Алан Тюринг - бащата на компютъра и изкуственият интелект
Алън Тюринг —
бащата на компютъра и изкуствения интелект
Разбива кода на „Енигма" и спасява хиляди животи — а светът не знае за него. Формулира въпроса „Може ли машината да мисли?" — десетилетия преди да има компютри. Умира трагично на 41 години от отравяне с цианкалий. Алън Тюринг е може би най-недооцененият гений на XX век.
Детето, което се учи само да чете
Алън Тюринг е роден на 23 юни 1912 г. в Лондон. Расте като жизнерадостно и любознателно дете, което се стреми да проникне в тайнствения свят на науката със собствени сили. На шест години се научава самостоятелно да чете, пише и смята. На единайсет прави първите си химически опити — за извличане на йод от водорасли. На петнайсет изучава старателно Айнщайновата теория на относителността.
Способностите му са забелязани рано. Според един от преподавателите му в гимназията, предричал му бъдеще на голям математик: „такива като него се срещат веднъж на двеста години". И наистина, Тюринг става студент по математика в Кеймбридж. В първите години от научната си дейност се занимава с редица въпроси, включващи теорията на числата и квантовата механика.
Машината на Тюринг — абстрактна, но революционна
Машините на Тюринг, дефинирани в прочутата статия, трасират пътя към важни математически открития. Машината на Тюринг е абстрактно понятие — нямаме нужда от строгото й определение, за да я разберем интуитивно. Можем да си я представим като устройство с безкрайна лента, разделена на клетки. Устройството може да записва символ в клетка, да чете символ от клетка и да придвижва лентата с една клетка наляво или надясно.
Описанието на машината съдържа и програма за работата й, в резултат на която една поредица от символи върху лентата (вход) се преобразува след краен брой стъпки в друга (изход). По този начин всяка машина на Тюринг дефинира функция y = f(x), където аргументът x е входът, а стойността y — изходът.
Понятието „разрешимост" също се формализира чрез машината на Тюринг. Един клас от проблеми, на които може да се отговори с „да" или „не", се нарича разрешим, ако съществува алгоритъм (машина на Тюринг), който дава верен отговор за произволен проблем от този клас. Важна задача на съвременната математика е да се посочват неразрешими класове от проблеми, за да се предотврати търсенето на несъществуващи алгоритми.
Енигма — тайната, която спаси хиляди животи
По време на Втората световна война германското главно командване неколкократно имало повод да се усъмнява в лоялността на сътрудниците си, тъй като изтичала строго секретна информация. Нямало съмнение, че на англичаните стават достояние съобщения, кодирани с помощта на специална машина — „Енигма", която специалистите считали за напълно сигурна. Какво ли не е правено, за да се открие и отстрани опасният предател.
И никому не минавало през ум, че един млад английски математик — Алън Тюринг — е конструирал машина за дешифриране на съобщенията, кодирани от „Енигма". Независимо от ролята, която е изиграло това изобретение, и от високите военни отличия, получени от автора му, името на Алън Тюринг в математическия свят се свързва с други негови заслуги.
„Може ли машината да мисли?" — тестът на Тюринг
От 1940 г. интересите на Тюринг се насочват към построяване на реални компютри. Теоретичните му разработки и натрупаният опит по време на войната в областта на електронната техника го вдъхновяват за проект на компютър, твърде смел за тогавашното ниво на електрониката. Работи по създаването на много програми, а през 1948 г. поставя въпроса за „обучаването" на изчислителни машини.
По това време се оформят и възгледите му за изкуствен интелект, намерили отражение в прочутата статия „Може ли машината да мисли?" (1950 г.), предизвикала бурни дискусии. Тъй като смисълът на термините „машина" и „мисля" не е дефиниран, Тюринг формулира въпроса по друг начин — посредством имитационна игра, известна днес като тест на Тюринг.
Целта на имитационната игра е да придаде точен смисъл на първоначалния въпрос, да го уточни така, че да е възможен категоричен отговор — „да" или „не" — и верността на този отговор да се поддава на проверка. Тюринг изтъква: „Новата постановка на проблема има предимството, че може да разграничи съществено физическите от интелектуалните способности на човека. Не искаме да обвиняваме машината за това, че е неспособна да блесне на конкурс по красота, нито да обвиняваме човека, че ще загуби състезанието със самолет."
Прогнозата на Тюринг се оказва почти точна. Днес, повече от 70 години след написването на статията, съвременните езикови модели преминават теста на Тюринг в много варианти на имитационната игра. Въпросът „Може ли машината да мисли?" вече не е риторичен.
Учен с всестранни интереси
Тюринг се занимава и с чисто теоретични проблеми. Получава резултати в областта на крайните групи и групите на Ли, а стремежът му към пресмятане на знаменитата Риманова дзета-функция го кара да проектира за целта специална машина. През 1950 г. се появява негово изследване за приложения на математиката в биологията — убедително доказателство за разностранния му талант.
Публикациите на Тюринг, колкото и блестящи да са, дават (според познатите му) съвсем бегла представа за изключителната му личност. Неговите интереси са всестранни. Като студент си купува цигулка на старо и сам се научава да свири. Свиренето му доставя огромно удоволствие, макар да не е много музикален. Обича много децата и игрите, особено шаха. С един свой приятел написва първата програма за игра на шах. Любимите му развлечения са колоезденето и бягането на дълги разстояния — бил е практически на ниво маратонец.
Трагичният край
Някои хора са го намирали за ексцентричен, но с своята скромност, вглъбеност и донякъде непохватност в обноските си той всъщност бил твърде уязвим за външния свят. Умира трагично на 41 години. Лекарската диагноза е отравяне с цианкалий. Хората, които са го познавали отблизо, изключват възможността за самоубийство — толкова жизнерадостен и енергичен е бил.
Наследството
Ярката личност на Алън Тюринг оставя следа в много раздели на математиката. Той е един от пионерите в областта на изчислителната математика — както с теоретичните си разработки, така и с непосредственото си участие в създаването на компютри. Затова една от най-авторитетните награди за приноси в областта на информатиката носи днес неговото име — наградата „Тюринг", присъждана от ACM (Асоциацията за компютърни машини). Тя се смята за „Нобелова награда на информатиката".
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- ›УАСГ – Университет по архитектура, строителство и геодезия
- ›Технически университет – София и др.
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level и др.)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти по всички математически дисциплини:
Математически анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диференциални уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако тази статия ви е харесала, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар