Математиката в Древен Вавилон
Математиката в Древен Вавилон — шумери, клинопис и питагорови тройки
Хиляди години преди Питагор, жители на Месопотамия решавали квадратни уравнения, строели висящи градини и брояли на базата на 60 — число, което използваме и днес всеки път, когато поглеждаме часовника.
Историческите очерци за културата и постиженията на древната цивилизация на Месопотамия са много и впечатляващи — и не подминават фокуса на нашето внимание: математиката. Нейните най-древни жители — шумерите, процъфтяващи през VI–VII в.пр.н.е., били първите съставители на завършена система за номериране. Тези първи наченки на математически знаци и сметки имали най-проста практическа насоченост — измерването на площта на земята, разпределянето на ресурси. Знанията им положили основа, която последвалите ги вавилонци доразвили.
Вавилон — „Портата на Боговете"
Вероятно първата асоциация, с която свързвате Древен Вавилон, е едно от седемте чудеса на света — Висящите градини. Градът процъфтявал на територията на днешен Ирак, а названието му произлиза от акадски и означава „Портата на Боговете". В средата на II в.пр.н.е. Вавилон бил най-големият град в света — предполага се, че е първият достигнал население от около 200 000 души.
Нивото на развитие на жителите му дало резултат не само в социално, културно и техническо отношение, но и в научното израстване. Това, което отличавало вавилонците, е използването на позиционна бройна система — в тях стойността на числото се определя както от символа му, така и от позицията на цифрите в записа. Такива системи са много по-удобни, защото с малък брой символи можем да запишем голямо число. За разлика от тях, египтяните имали отделни символи за единици, десетици, стотици — записването на голямо число изисквало много символи.
Шестдесетичната система и нейното наследство
Наследство от математиката на Древен Вавилон можем да открием днес в измерването на времето, градусите в окръжността и географските координати. Вавилонците използвали сложна шестдесетична бройна система, вероятно наследена от шумерите.
Глинените плочи и клинописът
Днес имаме много ясна представа за математическите им познания, благодарение на множеството глинени плочи открити от този период. Вавилонците изписвали знаците чрез специални писалки, наречени калем. Тя имала два накрайника — единият остър, а другият заоблен. И двата се използвали за изписването на символите на двете числови системи — клинописна и криволинейна. Първата използвали за изплатените надници, втората — за неплатените.
От данъци до абстрактна математика
Всички постижения на вавилонските математици първоначално били провокирани от нуждите на данъчната система, земеделието и практическите задачи — изчисляване на данъци, разпределяне на ресурси, изчисляване на площ. На по-късен етап обаче вавилонците развили доста по-абстрактна математика, вече не само за практически нужди, а развивана заради самата нея. Така математиката започнала да придобива по-задълбочен и академичен характер.
Известно е, че по времето на цар Хамурапи (около 1750 г.пр.н.е.) те можели да решават уравнения, при които неизвестните са повдигнати на втора степен — квадратни уравнения, а също и кубични уравнения (уравнения от трета степен).
Например: 3, 4 и 5 са питагорова тройка, защото 3² + 4² = 5².
От това можем да заключим, че вавилонците са били наясно с питагоровата теорема — хиляди години преди Питагор.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако тази статия ви е харесала, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар