Джеймс Кларк Максуел - геният, който света открива след смъртта му
Джеймз Кларк Максуел —
геният, когото светът открива след смъртта му
Нарекли го „глупак" в академията. Станал е най-влиятелният физик между Нютон и Айнщайн. Четирите му уравнения — записани на половин страница — обединяват електричеството, магнетизма и светлината и по думите на Айнщайн представляват „най-дълбокото изменение на нашето представяне за природата след Нютон".
„Глупакът" на академията
Джеймз Кларк Максуел би носил по-скромно иметo и би се нарекъл просто Джеймз Кларк, ако баща му не получил в наследство от дядо си — от семейство Максуелови — малкото именийце Мидълби. Биографите понякога пишат, че Максуел произхожда от стара знатна фамилия. Това не е така. Цялата „знатност" започва от суров моряк, от дядото.
Максуел се ражда не в Мидълби, а в Единбург — старинен шотландски град, когото самите шотландци наричат „старата пушилня" заради безбройните комини на тръби, от които вечно струи дим. Скоро след раждането на Джеймз, бащата изведнъж заговаря за радостите на селския живот и неочаквано заминава с цялото семейство за Мидълби. Максуел-младши живее на село десет години и това е за него наистина щастливо време.
После бащата решава да го заведе в Единбург — в учреждение, което неизвестно защо се нарича „академия". Там Джеймз за пръв път остава сам, без съветите на баща си и ласките на майка си. Срещата с новите съученици е студена. За тях той е просто „селяндурко", и пристигането му кръщават с прозвището „глупака".
Петнайсетгодишният учен
Когато в академията започнали да учат геометрия, Джеймз веднага се увлякъл от нея и доказал, че в академията няма никой, който би могъл да знае геометрия по-добре от него. Веднъж бащата посетил Джеймз в училище и го взел на заседание на Кралското дружество. Там Джеймз слушал учените да разсъждават върху загадките на древните етруски: без да познават формулите от висшата математика, те могли да придават на погребалните си урни идеална овална форма.
Учените така и не стигнали до споразумение. Джеймз загубил спокойствието си, стараейки се да измисли метод за това. Бащата бил поразен и неимоверно горд, когато синът му забучил две игли в дървена дъска, сложил около тях дебел конец, завързал краищата му и, обтягайки конеца с молива, начертал идеален овал — а после разказал как е приложил метода за кривите, за всяка точка на които сумата от разстоянието до единия фокус и утроеното разстояние до другия остава постоянна.
Нютон, Фарадей и Кеймбридж
След академията Джеймз постъпил в Единбургския университет, а след като го завършил, заминал за Кеймбридж — Тринити Колидж, където някога се учил Нютон. Тук в ръцете на Максуел попаднали трудовете на Майкъл Фарадей и той бил поразен от необятните хоризонти, разкрити в тях. Двайсетгодишен, Максуел писал: „Аз реших да не чета нито един математически труд в тази област, докато не изуча основно „Експериментални изследвания по електричество" — така се наричал трудът на Фарадей."
Понякога, когато се говори за сътрудничество между Максуел и Фарадей, възникват спорове, кой от тях е направил повече в науката. Съперничество никога не е имало и не би могло да има. Джеймз едва е бил роден, когато Фарадей вече е направил много свои велики открития. Максуел винаги с огромна почит се е отнасял към самия Фарадей и към неговия принос в науката. Фарадей е велик експериментатор, Максуел — велик теоретик.
Пръстените на Сатурн — три години в тишина
На двайсет и четири години Джеймз Кларк Максуел станал професор. Дотогава той вече бил преподавател две години в Кеймбридж, но не като професор, и поради това почти веднага се съгласил да заеме предлаганото му място в Шотландския университет. Вероятно роля за взимане на решението е изиграло не толкова желанието за повишение, колкото го съблазнила възможността да се добере по-близо до родния дом, до баща си. Но бащата не успял да узнае тази радостна новина: той умира само няколко дни преди да се получи писмото на неговия син за назначението му.
В тишината на огромната родителска къща, приличаща на непристъпен замък, Максуел все по-дълбоко потъвал в пресмятания и неусетно теглил нишката към откритието. Тогава около пръстените на Сатурн се водели най-различни спорове — какви са те: течни или твърди? И почти три години се занимавал само с тази проблема.
Когато Максуел завършил тази работа, в Кеймбридж издали книгата му за пръстените на Сатурн. Той получил желаната от много физици премия Адамс. Максуел умеел и обичал да работи, харесвал му самият процес на работата, когато малкото придвижване напред струвало много усилия.
Четирите уравнения, обединили природата
Максуел виждал газовете не като нещо неосезаемо, притежаващо някакви свойства, а като гигантско струпване на молекули, намиращи се в непрекъснато движение. Тези невидими частици вещества цялото си съществуване се сблъскват, разлитат се в различни страни и отново се сблъскват, като губят скоростта си или обратно получават скорост. Само ако би било възможно да се види, да се чуе този бурен, променящ се за нищожни части от секундата свят.
Максуел и Болцман открили и формулирали статистически закон, описващ разпределението на молекулите на газа по скоростите им. Този закон винаги ще носи техните имена. Но най-великото дело на Максуел остават неговите четири уравнения на електромагнетизма — формули, с които той обединил електричеството, магнетизма и светлината в единна теория.
Айнщайн е казал и нещо по-конкретно: специалната теория на относителността произтича директно от уравненията на Максуел. Когато Айнщайн изработил своята теория, той установил, че тя е напълно съвместима с електромагнетизма на Максуел — за разлика от класическата механика на Нютон. В известен смисъл Максуел е посял семето, от което Айнщайн ожънал революцията.
Работен режим и начин на живот
Максуел си избрал съвсем невероятен дневен режим и се старал строго да го изпълнява: ставал сутрин в седем часа, работел до пет вечерта, после спял — задължително четири часа и половина. От десет и половина до два часа през нощта отново се затварял в кабинета си, а после отделял половин час за гимнастика. Впрочем едва ли може да се нарече гимнастика това, което той вършел: тези тридесет минути Максуел просто бягал по безлюдните коридори и стълбища на потъналото в сън преподавателско общежитие. Чак в три и половина часа през нощта лягал да спи.
И след всичко това се намирали хора, които смятали, че той работи малко. Максуел можел да се появи в лабораторията леко облечен, с вид на човек, който няма никаква работа тук и който се е отбил, само за да размени с колегите си две-три нищо незначещи фрази. Случвало се е да отива в лабораторията дори с кучето си, което много шокирало онези, които недостатъчно го познавали.
Смъртта на 48 години
Максуел не живял дълго, но успял да направи много. Единбургският лекар Лорейн се колебаел — да каже ли на своя пациент истината, или още да изчака. И все пак казал на Максуел, че е болен от рак. Ученият изслушал своята присъда, външно спокойно, попитал само, колко по мнението на доктора ще живее още. Отговорът бил: не повече от месец.
В Кеймбридж го лекувал известният доктор Пагет. Без да е по силите му да измени хода на болестта, потресен от самообладанието на умиращия Максуел, докторът разказва: „По време на болестта очи в очи със смъртта той оставаше такъв, какъвто беше преди. Спокойствието на духа му никога не го напускаше. Никой от моите пациенти не съзнаваше така трезво своята обреченост и не посрещаше смъртта по-спокойно. На пети ноември той тихо почина."
Денят бил облачен, мрачен, рамял ситен дъжд и стените на Глен Лейр, отдавайки топлината, натрупана през тези десетилетия, когато процъфтявало семейство Максуел, сякаш сълзели от избликналата влага.
Хронология
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- ›УАСГ – Университет по архитектура, строителство и геодезия
- ›Технически университет – София и др.
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level и др.)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти по всички математически дисциплини:
Математически анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диференциални уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако тази статия ви е харесала, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар