Андрей Андреевич Марков — бунтарят, създал веригите на случайността
Андрей Андреевич Марков —
бунтарят, създал веригите на случайността
Като ученик едва не го изключват от гимназията заради „атеизъм и нихилизъм". Като академик отказва всички царски награди и се отлъчва сам от църквата. На 62 години замества липсващия учител в провинциално училище. И между всичко това — създава математическия инструмент, без който днес не би работил нито Google, нито ChatGPT, нито прогнозата за времето.
Детството: патерици, математика и воля
Андрей Андреевич Марков е роден на 14 юни 1856 г. в семейството на дребен чиновник в Рязанска губерния. Животът му не започва леко — болeдува от туберкулоза в колянната става и е принуден да се движи с патерици. Когато е на 11 години, оперират крака му и той започва да се движи нормално. По-късно дори става любител на туристически походи — упоритостта, показана в борбата с болестта, ще белязва целия му живот.
Семейството се премества в Петербург и младият Андрей попада в културна среда, която оказва благотворно влияние върху развитието на бъдещия математик. През 1866 г. той постъпва в V гимназия в Петербург, известна с добрия си преподавателски състав по природо-математическите предмети. Цялото му внимание веднага е насочено към математиката — сякаш другите предмети за него не съществуват. Той може с часове да се занимава с математика, без да почувства умора.
Училищната математика обаче не го задоволява. Започва самостоятелно да изучава висша математика, която открива пред него нов свят. При това той не само заучава готови решения и доказателства, но търси нови и оригинални пътища за достигане до целта. Математическата литература чете с молив в ръка. Неговите търсения се увенчават с успех — при изучаване на линейните диференциални уравнения с постоянни коефициенти той дава „ново" доказателство, като прилага „нов" метод, и изпраща „откритието" си до математиците от Петербургския университет.
Петербургският университет и Чебишов
От това „откритие" и кореспонденцията си с двамата професори Андрей придобива увереност в своите математически способности и, след като завършва средното си образование през 1874 г., веднага постъпва във Физико-математическия факултет на Петербургския университет. По това време той е на едно от първите места в света по равнището на математическите си кадри. Оттогава се заговаря за „Петербургската математическа школа", безспорен ръководител на която е Пафнутий Лвович Чебишов (1821–1894).
Чебишов оказва голямо влияние върху математическото развитие на младия Марков. Често пъти той поставя пред студентите проблеми и задачи, нерешени дотогава, като им дава съвети и указания в каква насока да търсят решението. Андрей с нетърпение очаква тези задачи, на които винаги дава оригинални и кратки решения. Срещите на Андрей с Чебишов оказват решаващо влияние върху цялостната му бъдеща научно-изследователска работа. Именно Чебишов ще го насочи към теорията на вероятностите — областта, в която Марков ще създаде безсмъртното си откритие.
Блестяща академична кариера
През 1878 г. А. А. Марков завършва висшето си образование по математика със златен медал за труда „За интегрирането на диференциални уравнения с помощта на верижни дроби". По време на студентските си години той доказва, че е способен за научна работа, затова след завършване на университета е оставен на работа там. Само след две години Марков защитава магистърската си дисертация и е избран за доцент в университета — на 24-годишна възраст той вече води самостоятелна преподавателска работа.
Четири години по-късно, през 1884 г., Марков защитава и докторска дисертация на тема „Върху някои приложения на алгебричните верижни дроби". На 30-годишна възраст е избран за извънреден (извънщатен) професор в университета и адюнкт в Академията на науките по предложение на Чебишов. На 3 март 1890 г. за своите значителни постижения в областта на математиката е избран за екстраординарен, а на 2 март 1896 г. — за ординарен академик. Година по-късно Марков получава званието заслужен професор.
През 1905 г., на 49 години, той напуска щатната професорска длъжност в университета, за да не „затваря" пътя на по-младите сили — по същия начин, по който години по-рано е постъпил и създателят на неевклидовата геометрия Николай Иванович Лобачевски. Макар че напуска професорската длъжност, Марков продължава преподавателската си работа в университета: чете лекции по теория на вероятностите и по теория на верижните дроби.
Бунтарят с академична титла
През времето на молитвата след завършване на учебните занятия един ученик прибира учебниците си в чантата. „За нарушаване благоговейното чувство на класа" той е обвинен в „атеизъм и нихилизъм" и едва не е изключен от гимназията. Много по-късно същият ученик, станал вече знаменит учен, изпраща молба до Светия синод да бъде отлъчен от православната църква. В молбата си отбелязва, че като специалист по теория на вероятностите поставя под съмнение всички религиозни книги, в които се говори за невероятни събития.
През 1913 г. по указ на царското правителство в цяла Русия се празнува 300-годишнината на династията на Романовци. На общо събрание на Академията на науките видният учен-математик заявява, че „няма възможност да участвува в юбилея". На този черносотнически юбилей той противопоставя научен юбилей, посветен на 200-годишнината от откриването на закона за големите числа в теорията на вероятностите. Същият учен рязко протестира против изключването на Максим Горки от Академията на науките.
Веригите на Марков — откритието, изпреварило времето
Най-голямото откритие на Марков — т.нар. вериги на Марков — той формулира за първи път в статия от 1906 г. Идеята е революционна по своята простота и дълбочина. Марков разглежда редица от случайни величини, при които вероятността за следващото състояние зависи единствено от текущото, а не от цялата предишна история. Това свойство днес се нарича „свойство на Марков" или „марковско свойство".
Марков прилага своята теория по изключително оригинален начин — за анализ на редуването на гласни и съгласни букви в романа „Евгений Онегин" на Пушкин. Той преброил на ръка 20 000 последователни букви и показал, че редуването следва марковски закономерности. Това е първото приложение на вериги на Марков в лингвистиката и едно от първите в хуманитарните науки въобще.
Учителят, бащата и човекът
През всичките години на своята преподавателска дейност А. А. Марков се проявява не само като белязит учен, но и като грижлив педагог. Той често събира любознателните студенти, беседва с тях, кани ги у дома си, ръководи кръжоци, пробужда творческа математическа страст у тях. Дейно участва в подготовката на млади математически кадри — ръководи и рецензира дисертации. След Чебишов в продължение на повече от 30 години А. А. Марков е начело на Петербургската математическа школа.
А. А. Марков е и грижлив баща. Особено голями грижи той полага за математическото израстване на своя единствен син, също Андрей Андреевич Марков, роден през 1903 г. Марков-син по-късно става член-кореспондент на Академията на науките на СССР и завежда катедрата по математическа логика в Московския университет — семейната традиция в математиката продължава в следващото поколение.
През 1917 г. А. А. Марков е командирован за една година в град Зарайск, Рязанска губерния, за да продължи своята изследователска работа при по-благоприятни условия. По това време учениците от горните класове на Зарайското средно училище остават без учител по математика. Като научил това, А. А. Марков веднага предлага той да замества отсъстващия учител — и на 62 години бележитият учен става учител по математика в местното средно училище.
Последните години и смъртта
През следващата година Марков се връща в Петербург. Здравето му се влошава — той отново започва да куца с единия си крак, очите му също не са в ред. Налага се операция, тя е успешна, зрението му чувствително се подобрява и той веднага започва да чете лекции в университета. Но не за дълго — налага се нова операция, този път на болния крак.
В такова тежко състояние той написва последната си статия: „Трудност на метода на моментите; два примера за непълното му разрешаване". Здравословното му състояние все повече се влошава и на 20 юли 1922 г. той умира. Престава да бие сърцето на един голям учен и борец за социална справедливост. Но неговото дело не умира.
Хронология
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- ›УАСГ – Университет по архитектура, строителство и геодезия
- ›Технически университет – София и др.
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level и др.)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти по всички математически дисциплини:
Математически анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диференциални уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако тази статия ви е харесала, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар