Неравенства в триъгълник – 7. клас: теореми, 25 задачи и тест
Неравенства в триъгълник
Теореми, доказателства и задачи
Теория: неравенства между страни и ъгли
От урока за елементите и видовете триъгълници от 5. клас знаем, че в \(\triangle ABC\) страните \(a=BC\text{,}\) \(b=CA\text{,}\) \(c=AB\) лежат срещу ъглите \(\alpha=\angle A\text{,}\) \(\beta=\angle B\text{,}\) \(\gamma=\angle C\text{.}\) Тук изследваме как по дължините на страните да сравняваме ъглите и кога три отсечки могат да образуват истински триъгълник.
Триъгълното неравенство и съществуване на триъгълник
25 подробно решени и обяснени задачи
Натиснете върху условието, за да разгърнете доказателството или изчисленията. Задачи 21–25 са с повишена трудност.
1Проверете дали три отсечки с дължини \(6\) cm, \(8\) cm и \(11\) cm могат да образуват триъгълник.
Най-голямата отсечка е \(11\) cm. Проверяваме \(6+8=14>11\text{.}\) Останалите две неравенства също са изпълнени: \(6+11>8\) и \(8+11>6\text{.}\) Следователно съществува триъгълник с дадените страни.
За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
2Две страни на триъгълник са \(3\) cm и \(5\) cm. Намерете всички цели стойности на третата страна \(x\) в сантиметри.
По триъгълното неравенство \(|5-3|<x<5+3\text{,}\) тоест \(2<x<8\text{.}\) Понеже \(x\) е цяло число сантиметри, получаваме \(x\in\{3,4,5,6,7\}\text{.}\) Има пет възможности. При \(x=2\) или \(x=8\) трите точки биха били на една права и триъгълник не би съществувал.
За преговор: Рационални числа и числова ос — 6. клас.
3Периметърът на триъгълник е \(27\) cm, а две от страните му са \(7\) cm и \(10\) cm. Намерете третата страна и проверете дали триъгълникът съществува.
Нека третата страна е \(x\text{.}\) От \(7+10+x=27\) намираме \(x=10\) cm. Проверяваме най-същественото неравенство \(7+10>10\text{;}\) то е вярно. Следователно страните са \(7\text{,}\) \(10\text{,}\) \(10\) cm и триъгълникът е равнобедрен.
За преговор: Уравнения от вида ax+b=0 — 6. клас.
4Две страни са \(5\) cm и \(9\) cm. Колко нечетни цели стойности може да има третата страна \(x\text{,}\) измерена в сантиметри?
Получаваме \(9-5<x<9+5\text{,}\) тоест \(4<x<14\text{.}\) Нечетните цели числа в този интервал са \(5\text{,}\) \(7\text{,}\) \(9\text{,}\) \(11\text{,}\) \(13\text{.}\) Следователно има точно \(5\) възможности.
За преговор: Рационални числа и числова ос — 6. клас.
5Страните на триъгълник са \(2x+1\text{,}\) \(x+3\) и \(x+5\) сантиметра, където \(x>0\text{.}\) За кои стойности на \(x\) такъв триъгълник съществува?
Трябва сборът на всеки две страни да е по-голям от третата. От \((2x+1)+(x+3)>x+5\) следва \(2x>1\text{,}\) тоест \(x>\tfrac12\text{.}\) От \((2x+1)+(x+5)>x+3\) получаваме \(2x+3>0\text{,}\) а от \((x+3)+(x+5)>2x+1\) — \(7>0\text{.}\) Последните две са верни при \(x>0\text{.}\) Следователно търсеното условие е \(x>\tfrac12\text{.}\)
За преговор: Уравнения от вида ax+b=0 — 6. клас.
6В \(\triangle ABC\) е дадено \(AB=7\) cm, \(AC=9\) cm и \(BC=12\) cm. Подредете ъглите по големина.
Срещу страната \(BC=12\) лежи \(\angle A\text{,}\) срещу \(AC=9\) лежи \(\angle B\text{,}\) а срещу \(AB=7\) — \(\angle C\text{.}\) Понеже \(12>9>7\text{,}\) по теоремата за сравняване на страни и ъгли получаваме \(\angle A>\angle B>\angle C\text{.}\)
За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
7Ъглите на \(\triangle ABC\) са \(38^\circ\text{,}\) \(64^\circ\) и \(78^\circ\) съответно при \(A\text{,}\) \(B\) и \(C\text{.}\) Подредете страните по големина.
Проверяваме \(38^\circ+64^\circ+78^\circ=180^\circ\text{.}\) Срещу най-малкия ъгъл при \(A\) лежи \(BC\text{;}\) срещу средния при \(B\) — \(AC\text{;}\) срещу най-големия при \(C\) — \(AB\text{.}\) Следователно \(BC<AC<AB\text{.}\)
За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
8В \(\triangle ABC\) ъглите при \(A\text{,}\) \(B\) и \(C\) са съответно \(\alpha=2x+10^\circ\text{,}\) \(\beta=x+20^\circ\) и \(\gamma=3x^\circ\text{.}\) Намерете \(x\) и най-дългата страна на триъгълника.
Сборът на ъглите е \(180^\circ\text{.}\) Получаваме \(2x+10+x+20+3x=180\text{,}\) тоест \(6x=150\) и \(x=25\text{.}\) Следователно \(\alpha=60^\circ\text{,}\) \(\beta=45^\circ\text{,}\) \(\gamma=75^\circ\text{.}\) Най-голяма е страната срещу \(\gamma\text{,}\) тоест \(AB\text{.}\)
За преговор: Уравнения от вида ax+b=0 — 6. клас.
9Правоъгълен триъгълник има хипотенуза \(13\) cm и единия катет \(5\) cm. Намерете другия катет и сравнете трите страни.
Нека неизвестният катет е \(b\text{.}\) По Питагоровата теорема \(b^2=13^2-5^2=169-25=144\text{,}\) откъдето \(b=12\) cm, защото дължината е положителна. Страните са подредени \(5<12<13\text{.}\) Хипотенузата е най-дългата страна.
За преговор: Питагорова теорема — 6. клас.
10От точка \(P\text{,}\) която не лежи на права \(\ell\text{,}\) е спуснат перпендикуляр \(PH=6\) cm. Точка \(N\ne H\) лежи на \(\ell\text{.}\) Може ли \(PN\) да е \(5\) cm?
В \(\triangle PHN\) ъгълът при \(H\) е прав, следователно \(PN\) е хипотенуза. Във всеки правоъгълен триъгълник хипотенузата е по-голяма от катета: \(PN>PH=6\) cm. Следователно \(PN=5\) cm е невъзможно.
За преговор: Отсечки, ъгли и перпендикулярни прави — 5. клас.
11Равнобедрен триъгълник има бедра по \(10\) cm и основа \(12\) cm. Намерете периметъра и посочете най-големия ъгъл.
Периметърът е \(P=10+10+12=32\) cm. Най-дългата страна е основата \(12\) cm, затова срещуположният ѝ ъгъл при върха между бедрата е най-голям. Двата ъгъла при основата са равни и по-малки от него.
За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
12Начупената линия \(ABC\) има звена \(AB=5\) cm и \(BC=7\) cm. Ако \(AC=9\) cm, с колко начупената линия е по-дълга от отсечката \(AC\text{?}\)
Дължината на начупената линия е \(AB+BC=5+7=12\) cm. Прекият път е \(AC=9\) cm. Разликата е \(12-9=3\) cm. Това съответства на триъгълното неравенство \(AB+BC>AC\text{.}\)
За преговор: Отсечки, ъгли и перпендикулярни прави — 5. клас.
13Страните на триъгълник са \(x+2\text{,}\) \(2x-1\) и \(9\) сантиметра. Намерете всички цели положителни стойности на \(x\text{,}\) за които триъгълникът съществува.
От \((x+2)+(2x-1)>9\) получаваме \(3x+1>9\text{,}\) тоест \(x>\tfrac83\text{.}\) От \((x+2)+9>2x-1\) намираме \(x<12\text{.}\) Третото условие \((2x-1)+9>x+2\) дава \(x>-6\text{.}\) Значи \(\tfrac83<x<12\text{.}\) Целите положителни стойности са \(3,4,5,6,7,8,9,10,11\text{,}\) общо \(9\text{.}\)
За преговор: Уравнения от вида ax+b=0 — 6. клас.
14Периметърът е \(34\) cm, а две страни са \(8\) cm и \(12\) cm. Проверете дали третата страна образува триъгълник.
Третата страна е \(x=34-8-12=14\) cm. За най-голямата страна проверяваме \(8+12=20>14\text{;}\) останалите две неравенства също са верни. Следователно такъв триъгълник съществува и има страни \(8\text{,}\) \(12\text{,}\) \(14\) cm.
За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
15В равнобедрения \(\triangle ABC\) с основа \(AB\) точка \(M\) лежи на продължението на \(AB\) след \(B\text{.}\) Докажете, че \(CM>AC\text{.}\)
Нека \(\angle CAB=\angle ABC=\alpha\text{,}\) а \(\angle ACB=\gamma\text{.}\) Означаваме \(\angle BCM=\delta>0\) и \(\angle CMB=\beta\text{.}\) Тъй като \(A,B,M\) лежат на една права, \(\angle CAM=\alpha\text{,}\) а \(\angle ACM=\gamma+\delta\text{.}\) От сбора на ъглите в \(\triangle ABC\) имаме \(2\alpha+\gamma=180^\circ\text{,}\) а в \(\triangle ACM\text{:}\) \(\alpha+\beta+\gamma+\delta=180^\circ\text{.}\) След изваждане получаваме \(\beta=\alpha-\delta<\alpha\text{.}\) В \(\triangle ACM\) страната \(CM\) лежи срещу \(\alpha\text{,}\) а \(AC\) — срещу \(\beta\text{.}\) Следователно \(CM>AC\text{.}\)
За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
16Нека \(a\) е най-голямата страна на триъгълник със страни \(a,b,c\text{.}\) Докажете, че \(2a,b,c\) не могат да бъдат страни на триъгълник.
От \(a\ge b\) и \(a\ge c\) следва чрез събиране \(2a\ge b+c\text{.}\) Но за триъгълник със страни \(2a,b,c\) би трябвало да е изпълнено строгото неравенство \(2a<b+c\text{.}\) Получаваме противоречие. Дори когато най-дългата страна не е единствена, твърдението остава вярно.
За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
17Докажете, че сборът от трите височини на всеки триъгълник е по-малък от периметъра му, включително за правоъгълен триъгълник.
Означаваме \(BC=a\text{,}\) \(CA=b\text{,}\) \(AB=c\text{.}\) Разстоянието от точка до права е най-малко по перпендикуляра, затова \(h_a\le c\) (сравняваме височината от \(A\) до правата \(BC\) с \(AB\)), \(h_b\le a\) и \(h_c\le b\text{.}\) Равенство във всяко от тези три сравнения би изисквало съответен прав ъгъл при един от върховете. Един триъгълник не може да има три прави ъгъла, затова поне едно сравнение е строго. Събираме и получаваме \(h_a+h_b+h_c<a+b+c=P\text{.}\) Това доказателство е валидно и при правоъгълен, и при тъпоъгълен триъгълник.
За преговор: Лице и височина на триъгълник — 5. клас.
18Две страни на триъгълник са \(8\) cm и \(13\) cm, а третата \(x\) е цяло число сантиметри. Намерете най-малкия и най-големия възможен периметър.
Триъгълното неравенство дава \(13-8<x<13+8\text{,}\) т.е. \(5<x<21\text{.}\) Най-малкото цяло \(x\) е \(6\text{,}\) а най-голямото — \(20\text{.}\) Понеже \(P=8+13+x=21+x\text{,}\) минималният периметър е \(27\) cm, а максималният — \(41\) cm.
За преговор: Рационални числа и числова ос — 6. клас.
19В триъгълник две страни са по \(9\) cm, а третата страна е \(x\) cm. Ако периметърът е по-малък от \(35\) cm, намерете допустимите цели положителни \(x\text{.}\)
За да съществува триъгълникът, \(0<x<18\text{.}\) От периметъра \(18+x<35\) следва \(x<17\text{.}\) Така допустимите цели положителни стойности са \(1,2,\dots,16\text{.}\) Триъгълникът е равнобедрен за всички тези стойности.
За преговор: Линейни неравенства — 7. клас.
20Страните на триъгълник са \(11\text{,}\) \(15\) и \(x\) сантиметра. За кои цели \(x\) е вярно едновременно, че триъгълникът съществува и страната с дължина \(x\) е по-дълга от всяка от другите две страни?
Съществуването изисква \(15-11<x<15+11\text{,}\) тоест \(4<x<26\text{.}\) За да е \(x\) по-голяма от двете останали страни, трябва \(x>15\text{.}\) Обединяваме: \(15<x<26\text{.}\) Целите стойности са \(16,17,\ldots,25\text{,}\) общо \(10\text{.}\)
За преговор: Рационални числа и числова ос — 6. клас.
21За изпъкнал четириъгълник \(ABCD\) с периметър \(P\) и диагонали \(AC\) и \(BD\) докажете, че \(P>AC+BD\text{.}\)★ Повишена трудност
Означаваме \(P=AB+BC+CD+DA\text{.}\) В триъгълниците \(ABC\) и \(ACD\) имаме \(AB+BC>AC\) и \(AD+DC>AC\text{.}\) Събираме: \(P>2AC\text{.}\) По същия начин от триъгълниците \(ABD\) и \(BCD\) следва \(AB+AD>BD\) и \(BC+CD>BD\text{,}\) тоест \(P>2BD\text{.}\) Събирайки последните две оценки, получаваме \(2P>2AC+2BD\text{.}\) Делим на \(2\) и заключаваме \(P>AC+BD\text{.}\) Така доказателството използва четири триъгълни неравенства. \(\blacksquare\)
За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
22Триъгълник има страни \(5\text{,}\) \(x\) и \(x+3\) сантиметра, където \(x\) е естествено число. Периметърът му е по-малък от \(24\) cm, а триъгълникът е разностранен. Намерете всички стойности на \(x\text{.}\)★ Повишена трудност
Проверяваме и трите триъгълни неравенства. От \(x+(x+3)>5\text{,}\) т.е. \(2x>2\) и \(x>1\text{.}\) Неравенството \(5+x>x+3\) е вярно, а \(5+(x+3)>x\) също. Периметърът е \(P=2x+8\text{.}\) Понеже \(P<24\text{,}\) получаваме \(2x+8<24\text{,}\) откъдето \(x<8\text{.}\) Понеже триъгълникът е разностранен, изключваме \(x=2\) (две страни са по \(5\) cm) и \(x=5\) (две страни отново са по \(5\) cm). Остават \(x\in\{3,4,6,7\}\) — четири възможности.
За преговор: Линейни неравенства — 7. клас.
23В \(\triangle ABC\) медианата \(AM\) е към \(BC\text{.}\) Ако \(AB=9\) cm и \(AC=13\) cm, докажете, че \(2<AM<11\) cm.★ Повишена трудност
Продължаваме медианата \(AM\) до точка \(D\text{,}\) така че \(MD=AM\text{.}\) Тогава \(M\) е среда и на \(BC\text{,}\) и на \(AD\text{.}\) Понеже \(AM\) е медиана, \(BM=MC\text{.}\) По построение \(AM=MD\text{,}\) а \(\angle AMC=\angle DMB\) са връхни ъгли. Следователно \(\triangle AMC\cong\triangle DMB\) по първи признак и \(BD=AC=13\) cm. В \(\triangle ABD\) са известни \(AB=9\) cm, \(BD=13\) cm и \(AD=2AM\text{.}\) Следователно \(13-9<2AM<13+9\text{,}\) т.е. \(4<2AM<22\text{,}\) откъдето \(2<AM<11\) cm.
За преговор: Първи признак за еднаквост — 7. клас.
24Страните на триъгълник са \(3x-2\text{,}\) \(2x+3\) и \(11\) cm, където \(x\) е естествено число. Намерете всички \(x\text{,}\) ако периметърът е не по-голям от \(40\) cm и ъгълът срещу страната \(11\) cm е строго по-голям от останалите два ъгъла.★ Повишена трудност
Триъгълното неравенство дава \((3x-2)+(2x+3)>11\text{,}\) тоест \(x>2\text{.}\) Останалите две условия се свеждат до \(x<16\) и \(x>-6\text{.}\) Периметърът е сборът на трите страни. Събираме членовете с \(x\text{:}\) \(3x+2x=5x\text{,}\) а постоянните членове: \(-2+3+11=12\text{.}\) Следователно \(P=5x+12\text{.}\) От \(5x+12\le40\) намираме \(x\le28/5=5{,}6\text{.}\) Първоначално получаваме \(x\in\{3,4,5\}\text{.}\) Понеже ъгълът срещу страната \(11\) cm е строго по-голям от всеки от останалите два ъгъла, тази страна е строго по-дълга от останалите две: \(11>3x-2\) и \(11>2x+3\text{.}\) Това дава \(x<\tfrac{13}{3}\) и \(x<4\text{.}\) Следователно единственото решение е \(x=3\text{.}\) При него страните са \(7,9,11\) cm, периметърът е \(27\) cm, а ъгълът срещу \(11\) cm действително е най-голям.
За преговор: Уравнения от вида ax+b=0 — 6. клас.
25Нека \(a,b,c\) са дължините на страните на триъгълник с периметър \(P=a+b+c\). Разгледайте трите числа \(u=b+c-a\), \(v=c+a-b\) и \(w=a+b-c\). Докажете, че \(u,v,w\) са страни на триъгълник точно когато най-малката от страните \(a,b,c\) е строго по-голяма от \(P/4\). Дайте пример, когато новият триъгълник съществува, и контрапример, когато не съществува.★ Повишена трудност
Първо, от строгите триъгълни неравенства за първоначалния триъгълник следва, че \(u>0\), \(v>0\) и \(w>0\). Но положителността им сама по себе си не е достатъчна за съществуването на нов триъгълник.
Изследваме трите необходими и достатъчни неравенства. От \(u+v>w\) получаваме \(2c>a+b-c\), тоест \(3c>a+b\), или, след прибавяне на \(c\), \(4c>P\). Аналогично \(v+w>u\) е равносилно на \(4a>P\), а \(w+u>v\) — на \(4b>P\).
Следователно трите нови числа образуват триъгълник точно тогава, когато едновременно \(a>P/4\), \(b>P/4\) и \(c>P/4\). Това е равносилно на условието най-малката от първоначалните три страни да бъде строго по-голяма от \(P/4\). Доказахме и двете посоки на твърдението.
Пример: за \((a,b,c)=(5,6,7)\) имаме \(P=18\) и \(5>18/4\). Новите дължини са \((u,v,w)=(8,6,4)\), които образуват триъгълник, защото \(6+4>8\). Контрапример: за първоначалния триъгълник \((a,b,c)=(3,7,9)\) имаме \(P=19\) и \(3<19/4\). Новите положителни дължини са \((u,v,w)=(13,5,1)\); те не образуват триъгълник, защото \(5+1<13\). \(\blacksquare\)
За преговор: Линейни неравенства — 7. клас.
30 задачи за самостоятелна работа
Опитайте първо без помощ, след което отворете отговора и кратката насока. Последните пет задачи са с повишена трудност.
Отговор и насока
Да, защото \(4+6=10>9\text{.}\) За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
Не, защото \(3+7=10<11\text{.}\) За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
\(7<x<17\text{;}\) следователно \(x=8,9,\ldots,16\text{.}\) За преговор: Рационални числа и числова ос — 6. клас.
Отговор и насока
По триъгълното неравенство \(16-7<x<16+7\text{,}\) т.е. \(9<x<23\text{.}\) Допустимите числа, кратни на \(3\text{,}\) са \(x\in\{12,15,18,21\}\text{.}\) Понеже \(P=7+16+x=23+x\text{,}\) съответните периметри са \(35\text{,}\) \(38\text{,}\) \(41\) и \(44\) cm. За преговор: Рационални числа и числова ос — 6. клас.
Отговор и насока
От триъгълното неравенство следва \(3<x<15\text{.}\) За да бъде \(x\) строго най-дългата страна, трябва и \(x>9\text{.}\) Следователно \(9<x<15\text{,}\) а нечетните цели стойности са \(x=11\) и \(x=13\text{.}\) За преговор: Рационални числа и числова ос — 6. клас.
Отговор и насока
\(\angle C>\angle B>\angle A\text{,}\) понеже срещу тях лежат съответно страните \(16>12>9\text{.}\) За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
\(AC<AB<BC\text{,}\) защото \(43^\circ<65^\circ<72^\circ\text{.}\) За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
\(6t=180^\circ\text{,}\) следователно \(t=30^\circ\text{.}\) Тогава \(\angle A=90^\circ\text{,}\) \(\angle B=60^\circ\) и \(\angle C=30^\circ\text{.}\) Най-дългата страна е \(BC\text{,}\) която лежи срещу \(\angle A\text{.}\) За преговор: Уравнения от вида ax+b=0 — 6. клас.
Отговор и насока
Да, понеже \(8+8>15\text{.}\) Периметърът е \(31\) cm. За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
В правоъгълните триъгълници \(CHN\) и \(CHA\) катетът \(CH\) е общ, а \(HN<HA\). По Питагоровата теорема \(CN^2=CH^2+HN^2\) и \(CA^2=CH^2+HA^2\). От \(HN<HA\) получаваме \(CN^2<CA^2\), следователно \(CN<CA\text{.}\) Точка \(N=A\) е изключена, понеже тогава има равенство. За преговор: Питагорова теорема — 6. клас.
Отговор и насока
В остроъгълен триъгълник \(O\) е във вътрешността и лежи между всеки връх и петата на съответната височина. Ако \(AH\perp BC\), то \(AO<AH<AB\), защото \(AB\) е хипотенуза на \(\triangle ABH\). Аналогично \(BO<BK<BA\), където \(BK\perp AC\text{.}\) За преговор: Отсечки и перпендикулярни прави — 5. клас.
Отговор и насока
Нека \(\beta=\angle B\), \(\gamma=\angle C\). Тогава \(\beta+\gamma=110^\circ\) и \(\beta<\gamma\), откъдето \(2\beta<110^\circ\), т.е. \(\beta<55^\circ\). Понеже триъгълникът е остроъгълен, \(\gamma<90^\circ\), така че \(\beta=110^\circ-\gamma>20^\circ\text{.}\) За преговор: Ъгли в триъгълник — 7. клас.
Отговор и насока
От \(AC>BC\) следва \(\beta>\alpha\), където \(\alpha=\angle A\), \(\beta=\angle B\), \(\gamma=\angle C\). Понеже \(\alpha+\beta+\gamma=180^\circ\), получаваме \(2\alpha+\gamma<180^\circ\) и \(\alpha+\gamma/2<90^\circ\). В \(\triangle ALC\) следователно \(\angle ALC=180^\circ-\alpha-\gamma/2>90^\circ\text{.}\) За преговор: Ъгли в триъгълник — 7. клас.
Отговор и насока
Ако равните ъгли при основата са \(\alpha\), а ъгълът при върха е \(\gamma>0^\circ\), то \(2\alpha+\gamma=180^\circ\). Следователно \(2\alpha<180^\circ\), т.е. \(\alpha<90^\circ\text{.}\) За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
Ако \(\alpha,\beta<90^\circ\), то \(H\) лежи между \(A\) и \(B\). Ако \(\alpha=90^\circ\), то \(H=A\); ако \(\beta=90^\circ\), то \(H=B\). При \(\alpha>90^\circ\) точката \(H\) лежи на продължението на \(AB\) отвъд \(A\), а при \(\beta>90^\circ\) — отвъд \(B\). Два ъгъла не могат едновременно да са прави или тъпи. За преговор: Отсечки и перпендикулярни прави — 5. клас.
Отговор и насока
Получаваме \(2<x<4\), откъдето единствено \(x=3\) cm. Следователно \(P=1+3+3=7\) cm. За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
Първо \(CP<CB\), тъй като в правоъгълните триъгълници \(CAP\) и \(CAB\) имаме \(AP<AB\). Точката \(Q\) лежи на ъглополовящата \(CQ\) на \(\angle PCB\) и има равни разстояния до рамената \(CP\), \(CB\). Затова лицата на \(\triangle CPQ\) и \(\triangle CBQ\), пресметнати с основи \(CP\) и \(CB\), се отнасят като \(CP:CB\). Същите лица с основи \(PQ\) и \(QB\) имат обща височина от \(C\), следователно \(PQ:QB=CP:CB<1\), т.е. \(PQ<QB\text{.}\) За преговор: Ъглополовяща и правоъгълни триъгълници — 7. клас.
Отговор и насока
За \(\triangle PCT\), като използваме две пресмятания на лицата на \(\triangle PCQ\) и \(\triangle QCT\), получаваме \(PQ:QT=CP:CT\): точката \(Q\) има равни разстояния до рамената на ъглополовящата \(CQ\), а височината от \(C\) към \(PT\) е обща. Понеже \(CP<CT\) в правоъгълните триъгълници при \(A\), следва \(PQ<QT\). Аналогично от лицата в \(\triangle QCB\) получаваме \(QT:TB=CQ:CB<1\), т.е. \(QT<TB\). Значи \(PQ<QT<TB\text{.}\) За преговор: Ъглополовяща и правоъгълни триъгълници — 7. клас.
Отговор и насока
Положете \(AB=c\), \(AC=b\) и \(BL=x\), \(LC=y\). Понеже \(AL\) е ъглополовяща, разстоянията от \(L\) до рамената \(AB\) и \(AC\) са равни. Следователно лицата на \(\triangle ABL\) и \(\triangle ACL\) се отнасят като \(c:b\); от общата височина от \(A\) към \(BC\) същото отношение е \(x:y\). Значи \(x:y=c:b\). Съществува положително \(k\), за което \(x=kc\), \(y=kb\). От даденото \(c+x=b+y\) получаваме \(c(1+k)=b(1+k)\), следователно \(b=c\text{.}\) За преговор: Ъглополовяща и правоъгълни триъгълници — 7. клас.
Отговор и насока
Нека \(a=BC\), \(b=CA\), \(c=AB\), така че \(b>a\). Понеже \(CL\) е ъглополовяща, от отношението на лицата на \(\triangle ACL\) и \(\triangle BCL\) се извежда \(AL:LB=b:a\), т.е. \(AL=\dfrac{bc}{a+b}\). Имаме \(AM=\dfrac c2\), а от правоъгълните триъгълници при \(H\) следва \(AH=\dfrac{b^2+c^2-a^2}{2c}\), като \(AH\) се измерва по лъча \(AB\) (възможно е \(H\) да е след \(B\)). Следователно \(AL-AM=\dfrac{c(b-a)}{2(a+b)}>0\) и \(AH-AM=\dfrac{(b-a)(a+b)}{2c}\). Понеже \(c<a+b\), намираме \(AH-AM>AL-AM>0\). Значи точките се подреждат \(M,L,H\text{.}\) За преговор: Ъглополовяща и правоъгълни триъгълници — 7. клас.
Отговор и насока
От предходната задача \(L\) е между \(M\) и петата \(H\) на височината от \(C\). Значи \(LH<MH\). В правоъгълните \(\triangle CHL\) и \(\triangle CHM\) общият катет е \(CH\), а \(LH<MH\), следователно \(CL<CM\text{.}\) За преговор: Ъглополовяща и правоъгълни триъгълници — 7. клас.
Отговор и насока
Нека \(M\) е средата на \(AB\). В равнобедрения триъгълник медианата \(CM\) е и височина. Понеже \(P\) е вътрешна точка на \(AB\), \(MP<AM\). По Питагоровата теорема \(CP^2=CM^2+MP^2\) и \(CA^2=CM^2+AM^2\). От \(MP<AM\) следва \(CP^2<CA^2\), тоест \(CP<CA\text{.}\) За преговор: Питагорова теорема — 6. клас.
Отговор и насока
Ако \(CA<CB\), изберете вътрешна точка \(P\), за която \(BP<CB-CA\). Тогава от триъгълното неравенство в \(\triangle CPB\) следва \(CP>CB-BP>CA\) — противоречие. Аналогично се изключва \(CA>CB\text{.}\) За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
От сбора на вътрешните ъгли \(2\angle A+2\angle B=360^\circ\) следва \(\angle A+\angle B=180^\circ\). Тогава \(AD\parallel BC\) и \(AB\parallel CD\), т.е. \(ABCD\) е успоредник. Следователно \(AB=CD\) и \(BC=AD\text{.}\) За преговор: Ъгли в триъгълник — 7. клас.
Отговор и насока
Продължете лъча \(CP\) до пресечната точка \(D\) със страната \(AB\text{.}\) От външните ъгли получавате \(\angle APD>\angle ACP\) и \(\angle DPB>\angle PCB\text{.}\) Съберете двете неравенства. За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
Триъгълните неравенства се свеждат до \(4x>11\) и две условия, верни при положително \(x\text{.}\) Следователно \(x\ge3\text{.}\) Периметърът е \(P=6x+5\text{.}\) От \(6x+5\le71\) следва \(x\le11\text{.}\) Изключваме равнобедрените случаи: при \(x=5\) са равни \(2x+1\) и \(3x-4\text{;}\) при \(x=6\) — \(x+8\) и \(3x-4\text{;}\) при \(x=7\) — \(x+8\) и \(2x+1\text{.}\) Получаваме \(x\in\{3,4,8,9,10,11\}\text{.}\) При \(x=3,4\) най-дълга е страната \(x+8\text{,}\) а при \(x=8,9,10,11\) — страната \(3x-4\text{.}\) Проверете неравенствата и положителността за всяка стойност. За преговор: Уравнения от вида ax+b=0 — 6. клас.
Отговор и насока
\(9<x<14\text{,}\) тоест \(x=10,11,12,13\text{.}\) От \(P=14+x\) и делимостта на \(3\) следва \(x=10\) или \(x=13\text{.}\) За преговор: Рационални числа и числова ос — 6. клас.
Отговор и насока
В четирите триъгълника около \(O\) прилагаме триъгълното неравенство: \(AB<AO+BO\text{,}\) \(BC<BO+CO\text{,}\) \(CD<CO+DO\) и \(DA<DO+AO\text{.}\) Събираме: \(P<2(AO+BO+CO+DO)\text{.}\) Понеже \(AO+CO=AC\) и \(BO+DO=BD\text{,}\) получаваме \(P<2(AC+BD)\text{,}\) тоест \(AC+BD>\dfrac P2\text{.}\) Неравенството с \(\dfrac{3P}{4}\) не е вярно за всеки изпъкнал четириъгълник. Вземаме правоъгълник със страни \(3\) cm и \(4\) cm. По Питагоровата теорема диагоналът му е \(5\) cm, защото \(3^2+4^2=5^2\text{.}\) Следователно \(AC+BD=10\) cm, а \(P=14\) cm и \(\dfrac{3P}{4}=10{,}5\) cm. Понеже \(10<10{,}5\text{,}\) правоъгълникът е контрапример. За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
а) Съберете трите строги триъгълни неравенства \(PA+PB>AB\text{,}\) \(PB+PC>BC\) и \(PC+PA>CA\text{.}\) Получаваме \(2(PA+PB+PC)>p\text{.}\) б) По-силното неравенство не е универсално. В правоъгълен \(\triangle ABC\) вземете \(AB=3\) cm, \(AC=4\) cm, \(BC=5\) cm, т.е. \(p=12\) cm. Нека \(M\) е средата на \(BC\), а \(P\) е точка по \(AM\) с \(AP=\tfrac14\) cm; такава вътрешна точка съществува, понеже медианата към хипотенузата е \(AM=\tfrac52\) cm. От \(PB<AB+AP\) и \(PC<AC+AP\), като добавим и \(PA=AP\), следва \(PA+PB+PC<7+3AP\text{.}\) Но \(7+3AP=7+\tfrac34=\tfrac{31}{4}\) и \(\tfrac{31}{4}<8=\tfrac{2p}{3}\text{.}\) Това е строг контрапример. За преговор: Триъгълник. Елементи и видове — 5. клас.
Отговор и насока
Нека другите две страни са цели числа \(a\le b\text{.}\) От периметъра имаме \(a+b=18\text{,}\) следователно \(b=18-a\) и \(a\le9\text{.}\) Триъгълното неравенство \(a+12>b\) дава \(2a>6\text{,}\) тоест \(a\ge4\text{.}\) Другите две неравенства са изпълнени. За \(a=4,5,6,7,8,9\) получаваме кандидатите \((4,12,14)\text{,}\) \((5,12,13)\text{,}\) \((6,12,12)\text{,}\) \((7,11,12)\text{,}\) \((8,10,12)\text{,}\) \((9,9,12)\text{.}\) Изключваме двата равнобедрени случая. Остават точно четири разностранни триъгълника: \((4,12,14)\text{,}\) \((5,12,13)\text{,}\) \((7,11,12)\) и \((8,10,12)\) cm. За преговор: Уравнения от вида ax+b=0 — 6. клас.
Онлайн тест: неравенства в триъгълник
15 въпроса с четири възможни отговора • 4 точки за верен • максимум 60 точки. Скала: 50–60 → 6; 40–49 → 5; 30–39 → 4; 15–29 → 3; под 15 → 2.
Видеоурок
Свързани уроци
Преговор на необходимите знания и надграждане в 7. клас:
Използвана литература
- 1.Сборник за 7 клас, П. Рангелова и др., Коала Прес, Пловдив, 2020
- 2.Тест Математика 7 клас, Д. Гълъбова и др., Веди, София, 2020
- 3.Сборник задачи по математика за 7 клас, М. Лилкова и др., Просвета, София
- 4.Книга за ученика за 7 клас, З. Паскалева и др., Архимед, София, 2018
- 5.Текуща подготовка по математика за НВО в 7 клас, Б. Савова и др., Просвета, 2020
- 6.Нови пробни изпити за НВО след 7 клас, Регалия 6, 2015
- 7.Тестове по математика, Л. Любенов, Ц. Байчева, изд. DOMINO, 2017
- 8.Нови тематични тестове за 7 клас, М. Рангелова, Коала Прес, 2008
- 9.Учебно помагало за ЗИП по математика за 7 клас, И. Тонов, Т. Тонова, Просвета, 2011
- 10.Тестове по математика за 7 клас, Л. Дилкина, К. Бекриев, Коала Прес, 2014
- 11.Сборник контролни работи и тестове, П. Рангелова, Коала Прес, 2009
- 12.Сп. Математика; Сп. Математика+
Запазена е библиографията от оригиналната публикация. Новите задачи, обяснения и чертежи са разработени специално за тази преработка.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Подкрепете създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар