).
- при \(k\lt1\) — отношението показва каква част \(a\) е от \(b\);
- при \(k\gt1\) — отношението показва колко пъти \(a\) е по-голямо от \(b\);
- при \(k=1\) — числата \(a\) и \(b\) са равни.
Числата \(a\) и \(d\) се наричат крайни членове, а \(b\) и \(c\) — средни членове на пропорцията.
Това свойство е основният инструмент за работа с пропорции — позволява ни както да проверим дали дадено равенство е пропорция, така и да намерим неизвестен член.
Пример: От \(\dfrac{3}{4}=\dfrac{15}{20}\) следва \(3\cdot20=4\cdot15\), т.е. \(60=60\) ✓.
- Смяна на крайните членове: \(\dfrac{d}{b}=\dfrac{c}{a}\).
- Смяна на средните членове: \(\dfrac{a}{c}=\dfrac{b}{d}\).
- Обръщане: \(\dfrac{b}{a}=\dfrac{d}{c}\).
- \(\dfrac{a+b}{b}=\dfrac{c+d}{d}\) и \(\dfrac{a-b}{b}=\dfrac{c-d}{d}\).
- Свойство на равните отношения: \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{c}{d}=\dfrac{a+c}{b+d}\).
- Всеки краен член е равен на произведението на средните, разделено на другия краен: от \(\dfrac{x}{b}=\dfrac{c}{d}\) следва \(x=\dfrac{b\cdot c}{d}\), а от \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{c}{x}\) следва \(x=\dfrac{b\cdot c}{a}\).
- Всеки среден член е равен на произведението на крайните, разделено на другия среден: от \(\dfrac{a}{x}=\dfrac{c}{d}\) следва \(x=\dfrac{a\cdot d}{c}\), а от \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{x}{d}\) следва \(x=\dfrac{a\cdot d}{b}\).
Кликнете върху задача, за да видите пълното решение.
Отношение на две числа \(a\) и \(b\) е частното \(\dfrac{a}{b}\) (при \(b\neq0\)). Опростяваме като обикновена дроб.
а) \(27:54=\dfrac{27}{54}=\dfrac{1}{2}\), т.е. \(1:2\).
б) Умножаваме числителя и знаменателя по \(10\), за да се освободим от десетичната запетая:
\[0{,}6:3{,}6=\dfrac{0{,}6}{3{,}6}=\dfrac{6}{36}=\dfrac{1}{6},\text{ т.е. }1:6.\]в) Превръщаме смесените числа в обикновени дроби: \(1\dfrac{2}{3}=\dfrac{5}{3}\) и \(2\dfrac{5}{6}=\dfrac{17}{6}\). Тогава:
\[\dfrac{5}{3}:\dfrac{17}{6}=\dfrac{5}{3}\cdot\dfrac{6}{17}=\dfrac{30}{51}=\dfrac{10}{17},\text{ т.е. }10:17.\]г) \(\dfrac{3}{8}:\dfrac{7}{8}=\dfrac{3}{8}\cdot\dfrac{8}{7}=\dfrac{3}{7}\), т.е. \(3:7\).\(\;\blacksquare\)
Отношение a:b е по-малко от \(1\), когато числителят е по-малък от знаменателя (\(a\lt b\)); равно на \(1\), когато \(a=b\); по-голямо от \(1\), когато \(a\gt b\).
| Отношение | Изчисление | Категория |
|---|---|---|
| \(\dfrac{7}{10}\) | \(7\lt10\) | по-малко от \(1\) |
| \(\dfrac{12}{5}\) | \(12\gt5\) | по-голямо от \(1\) |
| \(\dfrac{0{,}6}{0{,}09}=\dfrac{60}{9}\) | \(60\gt9\) | по-голямо от \(1\) |
| \(9:12=\dfrac{3}{4}\) | \(3\lt4\) | по-малко от \(1\) |
| \(1\dfrac{2}{3}:\dfrac{9}{11}=\dfrac{5}{3}\cdot\dfrac{11}{9}=\dfrac{55}{27}\) | \(55\gt27\) | по-голямо от \(1\) |
| \(\dfrac{11}{12}\) | \(11\lt12\) | по-малко от \(1\) |
Равни на \(1\) — няма.\(\;\blacksquare\)
Когато двете числа изразяват различни величини, те трябва да са в една и съща мерна единица, преди да съставим отношението.
а) \(1\) м \(=100\) см, тогава: \(1\) см към \(1\) м \(=1:100\).
б) \(1\) кг \(=1000\) г, тогава: \(2\) г към \(1\) кг \(=2:1000=1:500\).
в) \(1\) ч \(=3600\) с, тогава: \(5\) с към \(1\) ч \(=5:3600=1:720\).
г) \(3\) ч \(=180\) мин, тогава: \(10\) мин към \(3\) ч \(=10:180=1:18\).\(\;\blacksquare\)
За да намерим отношението \(a:b\), изразяваме частното \(\dfrac{a}{b}\).
а) От \(a=6b\) следва \(\dfrac{a}{b}=6\), т.е. \(a:b=6:1\).
б) От \(3{,}5a=4{,}5b\) следва \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{4{,}5}{3{,}5}=\dfrac{9}{7}\), т.е. \(a:b=9:7\).
в) \(a=\dfrac{1}{5}b\) означава \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{1}{5}\), т.е. \(a:b=1:5\).
г) \(a=30\%\cdot b=\dfrac{30}{100}b=\dfrac{3}{10}b\), следователно \(a:b=3:10\).
д) От \(b=75\%\cdot a=\dfrac{3}{4}a\) следва \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{4}{3}\), т.е. \(a:b=4:3\).\(\;\blacksquare\)
Прочитаме условието внимателно и превръщаме думите в математически запис.
а) „\(m\) е с \(20\%\) по-голямо от \(n\)" означава \(m=n+20\%\cdot n=n+0{,}2n=1{,}2n\), тогава:
\[\dfrac{m}{n}=1{,}2=\dfrac{12}{10}=\dfrac{6}{5},\text{ т.е. }m:n=6:5.\]б) „\(m\) е с \(10\%\) по-малко от \(n\)" означава \(m=n-10\%\cdot n=0{,}9n\), тогава:
\[\dfrac{m}{n}=0{,}9=\dfrac{9}{10},\text{ т.е. }m:n=9:10.\]в) „\(m\) е \(3\) пъти по-малко от \(n\)" означава \(m=\dfrac{n}{3}\), тогава:
\[\dfrac{m}{n}=\dfrac{1}{3},\text{ т.е. }m:n=1:3.\,\blacksquare\]I начин: опростяваме двете отношения и проверяваме дали са равни.
II начин: прилагаме основното свойство — произведението на крайните членове трябва да е равно на произведението на средните.
а) I начин: \(\dfrac{5}{30}=\dfrac{1}{6}\) и \(\dfrac{2}{12}=\dfrac{1}{6}\) → равни. II начин: \(5\cdot12=60\) и \(30\cdot2=60\) → равни. ✓ Образуват пропорция.
б) Първо опростяваме: \(\dfrac{3}{4}:\dfrac{7}{8}=\dfrac{3}{4}\cdot\dfrac{8}{7}=\dfrac{6}{7}\). А \(6:7=\dfrac{6}{7}\). ✓
II начин: приведено към \(6:7\) и \(6:7\), т.е. \(6\cdot7=42\) и \(7\cdot6=42\) → равни.
в) \(0{,}036:0{,}9=\dfrac{0{,}036}{0{,}9}=\dfrac{36}{900}=\dfrac{1}{25}\), а \(0{,}4:1=\dfrac{2}{5}\). Различни!
Или: \(0{,}036\cdot1=0{,}036\), а \(0{,}9\cdot0{,}4=0{,}36\). Не са равни. Отношенията не образуват пропорция.\(\;\blacksquare\)
Четири числа \(a, b, c, d\) могат да образуват пропорция, ако от тях можем да съставим две двойки с равни произведения.
а) Проверяваме произведенията: \(20\cdot21=420\) и \(7\cdot60=420\). ✓ Равни са!
Една възможна пропорция: \(\dfrac{20}{7}=\dfrac{60}{21}\) (или \(20:7=60:21\)).
б) Проверяваме всички произведения по двойки:
- \(3\cdot5=15\) и \(11\cdot2=22\) — различни.
- \(3\cdot11=33\) и \(5\cdot2=10\) — различни.
- \(3\cdot2=6\) и \(5\cdot11=55\) — различни.
Никое произведение не съвпада, следователно не може да се състави пропорция от числата \(3, 5, 11, 2\).\(\;\blacksquare\)
„Числата \(a\) и \(b\) са съответно пропорционални на числата \(c\) и \(d\)" означава равенство на отношенията: \(\dfrac{a}{c}=\dfrac{b}{d}\) или еквивалентно \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{c}{d}\).
а) \(\dfrac{2}{22}=\dfrac{5}{55}\) или \(2:22=5:55\).
Проверка: \(2\cdot55=110\) и \(22\cdot5=110\). ✓
б) \(\dfrac{0{,}8}{4{,}8}=\dfrac{1{,}3}{7{,}8}\) или \(0{,}8:4{,}8=1{,}3:7{,}8\).
Проверка: \(0{,}8\cdot7{,}8=6{,}24\) и \(4{,}8\cdot1{,}3=6{,}24\). ✓
в) \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{1{,}5}{7}\) или \(a:b=1{,}5:7\). За да запишем отношението с естествени числа, умножаваме двата члена по \(10\): \(a:b=15:70=3:14\).\(\;\blacksquare\)
Ако за четири числа е изпълнено \(a\cdot d=b\cdot c\), от тях можем да образуваме четири различни пропорции, получени чрез пермутация на членовете.
Тук \(a=5, d=12, b=6, c=10\). Получаваме:
\[\dfrac{5}{6}=\dfrac{10}{12}\quad\text{(основна)}\] \[\dfrac{5}{10}=\dfrac{6}{12}\quad\text{(смяна на средните)}\] \[\dfrac{12}{6}=\dfrac{10}{5}\quad\text{(смяна на крайните)}\] \[\dfrac{12}{10}=\dfrac{6}{5}\quad\text{(обратни отношения)}\]Проверка на първата: \(5\cdot12=60\) и \(6\cdot10=60\). ✓ За всяка от тях произведенията кръстосано са равни.\(\;\blacksquare\)
Равенство на отношения е пропорция точно тогава, когато произведението на крайните членове е равно на произведението на средните.
а) Проверяваме \(15\cdot4=5\cdot12\): \(60=60\). ✓ Вярна пропорция.
б) \(81:9=9:1\) означава \(\dfrac{81}{9}=\dfrac{9}{1}\). Проверяваме \(81\cdot1=9\cdot9\): \(81=81\). ✓ Вярна пропорция.
в) \(\dfrac{3}{8}:\dfrac{7}{8}=\dfrac{3}{8}\cdot\dfrac{8}{7}=\dfrac{3}{7}\). Значи \(\dfrac{3}{8}:\dfrac{7}{8}=3:7\). ✓ Вярна пропорция.
г) Проверяваме \(3{,}1\cdot2=0{,}2\cdot31\): \(6{,}2=6{,}2\). ✓ Вярна пропорция.\(\;\blacksquare\)
Прилагаме основното свойство: произведение на крайните = произведение на средните.
а) \(6x=3\cdot10=30\Rightarrow x=5\). Проверка: \(\dfrac{5}{3}=\dfrac{10}{6}\) ✓
б) \(3x=2{,}1\cdot10=21\Rightarrow x=7\). Проверка: \(\dfrac{2{,}1}{7}=0{,}3=\dfrac{3}{10}\) ✓
в) \(0{,}5x=15\cdot4=60\Rightarrow x=120\). Проверка: \(\dfrac{15}{0{,}5}=30\) и \(\dfrac{120}{4}=30\) ✓
г) \(12{,}3x=7\cdot43{,}05=301{,}35\Rightarrow x=\dfrac{301{,}35}{12{,}3}=24{,}5\). Проверка: \(\dfrac{43{,}05}{24{,}5}=\dfrac{12{,}3}{7}\approx1{,}757\) ✓\(\;\blacksquare\)
а) От \(x:0{,}8=10:0{,}5\) записваме като дроби: \(\dfrac{x}{0{,}8}=\dfrac{10}{0{,}5}\).
Прилагаме осн. свойство: \(0{,}5x=0{,}8\cdot10=8\Rightarrow x=16\).
Проверка: \(16:0{,}8=20\) и \(10:0{,}5=20\). ✓
б) От \(\dfrac{x+2}{3}=\dfrac{5}{4}\) следва \(4(x+2)=3\cdot5=15\).
Значи \(4x+8=15\Rightarrow 4x=7\Rightarrow x=\dfrac{7}{4}=1\dfrac{3}{4}=1{,}75\).
Проверка: \(\dfrac{1{,}75+2}{3}=\dfrac{3{,}75}{3}=1{,}25=\dfrac{5}{4}\). ✓
в) От \(\dfrac{2}{3x+1}=\dfrac{1}{8}\) следва \(2\cdot8=1\cdot(3x+1)\Rightarrow16=3x+1\).
Значи \(3x=15\Rightarrow x=5\).
Проверка: \(3\cdot5+1=16\), \(\dfrac{2}{16}=\dfrac{1}{8}\). ✓\(\;\blacksquare\)
И тук прилагаме основното свойство на пропорциите, като след това решаваме обикновено уравнение.
а) От \(\dfrac{7}{x}=\dfrac{12}{x+4}\) следва \(7(x+4)=12x\).
Разкриваме скобите: \(7x+28=12x\Rightarrow 5x=28\Rightarrow x=5{,}6\).
Проверка: \(\dfrac{7}{5{,}6}=1{,}25\) и \(\dfrac{12}{9{,}6}=1{,}25\). ✓
б) От \((x+3):2=(x+5):3\) следва \(3(x+3)=2(x+5)\).
\(3x+9=2x+10\Rightarrow x=1\).
Проверка: \(4:2=2\) и \(6:3=2\). ✓
в) От \(5:x=7:(x+10)\) следва \(5(x+10)=7x\).
\(5x+50=7x\Rightarrow 2x=50\Rightarrow x=25\).
Проверка: \(5:25=\dfrac{1}{5}\) и \(7:35=\dfrac{1}{5}\). ✓\(\;\blacksquare\)
От \(32:x=x:2\) прилагаме основното свойство: \(x\cdot x=32\cdot2\), т.е. \(x^2=64\).
За положителни стойности получаваме \(x=8\) (взимаме само положителния корен, тъй като обикновено разглеждаме положителни стойности).
Проверка: \(32:8=4\) и \(8:2=4\). ✓
Забележка: в пропорция от вида \(a:x=x:b\) неизвестното \(x\) се нарича средно пропорционално на \(a\) и \(b\).
Верният отговор е \(x=8\).\(\;\blacksquare\)
„Четвърта пропорционална" на три числа е число \(x\), така че от четирите да се образува пропорция. Разположението на трите числа променя отговора.
Възможните пропорции с неизвестно на четвърто място са:
1. \(10:25=60:x\Rightarrow10x=25\cdot60=1500\Rightarrow x=150\).
2. \(10:60=25:x\Rightarrow10x=60\cdot25=1500\Rightarrow x=150\).
3. \(25:10=60:x\Rightarrow25x=10\cdot60=600\Rightarrow x=24\).
4. \(25:60=10:x\Rightarrow25x=60\cdot10=600\Rightarrow x=24\).
Получаваме само две различни стойности: \(x=24\) или \(x=150\).\(\;\blacksquare\)
Първо намираме количеството мляко в чашата: \(220-60=160\) мл.
Отношението на млякото към кафето е:
\[160:60=\dfrac{160}{60}=\dfrac{8}{3},\text{ т.е. }8:3.\]Значи в капучиното има \(8\) части мляко и \(3\) части кафе.\(\;\blacksquare\)
Нека едната част от хонорара е \(x\) лв. Тогава първият автор получава \(3x\) лв, а вторият \(4x\) лв.
От условието \(3x=930\) следва \(x=310\) лв.
Вторият автор е получил \(4x=4\cdot310=1240\) лв.
Проверка: Отношението е \(930:1240=\dfrac{930}{1240}=\dfrac{3}{4}\). ✓\(\;\blacksquare\)
Нека жълтите лалета са \(x\). От условието отношението на жълтите към червените е \(7:4\):
\[\dfrac{x}{12}=\dfrac{7}{4}\Rightarrow 4x=12\cdot7=84\Rightarrow x=21\text{ жълти лалета}.\]Общият брой лалета е \(21+12=33\) лалета.
Проверка: Отношението \(21:12=7:4\) ✓\(\;\blacksquare\)
Нека едната част е \(x\) см. Тогава страните на правоъгълника са \(11x\) и \(12x\) см.
Обиколката е сборът от двете дължини и двете ширини:
\[2(11x+12x)=92\Rightarrow 2\cdot23x=92\Rightarrow 46x=92\Rightarrow x=2\text{ см}.\]Следователно страните са \(11\cdot2=22\) см и \(12\cdot2=24\) см.
Лицето на правоъгълника е:
\[S=22\cdot24=528\text{ см}^2.\]Проверка: \(P=2(22+24)=2\cdot46=92\) см ✓\(\;\blacksquare\)
Нека една част от ъглите е \(x\) градуса. Тогава трите ъгъла са \(2x\), \(3x\) и \(4x\) градуса.
Сборът от вътрешните ъгли на триъгълник е \(180°\):
\[2x+3x+4x=180°\Rightarrow 9x=180°\Rightarrow x=20°.\]Ъглите са:
- \(2x=2\cdot20°=40°\)
- \(3x=3\cdot20°=60°\)
- \(4x=4\cdot20°=80°\)
Проверка: \(40°+60°+80°=180°\) ✓ и \(40:60:80=2:3:4\) ✓\(\;\blacksquare\)
Тъй като точките \(M\) и \(N\) делят отсечката \(AB\) на три равни части, получаваме \(AM=MN=NB=\dfrac{12}{3}=4\) см.
а) \(MB=MN+NB=4+4=8\) см, тогава \(AM:MB=4:8=1:2\).
б) \(AN=AM+MN=4+4=8\) см, тогава \(AN:NB=8:4=2:1\).
в) \(AM:AB=4:12=1:3\).
г) \(AB:MB=12:8=3:2\).\(\;\blacksquare\)
Първа част. Нека страните на първия правоъгълник са \(5x\) и \(6x\) см. От обиколката:
\[2(5x+6x)=88\Rightarrow 2\cdot11x=88\Rightarrow x=4\text{ см}.\]Страните са \(20\) и \(24\) см, а лицето:
\[S_1=20\cdot24=480\text{ см}^2.\]Втора част (обратна задача). Нека сега страните на втория правоъгълник са \(5y\) и \(6y\) см. От лицето:
\[5y\cdot6y=480\Rightarrow 30y^2=480\Rightarrow y^2=16\Rightarrow y=4\text{ см}.\](Вземаме положителното решение, защото страната е дължина.)
Страните са отново \(20\) и \(24\) см, а обиколката:
\[P_2=2(20+24)=88\text{ см}.\]Двата правоъгълника са еднакви! Това показва, че при фиксирано отношение на страните \(5:6\), задаването на обиколка \(88\) см или лице \(480\) см\(^2\) описва един и същ правоъгълник.\(\;\blacksquare\)
За да съставим отношение от вида \(a:b:c\), е необходимо стойността на \(b\) да е една и съща в двете дадени отношения.
а) В \(a:b=7:12\) и \(b:c=12:5\) стойността на \(b\) е \(12\) и в двете — вече е съгласувано!
\[a:b:c=7:12:5.\]б) В \(a:b=2:3\) стойността на \(b\) е \(3\), а в \(b:c=6:7\) стойността на \(b\) е \(6\). Намираме най-малкото общо кратно: \(\text{НОК}(3,6)=6\).
Умножаваме \(a:b=2:3\) с \(2\): получаваме \(a:b=4:6\).
Сега \(b=6\) и в двете отношения, следователно:
\[a:b:c=4:6:7.\,\blacksquare\]„Пропорционално на годините" означава, че сумите, които получават, се отнасят както годините им:
\[A:B:C=6:8:11.\]Нека една част е \(x\) лв. Тогава децата получават съответно \(6x\), \(8x\) и \(11x\) лв.
Общата сума е \(15\) лв:
\[6x+8x+11x=15\Rightarrow 25x=15\Rightarrow x=\dfrac{15}{25}=0{,}60\text{ лв}.\]Най-голямото дете получава:
\[11x=11\cdot0{,}60=6{,}60\text{ лв}.\]Проверка: \(6\cdot0{,}60+8\cdot0{,}60+11\cdot0{,}60=3{,}60+4{,}80+6{,}60=15\) лв ✓\(\;\blacksquare\)
„Обратно пропорционално на годините" означава, че сумите се отнасят както реципрочните на годините. Колкото по-малка е възрастта, толкова по-голяма е наградата.
\[A:B:C=\dfrac{1}{16}:\dfrac{1}{14}:\dfrac{1}{12}.\]За да запишем отношението с естествени числа, намираме най-малкото общо кратно на \(16, 14\) и \(12\):
\[\text{НОК}(16,14,12)=336.\]Умножаваме всяко отношение с \(336\):
\[\dfrac{336}{16}:\dfrac{336}{14}:\dfrac{336}{12}=21:24:28.\]Значи \(A:B:C=21:24:28\). Нека една част е \(x\) лв. Тогава:
\[21x+24x+28x=21900\Rightarrow 73x=21900\Rightarrow x=300\text{ лв}.\]Наградите са:
- 16-годишният: \(21\cdot300=6300\) лв.
- 14-годишният: \(24\cdot300=7200\) лв.
- 12-годишният: \(28\cdot300=8400\) лв.
Проверка: \(6300+7200+8400=21900\) лв ✓. Забележете, че най-младият от тримата получава най-голямата награда — тъй като наградите са обратно пропорционални на възрастите, по-малката възраст съответства на по-голяма награда.\(\;\blacksquare\)
Опитайте да решите задачите самостоятелно.
Отг.: а) \(10:5=2:1\); б) \(3:9=1:3\); в) \(7:9{,}1=10:13\); г) \(1\dfrac{2}{3}:2\dfrac{5}{6}=\dfrac{5}{3}:\dfrac{17}{6}=10:17\).
Отг.: а) \(2:1\); б) \(3:2\); в) \(1:200\); г) \(\dfrac{8}{3}:\dfrac{10}{9}=24:10=12:5\).
Отг.: а) \(2000:110=200:11\); б) \(5000:20=250:1\); в) \(1\) л \(=1\) дм\(^3\), тогава \(6:3=2:1\).
Отг.: а) \(53:100\); б) \(12{,}3:100=123:1000\); в) \(125:100=5:4\).
Отг.: а) \(a:b=1:12\); б) \(a:b=15:100=3:20\); в) \(a:b=1:\dfrac{7}{3}=3:7\); г) от \(\dfrac{a}{b}=\dfrac{3}{1{,}5}=2\), значи \(a:b=2:1\).
Отг.: а) \(a=1{,}2b\), \(a:b=6:5\); б) \(b=0{,}05a\), \(a:b=20:1\).
Отг.: а) \(10\cdot6=60\), \(3\cdot20=60\) ✓ — образуват; б) \(4\cdot34=136\), \(17\cdot12=204\) — не образуват.
Отг.: а) \(3\cdot81=243\), \(9\cdot27=243\) ✓ — да, напр. \(\dfrac{3}{9}=\dfrac{27}{81}\); б) \(25\cdot21=525\), \(15\cdot35=525\) ✓ — да, напр. \(\dfrac{25}{15}=\dfrac{35}{21}\); в) \((-12)\cdot(-18)=216\) и \(24\cdot9=216\) ✓ — да, напр. \(\dfrac{-12}{24}=\dfrac{9}{-18}\) или \(-12:24=9:(-18)\).
Отг.: \(\dfrac{7}{21}=\dfrac{4}{12}\); \(\dfrac{7}{4}=\dfrac{21}{12}\); \(\dfrac{12}{21}=\dfrac{4}{7}\); \(\dfrac{12}{4}=\dfrac{21}{7}\).
Отг.: \(2\cdot42=84\) и \(7\cdot12=84\) ✓ — да, \(\dfrac{2}{7}=\dfrac{12}{42}\).
Отг.: а) \(\dfrac{m}{n}=\dfrac{5}{7}\) или \(m:n=5:7\); б) \(\dfrac{4}{2}=\dfrac{10}{5}=\dfrac{14}{7}\) или \(4:10:14=2:5:7\).
Отг.: Търсим две числа \(a, b\) от списъка така, че \(a:b=2:1\), т.е. \(a=2b\). Всички такива двойки са: \(5\) и \(2{,}5\); \(8\) и \(4\); \(6\) и \(3\).
Отг.: а) \(24x=168\Rightarrow x=7\); б) \(7x=54\Rightarrow x=\dfrac{54}{7}=7\dfrac{5}{7}\); в) \(8x=12\Rightarrow x=1{,}5\); г) \(0{,}2x=0{,}6\Rightarrow x=3\).
Отг.: а) \(5(x+1)=14\Rightarrow x=1{,}8\); б) \(5(x+2)=72\Rightarrow x=12{,}4\); в) \(4x=3(x+8)\Rightarrow x=24\).
Отг.: а) \(2{,}5\cdot x=\dfrac{2}{3}\cdot\dfrac{3}{4}=\dfrac{1}{2}\Rightarrow x=\dfrac{1}{5}\); б) \(\dfrac{1}{5}x=\dfrac{1}{2}\cdot\dfrac{2}{7}=\dfrac{1}{7}\Rightarrow x=\dfrac{5}{7}\).
Отг.: а) \(11(x+3)=12x\Rightarrow 11x+33=12x\Rightarrow x=33\); б) \(11(8-x)=21x\Rightarrow 88=32x\Rightarrow x=\dfrac{88}{32}=2{,}75\).
Отг.: \(4(9-x)=8x\Rightarrow 36=12x\Rightarrow x=3\).
Отг.: \(\dfrac{x}{y}=\dfrac{56}{7}=8\), т.е. \(x:y=8:1\).
Отг.: \(\dfrac{a}{b}=2\Rightarrow a=2b\). От \(2b+b=12{,}3\) следва \(b=4{,}1\), \(a=8{,}2\).
Отг.: Нека момчетата са \(x\). \(\dfrac{x}{16}=\dfrac{5}{8}\Rightarrow x=10\). Общо: \(10+16=26\).
Отг.: \(2x+7x=36\Rightarrow x=4\). Частите: \(8\) и \(28\).
Отг.: \(10x=150\Rightarrow x=15\). Частите: \(30, 45, 75\).
Отг.: \(3x+5x=48\Rightarrow x=6\). Числата: \(18\) и \(30\).
Отг.: \(2(2x+x)=48\Rightarrow x=8\). Страни: \(8\) и \(16\) см. Лице: \(128\) см\(^2\).
Отг.: От \(\dfrac{5}{6}=\dfrac{6}{x}\) следва \(5x=36\), \(x=7{,}2\) марки.
Отг.: Нека жълтите са \(3x\), сините \(5x\). \(5x-3x=10\Rightarrow x=5\). Общо: \(8x=40\).
Отг.: \(\dfrac{x}{35}=\dfrac{12}{5}\Rightarrow x=84\) шокол. Разлика: \(84-35=49\).
Отг.: \(6x-3x=6\Rightarrow x=2\). Числата: \(4, 6, 12\). Произведение: \(4\cdot6\cdot12=288\).
Отг.: \(14x=28\Rightarrow x=2\). Числата: \(4, 6, 18\).
Отг.: \(x+2x+3x=18\Rightarrow x=3\). Цифрите са \(3, 6, 9\) → числото е \(\overline{963}=963\).
15 въпроса • 4 точки за верен отговор • максимум 60 точки
- Г. Паскалев, М. Алашка. Сборник от задачи по математика за 6. клас. Архимед, София.
- Ст. Петков и колектив. Математика за 6. клас. Просвета, София.
- Ч. Лозанов и колектив. Помагало по математика за 6. клас.
- П. Рангелова, К. Бекриев, Л. Дилкина, Н. Иванова. Сборник по математика за 6. клас. Коала Прес.
- Т. Витанов, Л. Дилкина, П. Тодорова, И. Цветанова, И. Джонджорова. Сборник по математика за 6. клас. Клет.
- В. Златилов, Т. Тонова, Л. Мничева. Още математика за 6. клас. Труд.
- Списание Математика.
- Списание Квант.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в чужбина (ISEE, SAT, A-Level и др.)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, ТВ, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако този урок ви е бил полезен, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар