Сумата на Рамануджан $1+2+3+\ldots +\infty=-\frac{1}{12}$
\(1+2+3+4+\ldots = -\dfrac{1}{12}\)
Сумата, която обърка всичко
Как е възможно сборът на всички естествени числа — 1, 2, 3, 4 и така до безкрайност — да е равен на \(-\frac{1}{12}\)? Отговорът е едновременно математически строг и напълно контраинтуитивен.
Ето каква беше реакцията на жена ми — и тя е напълно разбираема. Тази математическа аномалия пряко противоречи на елементарната логика. Как може сборът на безброй много положителни числа да е равен не само на отрицателно, но и на отрицателна дроб?
Преди да навляза в доказателствата, трябва да поясня един важен момент: когато в тази статия говоря за „суми", не го правя в традиционния смисъл на думата. Всички редове, с които се занимавам, не клонят към определено число в обичайния смисъл — те разминават. За тях говорим за специален вид сумиране, наречено сумиране по Чезаро.
Важно е да се отбележи и следното: в цялата статия работим с т.нар. изброима безкрайност — тази на множеството от естествените числа \(\mathbb{N}\). За разлика от по-„голямата" безкрайност на реалните числа \(\mathbb{R}\), при изброимата безкрайност можем да прилагаме стандартни свойства като комутативност, което ни позволява да разместваме елементите в редовете.
Ако не сте чували за нея, тази формула е известна като Сума на Рамануджан, на името на изключителния индийски математик Сриниваса Рамануджан, и гласи:
Да, равна е на \(-0{,}0\overline{8333}\)
\(1-1+1-1+\ldots\)
\(1-2+3-4+\ldots\)
\(1+2+3+4+\ldots\)
Стъпка 1 — Сумата на Гранди
Тук се случва истинската магия. Без тази стъпка останалите две доказателства са невъзможни. Нека дефинираме:
$$A = 1-1+1-1+1-1+\ldots$$Сега прилагам един прост, но изящен трик — изваждам \(A\) от \(1\):
Това е сумата на Гранди, кръстена на италианския математик, философ и свещеник Гуидо Гранди (1671–1742). Тя е моят личен фаворит — проста, изящна и отваряща врата към неочаквани дълбини. Рамануджан по-късно показва, че тя е специален случай на аналитичното продължение на дзета функцията на Риман.
Стъпка 2 — Парадоксалната сума
Сега дефинираме:
$$B = 1-2+3-4+5-6+\ldots$$Този път, вместо да изваждаме от \(1\), изваждаме \(B\) от вече намерената \(A\):
Тази сума е позната като серията на Ойлер или „парадоксалното уравнение". Тя предизвикала дискусия сред математиците от XVIII век и допринесла за изследванията на Ойлер върху т.нар. Базелски проблем — намирането на точната стойност на \(1+\frac{1}{4}+\frac{1}{9}+\frac{1}{16}+\ldots\), което по-късно довело до дзета функцията на Риман.
Стъпка 3 — Черешката на тортата
Сега дефинираме сумата, заради която сме тук:
$$C = 1+2+3+4+5+6+\ldots$$Изваждаме \(C\) от \(B\):
Доказано в три стъпки чрез суми на Чезаро
Защо това е важно?
Сега, когато сме доказали резултата, е редно да разберем защо той не е просто математическа любопитост, а има реални приложения в съвременната физика.
Хронология
Заключение
И така — ето я сумата на Рамануджан, открита в началото на XX век, която близо сто години по-късно продължава да оказва влияние в квантовата физика и теорията на струните. Тя е великолепен пример за нещо, което математиката прави по-добре от всяка друга наука: взима привидно абсурдна идея, я формализира строго и показва, че зад нея се крие дълбока истина.
Следващия път, когато някой ви каже, че математиката е скучна — разкажете им тази история. А ако не ви вярват, просто им покажете трите стъпки по-горе.
Запишете урок
Индивидуални и групови онлайн уроци по математика за цялата страна
- ›НВО по математика след 7 клас
- ›НВО по математика след 10 клас
- ›Кандидатстудентски изпити по математика
- ›Прием в университети в чужбина (ISEE, SAT, A-Level)
- ›Усвояване на текущия учебен материал (всички класове)
- ›Студенти: Мат. анализ, Линейна алгебра, Аналитична геометрия, Диф. уравнения, Теория на вероятностите, Статистика и др.
Харесва ли ви съдържанието?
Ако тази статия ви е харесала, можете да подкрепите създаването на нови безплатни материали.
Коментари
Публикуване на коментар