Марен Мерсен - - секретарят на учена Европа
Марен Мерсен —
секретарят на учена Европа
Той не е направил „великото откритие". Но без него нямаше да има Декарт такъв, какъвто го познаваме. Нямаше да има теория на вероятностите — защото именно той свързва Паскал с Ферма. Нямаше да има Парижка академия на науките. Монахът Марен Мерсен е може би най-важният учен, за когото никой не е чувал.
Светът преди интернета — и преди пощата
Живеем в „информационен" век и средствата за масова комуникация — телефон, радио, телевизия, интернет — изпълват ежедневието ни с огромни по брой и различни по същност контакти. Общуването днес не прави „изключително" впечатление никому. Но не така е било преди малко повече от 400 години. За пълноценно общуване с много хора през XVII в. е можело само да се мечтае.
Това обстоятелство, разбира се, не е попречило на отделни представители на човечеството да направят своите гениални открития. И е съвсем ясно, че въпреки липсата на средства и начини за общуване, развитието на определен дял от науката може само да се забави. Но не и да се спре.
Всеизвестно е, че науката е колективен труд. Да се запознаеш с постиженията на предшествениците си, с разработките на съвременниците си и да направиш своя принос в световната научна съкровищница — това е може би единственият верен и сигурен път към научното откритие. Защото твърде популярна е фразата: „Всяко ново е припомненото навреме отдавна забравено старо."
Монахът с перото вместо меч
Марен Мерсен е роден на 8 септември 1588 г. в Оаз, департамента Мен, Франция, в селско семейство. Любовта към науката го отвежда в колежа Льо Ман, а след основаването на колежа в Ла Флеш, провинция Анжу, се премества в него и го завършва през 1609 г. — две години преди да стори едно от стожерите на математическото знание, Рене Декарт, да постъпи в същото учебно заведение. Там са изучавали физика и математика заедно с традиционните предмети — граматика, риторика, богословие.
От 1609 до 1611 г. изучава теология в Сорбоната. Още през 1611 г. Мерсен влиза в ордена на миноритите (францисканците) и близо 30 години от живота си прекарва в манасти Мо, в близост до Париж, като се посвещава на науката. На него е съдено да стане една от главните фигури в научния живот на XVII в. — по думите на биографите му той играе специалната роля на „секретар на учена Европа", на „пулт за управление" на идеите, бродящи из всички области на интелектуалния живот по онова време — философия, математика, физика, механика и дори теория на музиката.
„Централната поща" на XVII век
Въпреки че да се обхване с писма целият водещ научен свят, в сравнение с античността неимоверно се разраства, е почти немислимо, Мерсен успява да го направи. В първата половина на XVII в. той се превръща в забележителния организатор на науката — „Централната поща" за учените от цяла Европа.
Преписването или отпечатването на една книга (след откривенето на печатарската преса от Гутенберг) е твърде продължителен, сложен и трудоемък процес. Затова дълго време личната кореспонденция е едно от основните комуникационни средства при поставяне и решаване на много проблеми между представителите на науката. Любопитно е да се отбележи, че такъв сериозен дял на математиката, като теорията на вероятностите, възниква в създалата се преписка между Блез Паскал и Пиер Ферма — и двамата кореспонденти на Мерсен.
Мрежата от гении
Впоследствие Мерсен става свързващо звено между най-известните учени на Европа. Сред тях са имена, с които всеки учебник по математика и физика е изпълнен:
В дискусиите, които често пъти протичат твърде бурно, Мерсен е посредник и се старае като резултат от тях да бъде получен максимален научен ефект. Дейността му има огромно значение, защото по това време във Франция все още няма Академия на науките и научни списания, така че личната кореспонденция е единственото рационално средство за размяна на научна информация.
Мерсен и числата на Мерсен
Мерсен не само организира и свързва учените — той самият се занимава активно с научно творчество. В своите многобройни съчинения са засегнати най-съществените въпроси на математическото естествознание по онова време. В механиката, математиката, оптиката, акустиката и теорията на музиката той оставя следи не само като пропагандатор на новите идеи, но и като техен творец.
През 1634 г. Мерсен установява закона за обратната пропорционалност на честотата на колебанията на махалото от квадратния корен на неговата дължина — резултат с важно практическо значение. Освен това обосновава значението на експерименталното изследване за точното естествознание.
Раждането на академиите
Усилията на Мерсен за установяване на връзки между учените в Европа поставят началото на колективната изследователска работа. С пълно право той може да се смята за вдъхновител и фактически създател на научното обединение, въз основа на което впоследствие се създава широко известната Парижка академия на науките, официално учредена през 1666 г. — осемнайсет години след смъртта му.
В стремежа си да активизира научните усилия на своите съвременници Мерсен с всички средства се старае да стимулира публикуването на резултатите им. Включва в собствените си съчинения откъси от техни произведения, предварително обявява за тяхното излизане и като предизвиква обсъждане на незавършени изследвания, подтиква авторите към завършването на работата.
Мерсен и Галилей — смелост на монаха
Мерсен изпитва дълбока симпатия към Галилей и като привърженик на неговата физическа теория непрекъснато пропагандира съчиненията на великия астроном. След осъждането на Галилей от Ватикана, Мерсен — независимо от факта, че е духовно лице — публикува през 1634 г. неговата „Механика" с похвален предговор. През 1639 г., една година след издаване на последния труд на Галилей, Мерсен излага неговото съдържание в „Нови мисли за Галилей" и дава съкратен превод с положителен коментар. В свят, в който Ватиканът е осъдил Галилей, това е смел акт за монах.
Краят и наследството
Когато Мерсен умира (септември 1648 г.), неговите функции на посредник между учените поема приятелят на Ферма — Пиер Каркави, любител и поклонник на математиката и кралски библиотекар, един от основателите на Парижката академия.
Творчеството на Мерсен не блести с изящни резултати. В него не могат да се открият нито бисери, нито върхове на математическото знание. Съществено е обаче, че неговата организаторска и популяризаторска дейност издига името му до имената на такива колоси на XVII в. като Декарт, Ферма и много други математици.
Така е. Не всеки може да направи „гениалното откритие". Но колко на брой са онези всеотдайни труженици, достойни за уважение, които по един или друг начин съпътстват и спомагат творчеството на гения — или гениите, — както това е правил през целия си живот Марен Мерсен?
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- ›УАСГ – Университет по архитектура, строителство и геодезия
- ›Технически университет – София и др.
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level и др.)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти по всички математически дисциплини:
Математически анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диференциални уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако тази статия ви е харесала, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар