Дивият живот на Исак Нютон
Исак Нютон —
геният, магьосникът и алхимикът
Нютон е може би най-влиятелният учен в историята. Но зад Принципия и закона за гравитацията стои и друг Нютон — забиващ игли под очите си в името на науката, търсещ Философския камък в тайна лаборатория и прекарал десетилетие в опит да унищожи репутацията на Лайбниц.
Исак Нютон е една от най-влиятелните фигури в историята на науката. Той обобщава работата на Галилей, Декарт и Кеплер и изгражда върху нея класическата физика и диференциалното смятане. Описаната от него картина на света остава най-доброто ни разбиране за природата в продължение на близо 350 години — до появата на Айнщайн. Трудно е да се преувеличи значението му.
Нютон обаче е и преходна фигура — човек, живял на границата между магьосниците и учените, между средновековната алхимия и модерната наука. Тази двойственост прави биографията му изключително любопитна.
Голямата чума — изолацията, която промени света
През 1661 г. Нютон постъпва в Тринити Колидж в Кеймбридж. Без значителни финансови средства, той субсидира обучението си чрез различни работни задачи около колежа. Бил посредствен студент по чуждите му дисциплини, но математиката и теологията го запалвали истински.
През 1665 г. избухва бубонната чума в Лондон — епидемия, унесла около една четвърт от градското население. Университетите са затворени и студентите са изпратени по домовете си. Нютон се завръща в родното имение Улсторп в Линкълншир и превръща спалнята си в работно място. Двете години, прекарани там, се смятат за най-плодотворния период в историята на науката.
Популярната история за ябълката, паднала върху главата му и вдъхновила теорията за гравитацията, е романтична, но неточна. По-точно е, че Нютон наблюдава падащи обекти и прави връзката между земното притегляне и движението на Луната около Земята — осъзнава, че силата, дърпаща ябълката надолу, е същата, която държи Луната в орбита.
Обсебен от природата на светлината, Нютон провежда серия от рискови експерименти. В единия забива тънка игла между окото и костта на орбитата, за да наблюдава как натискът влияе на зрението — и педантично записва наблюденията си. В друг гледа право в Слънцето с продължителност, достатъчна да причини временно увреждане на зрението, и отново документира промените. Оцелял е по-скоро по щастие, отколкото по умисъл.
Алхимикът
Нютон не прави разлика между физиката и алхимията — за него двете са части от едно и също търсене на скрития ред на природата. Алхимията по негово време е официално забранена в Англия, затова цялата му работа в тази посока се води в тайна. Интересът му започва още в детство, когато живее над аптекарски магазин и наблюдава превръщанията на веществата.
Голяма част от алхимичните му усилия са насочени към намирането на Философския камък — легендарно вещество, за което се вярвало, че може да превърне обикновените метали в злато. Един от методите му включва конструирането на т.нар. „Дърво на Диана" — метална субстанция, която при подходящи условия образува дендритни кристали в течност, наподобяващи разклоненията на дърво. Нютон и неговите колеги алхимици тълкували растежа като доказателство, че се образува нов метал. Днес знаем, че това е просто кристализация на сребърни атоми, вече присъстващи в разтвора — но именно в тези наблюдения са заложени семената на модерната химия.
Вражди — особено с Лайбниц
Нютон е изобретил диференциалното смятане в края на 1660-те години, но — парализиран от страх пред критика — не го публикува. Когато научава, че немският математик Готфрид Лайбниц публикува собствена версия на смятането (1684–1686), реакцията му е яростна.
Нютон посвещава следващите десетилетия на кампания за унищожаване на репутацията на Лайбниц. Като президент на Кралското дружество — най-авторитетната научна институция в Англия — той организира „независима" комисия, която да разследва кой пръв е открил смятането. Докладът е написан от самия Нютон и предсказуемо стига до заключението, че Лайбниц е плагиатствал.
Историята на тяхната вражда е урок за това как дори изключителен ум може да бъде воден от суета и страх. Нютон, постигнал толкова много, не успява да понесе мисълта, че някой друг е стигнал до същото откритие по независим път.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако тази статия ви е харесала, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар